— Всичко ще се оправи, Оз — промълвих аз, наведох се напред и го целунах по носа.
Тери Махелски се върна, бършейки ръцете си с хартиена кърпа.
— Ще му мине, Рейчъл — каза той и го погали нежно по ребрата. — Голямо момче, изплаши ни.
Тери се наведе и отвори едното око на Ози с големия си пръст.
Всичко у Тери Махелски бе голямо. Той самият бе грамаден и широкоплещест като защитник от отбора на „Чикагските мечки“ с дълга, гъста брада, червена като буйната му къдрава коса. Когато пристигнах в офиса, Тери ме прегърна и аз се почувствах като дете в огромните му ръце.
Срещнах Тери и жена му преди пет години на фолклорен концерт. Приятелката ми и аз бяхме насочени да седнем на малка маса близо до сцената, където се притиснахме до един едър като мечок човек и дребна руса жена. Тери ни прие като дългоочаквани членове на семейството — той винаги се държеше така с непознати и бездомни животни. Преди две години Тери ме заведе пред една клетка в кучкарника и избра Ози измежду множество дребосъчета. Собствениците на кучкарника ми дадоха кученцето на половин цена, щом обещах да накарам Тери да им стане ветеринарен лекар. Те бяха очаровани от него. Това бе най- лесното за изпълнение обещание, което някога съм давала.
— Какво е станало с Ози? — попитах Тери. Музиката на „Джазмен“ на Стив Гудман се разнасяше от високоговорителите.
— Вземаш ли хапчета за сън, Рейчъл?
— Не.
— Имаш ли някакви в апартамента ти?
— Не. Защо? Отровен ли е бил?
Тери се почеса по брадата.
— Изглежда, че е така. За да бъда сигурен, изпратих в лабораторията да изследват съдържанието на стомаха му. Но намерих това, докато го изпомпвах.
Той бръкна в предния джоб на бялото си сако и извади прозрачно пластмасово пликче. Вътре имаше червено хапче.
— Какво е това?
— Секонал.
— Хапче за сън ли е?
Тери кимна утвърдително.
— Това е секобарбитал. Дава се само по лекарско предписание. Специален тип барбитурат, който действа много бързо и действието му е по-кратко. При човек започва да действа десет до петнадесет минути след приемането му и ефектът му продължава три или четири часа.
— И си намерил това в стомаха му?
— Страхувам се, че да.
— Колко хапчета е глътнал?
— Не знам. Това бе единственото, което не беше се разтворило. Съдейки по състоянието на Ози, дали са му няколко хапчета в месото.
— Месо?
— Хамбургер. Това хапче бе в парче от хамбургер. Който и да го е направил, първо е пъхнал няколко секонала в мляното месо, а после му го е дал.
Разтворих широко очи.
Тери кимна, а очите му бяха сърдити.
— Някой е влизал в апартамента ти — каза той. — Повиках полиция. Полицейската кола ни чака там.
Приведох рамене.
— Какво ще стане с Ози?
— След няколко часа ще се събуди. Нека да го задържа за ден-два. Да го наблюдавам. Искам да се уверя, че няма никакви остатъчни ефекти.
Тери заобиколи масата и ме прегърна.
— Можеш да дойдеш при нас тази вечер, Рейчъл. Ще кажа на Пег да постеле още едно легло.
Погалих Ози.
— Благодаря. Аз съм добре, щом знам, че Ози ще се оправи. Но щом са разбили апартамента ми, аз трябва да ида и да проверя.
Станах.
Ще ме уведомиш, когато открият този човек, Рейчъл — каза той, а гласът му звучеше заплашително. — Защото, когато го намеря, аз ще го посетя в затвора.
— О! — възкликнах аз и се усмихнах въпреки волята си.
— След това, което е направил, имам желание да скъсам главата му.
— Ето оттук е влязъл, мис — извика полицаят Том Кейси от кухнята ми. Бях в спалнята с другия полицай Шарон Крюсер. От кутията ми за бижута не липсваше нищо и четирите двадесетдоларови банкноти бяха върху нощното ми шкафче.
Последвах полицая Крюсер до кухнята, където Кейси се бе изправил пред кухненския шкаф.
— Точно през този прозорец — каза той, сочейки прозореца над шкафчето с палката си. — Изглежда, не е било затворено. Или поне няма следи да е бил насилван.
Спомних си, че отворих широко прозореца миналата нощ, когато се прибрах.
— Предполагам, че съм забравила да го затворя — казах аз.
— Щората ви не работи — продължи той, опитвайки се да я спусне.
— Резето е развалено.
Той я пусна с трясък.
Погледнах към кухненския под близо до краката му.
— Какво е това? — попита полицай Крюсер.
Клекнах. Мазен кръг едва се виждаше на пода.
— Той трябва да е отворил прозореца и да е хвърлил месото — заключих аз. — Сигурно е паднало тук.
Ози бе изблизал пода до блясък. Линда Бърнс ми каза, че го намерила заспал до мивката. Помислих си за радостния Ози, хапващ отровния хамбургер. Яростта се надигна във вените ми като адреналин.
Двете ченгета постояха още половин час. Бях открила следа от влезлия с взлом на няколко места. Документите във и на бюрото ми са били прегледани и подредени после по друг на чин. Кухненският шкаф бе леко открехнат, а кутията с черния пипер бе поставена на горния ред от подправките. Чорапите в чекмеджето ми за бельо бяха преместени на една страна.
Но нищо не бе откраднато.
Полицай Крюсер ме следваше, докато затворих всички прозорци. Той ми каза, че един от инспекторите ще се обади през някой от следващите дни.
Линда Бърнс се качи, щом полицаите си отидоха. Тя и децата тази вечер щяха да пътуват за „Равиния“, за да посрещнат Джон и да отидат всички в парка „Уинсконсин“ за един по-дълъг уикенда. Казах й, че Ози е добре. Уверих я, че и аз също.
Тери Махелски и жена му Пег се обадиха. Благодарих им за поканата да пренощувам у тях, и им казах, че съм добре.
— Ще се оправя — казах на Пег. — Наистина.
Постарах се гласът ми да звучи убедително.
Навън все още бе светло. Погледнах часовника. Шест часът и тридесет и пет минути следобед.
Може би наистина е бил крадец. Надявал се е да намери нещо по-ценно от това, което аз притежавах. Но знаех, че не е така. Преди всичко парите върху нощното ми шкафче бяха все още там.
Бродех из празния апартамент. Който и да е бил, се бе опитал да влезе и излезе, без аз да разбера. Според Тери Махелски точната доза щяла да приспи Ози за три или четири часа. Непознатият е бил тук днес следобед.
Помислих си отново за шкафчето ми с бельо, за чорапите, сложени на една страна. Потръпнах.
Погледнах към часовника си. Шест часът и петдесет минути. Навън малко по малко се стъмваше.
Отидох в дневната и се втренчих в телефона. Седнах на фотьойла и вдигнах слушалката. Набрах
