първите три цифри от номера на Бени, а после спрях. Колкото и да го обичах, Бени не бе човекът, от когото се нуждаех тази вечер. Върнах слушалката, а после отново я вдигнах. Набрах първите две цифри от номера, който сърцето ми все още помнеше. Поколебах се, а после решително набрах останалите.
При третото позвъняване ми отговори мъжки глас.
— Пол Мейсън там ли е? — попитах аз.
— Той излезе за няколко минути. Ще оставите ли съобщение.
— Кент?
— Да. Рейчъл?
— Аз съм.
— Как си?
— Къде е Пол?
— Току-що свършихме да играем тенис в Северозападния университет. Излезе, за да вземе пица. Ще се върне след минута.
— Ох!
— Случило ли се е нещо?
— Не. По-точно, да.
— Какво е станало?
— Някой е влизал в апартамента ми.
— О, боже мой. Ти как си?
— Добре съм. Станало е, докато ме е нямало.
— Откраднали ли са нещо? Повика ли полицията?
— Полицията бе тук. Не мисля, че нещо липсва.
— Идваме с Пол. Стой там. Ще дойдем скоро, Рейчъл.
— Аз съм добре, Кент. Добре съм.
— Не се инати. За нас не е проблем. Ти си само на пет минути път оттук. Пристигаме.
Затворих слушалката и се намръщих, припомняйки си телефонния разговор.
Седнах обратно на фотьойла. Видях бележката от Пол Мейсън на масичката за кафе. Бележката, закачена към копието на „Лотарията на Ханаан“, което той ми донесе миналата вечер. Бе с лице към масата.
Глава 20
Кент Чарлс и Пол Мейсън пристигнаха след двадесет минути, натоварени с голям пакет с пица с кренвирши, пържено пиле и две кашончета с по шест кутии бира. И двамата бяха с тенис-облекло. Пол носеше и спортен сак. Постарах се да забравя параноята и да ги забавлявам.
Бе по-лесно, отколкото се надявах. След като удовлетворих любопитството им — като им показах прозореца, който бях забравила да затворя, мазните следи на пода в кухнята, — тримата с апетит унищожихме пицата и пилето.
Страхът, изпълващ апартамента ми, се разпръсна от смеха и разговорите ни около непреклонното убеждение на Кент, че филмът „Терминатор“ с Арнолд Шварценегер е една от най-добрите творби на десетилетието.
— Момчета, вие сте великолепни — казах аз с насълзени от смях и емоция очи. — Благодаря ви, че дойдохте.
— Хей — отговори Кент, докато отваряше бирата, — хайде не ставай сантиментална. Пол може да иска да види приятелката си, но аз идвам, за да се уверя, че новата ми сътрудничка е добре.
Той се обърна към Пол:
— Рейчъл ще работи с нас. Ще представлява защитата в „Ботълс и Канс“.
— Наистина ли? — ме попита Пол.
Поклатих глава.
— Не мисля така.
— Защо не? — попита Кент.
Изсипах остатъка от бирата си в чашата.
— Трудно е за обяснение. — Замълчах за момент. — Напуснах „Абът и Уиндзър“, за да избягам от гигантски случаи като този. Предпочитам клиенти, които мога да опозная, случаи, които мога да разбера. Не искам да бъда още едно опитно свинче, хвърлено в гърлото на този огромен случай.
— Сега няма да бъде така — каза Кент.
— Обичам да бъда адвокат в съда, Кент. Обичам да защитавам там случаи, които аз съм избрала. Сама да изготвям пледоарията си, сама да правя кръстосан разпит. Искам сама да съм победител — усмихнах се аз. — Сама да губя. Искам сама да съм господар на съдбата си. Предполагам, че това е, което ме накара да напусна фирмата. В „Ботълс и Канс“ аз просто ще бъда едно винтче през следващите години. А дори и ако случаят достигне до съда, залата едва ли ще може да побере всички адвокати, работещи по това дело.
Присвих рамене.
— Оценявам опита да ме привлечете за работа с вас по този случай. Знам, че се опитвате да ми помогнете. Може би, ако нещата ми вървяха зле, щях да се изкуша. Но за щастие, да чукна на дърво, имай интересни случаи. Даже имам клиенти, които си плащат навреме.
Помислих си, че Кент ще се разсърди. Преди всичко бях му отказала да работя по най-големия случай в кариерата му. Но по лицето му нямаше и сянка от раздразнение.
— Мисля, че те разбирам — каза той. — Но твърдя, че си луда, като отказваш. Все пак те разбирам. Съжалявам само, че няма да работим заедно. Очаквах тази възможност с не търпение.
Усмихнах се.
— Ще има и други случаи, Кент. Нови възможности.
Тримата си поговорихме още петнайсетина минути, а после Кент си тръгна.
— В девет сутринта трябва да съм в съда, защото ще се дават показания. Мисля, че трябва да прочета съдебните материали.
Изпратих го до вратата и отново му поблагодарих, че бе дошъл.
Кент надникна в дневната. В кухнята Пол изхвърляше в кофата за боклук костите от пилето.
— Само ми позвъни, ако той не се държи добре с теб — каза Кент и ми намигна.
Бях поласкана. Той наистина бе привлекателен. В дрехите си за тенис изглеждаше, сякаш е излязъл от страниците на модно списание.
— Благодаря — рекох аз. — Наслаждавай се на съдебните показания.
Пол бе в кухнята и миеше чиниите. Аз взех кърпата за бърсане на съдове.
— Как си? — попита той.
— Сякаш съм била изнасилена.
Той ме погледна внимателно, а очите му бяха тъжни.
— Знам как се чувстваш.
— Той дрогира кучето ми, претърсва къщата ми. Странно е.
— Липсва ли ти нещо?
— Абсолютно нищо.
— Какво мислиш, че е търсил? — попита Пол.
— Бих искала да зная.
— Мислиш ли, че има връзка с Ханаан?
— Може би. Поне виждам в това някаква логика. Първо ограбват гроба. А сега това. — Изтрих чинията, мислейки отново за случилото се. — Някой се опитва да прикрие следите. Но не знам чии следи. Който и да е той, не иска аз да открия какво е имало вътре в ковчега. Може би са претърсили къщата, за да видят дали не съм намерила нещо.
— Мислиш, че Греъм Маршал е имал съучастници?
— Не знам. Но сякаш някой иска аз или който и да е друг да не открием какво е заровил Греъм.
Пол изтърка с насапунисаната гъба вътрешната страна на бирена чаша.
— Ако наистина Маршал е изиграл някаква роля за случилото се в онези четири вестникарски статии,
