Когато вчера се срещнах с него, и двамата се съгласихме, че първата ни стъпка трябва да бъде арестът на Росино — мъжа от метрото.
— Взех заповедта за арест вчера и снощи го хванахме в апартамента му — каза Кевин. — Обвинихме го в убийство и шантаж. Оставих го цяла нощ в дранголника и тази сутрин започнах да го разпитвам.
— И?
Кевин се позасмя.
— Започна да пее. Когато стана ясно, че знае много, му подхвърлих мухата, че признанията ще му донесат имунитет. Бях с полицай, помощник-адвокат и стенограф досега при него, за да дава показания. Той поиска адвокат.
— Какво каза той?
— Призна, че е откраднал видеокасетите от сейфа на Синди Рейнолдс. Бе твърде уклончив за експлозията. Мисля, че ще си признае и за това. Вчера отделът за борба с бомбите и тероризма намери част от часовников механизъм в апартамента на мис Рейнолдс зад фурната. Изглежда, момчетата от отдела вече могат да докажат, че след като часовниковият механизъм е бил поставен, някой е отворил външната врата. Тридесет минути по-късно — бум, бум, бум.
— Кой е наел Росино?
— Кълне се, че не знае. Разказа ми за изработената система за връзка с алтернативни места за среща. Твърди, че никога не се е срещал с човека или хората, които са на върха, и не знае как да се свърже с тях, ако му е необходимо.
— А тези, c които е работил?
— Явно са били четирима. Росино мисли, че отначало е имало шестима, но другите двама са се отказали или починали, или просто са се преместили някъде другаде. Росино не знае със сигурност. Той дори не може да каже имената на останалите трима изпълнители, въпреки че е работил заедно с тях по другите проекти на Ханаан. Такива са били правилата. Без имена:
— Колко е продължило всичко това?
— От 1985 година. Два-три пъти оттогава. Веднъж или два пъти на година. Всеки път си е получавал по четири или пет хиляди долара. В брой. Било е допълнителна работа за него. Както ти казах, той е измамник и лъжец.
— Четиримата как са се свързвали един с друг? — попитах аз.
Кевин махна капачката на шейка си и отпи голяма глътка.
— Росино твърди, че началното място за среща всеки път се мени. Понякога е пощенска кутия. Понякога е сейф на гара „Грейхаунд“. Може да бъде и пощенска кутия в изоставена жилищна сграда. Всеки път Росино е бил куриер, а следващото място за среща се е определяло в плика, който е носил. В него е имало инструкция за работата и идентификационен номер на онзи от хората на Ханаан, натоварен да я свърши. Понякога работата е била да се залепи плик с пари на дъното на един скрин в запуснат склад. Не те лъжа, Рейчъл, такава е била една от задачите на Росино. Тогава друг от изпълнителите на Ханаан е бил куриер и е предал пакета. Инструкциите били да се предаде пликът на Ханаан 6. Затова куриерът е дал съобщение във вестник „Трибюн“, нареждайки му да се срещнат в дадено време и час, обикновено след полунощ. Такова е било другото правило на Ханаан: Да се свързва с останалите чрез вестникарски съобщения и да се предават пакетите в метрото.
— Защо чрез лични обяви?
— Може би главният шеф е могъл по този начин да ги контролира. Този мъж се среща с Ханаан 6 — който е Росино — в метрото и му предава пакета. После куриерът се връща в началната точка, за да си прибере парите. Росино взема пакета, който съдържа инструкцията за работа, плика, който трябва да залепи в скрина, и специално за този случай — ключа за пощенска кутия близо до къщата. Две седмици по-късно, след като Росино приключва работата си, парите го чакат в пощенската кутия. По-нататък той е задължен поне веднъж седмично да проверява пощенската си кутия. Прави го, докато получи друг плик. Това отнема понякога месеци. Когато стане, изпълнява ролята на куриер за другите изпълнители на Ханаан и им предава пакета на някоя станция от метрото. — Кевин спря за момент, за да си допие шейка. — Хитро, нали?
— Какво са извършили за Ханаан?
— Росино се кълне, че не си спомня повечето от задачите. Но някои са били ужасни. Миналата година е трябвало да ограби един адвокат. Да го набие и да го ограби. Спомня си за още един случай от края на 1986 година. Трябвало е да проникне в един от юридическите офиси на „Бентли и Сингър“, да изнесе цяло чекмедже с документи и да постави два лъжливи информационни файла в кореспонденцията на фирмата.
— Боже Господи, казваш, че това е било нарочно?
— Защо? — попита Кевин.
— Не си ли спомняш този голям скандал? Съдията Хенли нареди на „Бентли и Сингър“ да представят няколко експертни доклада по средата на процеса. Оказа се, че документите са били унищожени.
Кевин извика:
— О, да. Сега си спомням. Не изправиха ли Бил Бентли пред дисциплинарната комисия на Илинойския върховен съд?
— Отнеха му разрешителното за шест месеца — отвърнах аз. И двамата замълчахме за момент. — Знае ли Росино къде ще е следващата среща? — попитах аз.
Кевин кимна.
— Не би трябвало да го знае, но е надзърнал в плика. Ще бъде в отделение на гара „Юниън“. Наблюдаваме го.
Помислих върху това, което ми каза.
— Може да отнеме месеци — казах аз. — Който ръководи играта, не я провежда повече от три-четири пъти годишно.
— Ами положението на Джо Оливър? — попита Кевин. — Дали няма отново да се обърнат към него?
— Може би. Но нашият изнудвач може да реши да поизмъчи малко Оливър. Можеш ли да си представиш ужаса на Оливър, ако получи тази видеокасета и бележката?
— Като че ли ти е жал за него?
— Бедният човек — промърморих аз. — Какво ще правим сега?
— Целта ни е водачът. Не трябва да го изплашим, иначе той ще се скрие и повече няма да чуем нищо за него. Ще запазим колкото се може по-дълго в тайна арестуването на Росино. Но не можем вечно. Росино има много приятели. Те ще вдигнат врява до небесата дори ако му предложим имунитет.
Мис Рейнолдс е записана в хотел „Парк Хаят“ под измислено име и около нея има денонощна охрана. Но това също не би могло да продължи вечно. През следващите няколко дни трябва да направим нещо, Рейчъл, или ще изпуснем голямата риба.
Проверих часовника си.
— Трябва да се видя с Измаел Ричардсън и да разбера докъде е стигнало неговото разследване. Ще ти се обадя по-късно, Кевин.
— Окей. Но внимавай, Рейчъл. Неприятен случай е. Не може със сигурност да кажеш кой ти е приятел.
— Ще внимавам.
Докато пътувах към фирмата, се молех разследването на Измаел Ричардсън да е разкрило кой е изнудвачът. Нямаше да се успокоя, докато това не свършеше.
Глава 37
— Полицията не знае кой е — казах аз на Измаел Ричард сън. Току-що бях му предала каквото научих от Кевин Турели. Седяхме един срещу друг на масата в едно малко сепаре до главния ресторант на дневния клуб.
— Какво откри Ърл Уудс? — заинтересувах се аз.
Ричардсън бръкна в джоба на сакото си и извади сгънат лист хартия.
— Бележките му показват, че има връзка между това, което всеки от адвокатите е правил, и една от
