конфликтни случая.
— Предполагам, че тук съществува възможен сблъсък между интереси, но не в обикновения смисъл на тази дума — каза Ричардсън. — Нека да ти обясня. Това засяга Греъм Маршал. Разбра за неговата смърт, нали?
— Видях некролога миналия месец. Бях шокирана.
— Ние също. — Ричардсън леко поклати глава. — Трагична загуба.
За момент замълчахме.
— Някой служител ли го е намерил?
Ричардсън ме погледна, а сивите му очи бяха присвити.
— Защо питаш?
— В некролога бе написано, че е починал в офиса вечерта. — Присвих рамене. — Предполагам, че е просто нездраво любопитство. Спомням си, че Бил Филипс намери Джийн Хубър.
Ричардсън се отпусна.
— Не, не мисля, че го е намерил наш служител.
Салатите пристигнаха. Ричардсън мълчеше, докато сервитьорът се отдалечи.
— Както ти обяснявах, това касае мистър Маршал. По точно засяга наследството му. Проблемът е твърде необичаен.
— Не се ли занимава фирмата със завещанието му?
— Да. Харлан Додсън го подготви. Изглеждаше, сякаш няма никакви проблеми. Но мистър Маршал е направил допълнение към завещанието си преди две години. Очевидно без наше знание. — Той замълча, облягайки се леко напред. — Рейчъл, това, което ще ти разкажа, е твърде поверително. Знаят го само членовете на управителния комитет и Харлан Додсън, който се занимава със завещанието.
Аз кимнах.
— Тази добавка към завещанието на мистър Маршал постановява създаването на попечителски фонд от 40 хиляди долара за грижата и поддръжката на гроб в гробището, наречено „Земя на въртящите се опашки“.
— Какво е това гробище?
Той замълча за момент.
— Гробището е за домашни животни.
— Гробище за домашни животни ли? — Лицето ми остана безизразно.
Ричардсън се намръщи.
— Аз също бях изненадан.
— Кой е погребан там?
— Това е твоята задача.
— Какво имате предвид?
— Името на домашното животно е Ханаан според допълнението към завещанието.
— Куче ли е?
— Не знаем. — Ричардсън поклати глава. — Честно, нямам представа. Харлан Додсън попита вдовицата на Маршал и децата му за допълнението към завещанието. Никой от тях не знае нищо за него. Никой не е чувал за Ханаан. Джулия Маршал е много алергична към кучешки и котешки косми. Семейството никога не е имало домашно животно.
— Не може ли просто да си направите отвод като попечители?.
— Бихме могли. Това е така нареченото почетно попечителство и бихме могли да се откажем. Но има някои аспекти, които правят непривлекателен съдебния отвод. Например допълнението към, завещанието ме упълномощава да бъда съпопечител заедно с вдовицата на Маршал. По-точно, съпопечител трябва да бъде управляващият съдружник във фирмата по времето на смъртта на Маршал. Задълженията ми според добавката са не само грижата и поддръжката на гроба, но и да организирам доставката на цветя — две дузини бе ли рози с дълги дръжки в четири точно определени дни всяка година. — Ричардсън въздъхна и леко поклати глава. — За тези задължения ще ми бъде заплащано по двойно по-висока от моята нормална часова тарифа. Попечителството остава в сила двадесет и една години след смъртта на последния адвокат, който е бил член на управителния комитет по времето на смъртта на Маршал.
— Какво ще стане после?
— Оставащият капитал ще бъде предаден на „Абът и Уиндзър“.
За момент премислих всичко.
— Странно попечителство.
Ричардсън кимна.
— Наистина е такова.
— Поставя фирмата в неизгодно положение.
— В твърде неизгодна позиция сме. Разбира се, ние представляваме Семейството на Маршал при разкриването на това наследство. Но тъй като моята фирма в крайна сметка е облагодетелствана от попечителството, отказът ни да сме негови изпълнители ще бъде съмнителен. Ако допълнението към завещанието бъде обявено за невалидно, средствата от попечителския фонд ще отидат в полза на фирмата. Въпреки че 40 хиляди са незначителна сума при нашия годишен оборот от 87 милиона долара, не мога да допусна да се прокрадне дори сянка на съмнение, че фирмата ми ще се облагодетелства за сметка на семейството на Маршал.
— Бихте могли да разрешите проблема, като прехвърлите сумата от попечителския фонд на семейството — казах аз.
— Така ще направим, разбира се. Ако се стигне дотам. Но за това, първо, е необходимо съдът да обяви за невалиден попечителския фонд.
— А съдебното решение може да означава неприятна статия във вестник „Сън Таймс“.
— Точно така. — Ричардсън постави вилицата си на чинията със салата. — Има още един важен фактор, който трябва да вземем предвид — желанията на Маршал. Колкото и ексцентрично да е попечителството, то все пак е негово желание. Докато не разберем със сигурност какво има в този гроб и защо го е заровил в това гробище за домашни животни, трябва да уважаваме желанията на мистър Маршал.
— Вие искате да разкрия какво има в този гроб — казах аз.
— Да. А също, ако е възможно, защо го е погребал там. Трябва да открием фактите зад това странно допълнение. Така ще бъдем в силни позиции, за да оценим положението и да посъветваме семейството.
— Защо аз? — попитах накрая.
Ричардсън отпи глътка от виното си и постави чашата обратно на масата.
— Този въпрос изисква разследване на фактите. — Той се усмихна. — При всеки случай управителният комитет смята за неуместно наш служител да изучава личните дела на един от нашите най-старши съдружници. От друга страна, не е удобно да прехвърлим случая на изцяло външен човек.
— А аз съм нещо като член на клана.
— Точно така. Ти беше във фирмата, работи продължително с мистър Маршал по споровете в „Ботълс и Канс“. Уверени сме, че ще водиш разследването компетентно и дискретно. — Ричардсън направи пауза. — Честно казано, Рейчъл, аз ви виждам повече като мой адвокат по този случай. Преди всичко аз съм съпопечител на завещанието за този Ханаан. Освен това аз съм лицето, посочено в допълнението към завещанието, което трябва да се занимава със задълженията по грижата и поддръжката. Поради тези причини управителният съвет ще се съобрази с избора ми за външен адвокат.
Той отпи още глътка вино.
— Бях много впечатлен от начина, по който водихте делото на Андерсън за попечителство миналото лято.
Делото „Андерсън“ за попечителство. Мелани Андерсън се обърна към мен три години след развода си с известен строител-предприемач от Северното крайбрежие. Бившият съпруг бе решил да обяви война за попечителство над двете им деца и наел най-агресивната адвокатска фирма в Чикаго, специализирана за семейни отношения, да води делото. Задачата им бе да опровергаят първоначалното попечителство, като докажат, че моята клиентка не е годна да бъде майка. Процесът продължи пет седмици, бе пълен с твърдения за лесбийство, малтретиране на децата, пристрастеност към наркотици. Местните медии го
