— Ще се обадя на шефа на полицията след половин час — каза той. — Мисля, че това време ще е достатъчно на Даниелс. Имаш ли предпочитания към някой детектив?
Замислих се за момент.
— Какво ще кажете за Кевин Турели? Той е в отдела за разследване на убийства.
Ричардсън кимна и си отбеляза името на Турели в бележника.
— Ще поискам мистър Турели директно да контактува с теб, Рейчъл. Отсега нататък ще ме държиш в течение на всичко. Решен съм да държа под строг контрол този случай. — Той погледна към календара си. — Свободна ли си утре следобед около два часа?
— Мисля, че да.
— Ще запазя сепаре в дневния клуб. Нека да се срещнем там.
Глава 36
Прекарах остатъка от понеделнишкия следобед в офиса си, работейки върху други случаи, и писах пледоария. Пол бе се обаждал сутринта, докато бях в „Абът и Уиндзър“. Позвъних му два пъти, но даваше свободно. Спомних си, че срокът за предаване на статията му е понеделник. Чудех се какво толкова се е случило, та се е обаждал в офиса.
Кевин Турели ми се обади този следобед, за да ме информира, че е бил натоварен със случая „Ханаан“. Измаел Ричардсън явно яко бе натиснал в кметството. Почти цял час говорихме за случая. Към края на разговора Кевин реши, че ще арестува Росино късно тази вечер.
Харлан Додсън се обади в пет часа и половина следобед.
— Предполагам, са те уведомили, че разследването приключи?
— Да. Веднага щом ковчегът се намери, мистър Ричардсън реши, че това е достатъчно.
— Отлично. — Чух въздишката на Додсън по телефона. — Бих искал да имам копия на всичките ви бележки.
— Добре.
— Да пратя ли някой да ги вземе днес?
— Дай ми малко време да ги подредя, Харлан. Ще ги донеса в офиса.
— Кога?
— След няколко дни.
— Не може ли по-скоро?
— Не. Много са объркани, а аз трябва да приключвам няколко случая. Ще ги донеса, Харлан. Не се тревожи.
Чух го да въздиша.
— Добре — промърмори той накрая.
— Какво ще правиш сега?
— Не те разбирам.
— Допълнението към завещанието за Ханаан. Ще прекъснеш ли попечителския фонд?
— Говорих с мисис Маршал и съдията. Уверен съм, че ще намерим задоволително решение. Това не ви засяга повече, мис Голд. Ние поемаме случая.
— Окей.
— Донесете всичките си бележки. Фирмата оценява вашата дейност по този случай.
Мери ми махна за довиждане, докато говорехме с Додсън. Тя хвърли вестника си „Сън таймс“ в кошчето за боклук. Аз го извадих и прегледах раздела за лични съобщения в таксито, докато се прибирах към къщи. Нямаше съобщения за Ханаан.
Синди бе напазарувала този следобед. Докато се прибера, тя бе приготвила салата и италианска паста. Предупредих я, че детектив Турели ще дойде утре сутринта, за да я вземе. Помолих я да му разкаже всичко.
След вечеря гледахме мача между отборите на „Кубе“ и „Кардинале“. „Кардинале“ загуби с единадесет точки. Когато мачът свърши, и двете бяхме изтощени. На телефонния ми секретар бяха записани две обаждания на Пол и едно на Бени. Бях твърде уморена, за да им звъня. Синди и аз заспахме в десет и половина вечерта.
Вторник сутринта не се случи почти нищо. Август е отпускарски месец за чикагските адвокати. Повечето от съдиите са във ваканция и голяма част от делата се отлагат до тяхното връщане. Трудно е да получиш ред за даване на показания — особено при случай, в който участват няколко адвокати — заради неизбежната отпуска на някой от тях.
Сутринта прегледах кореспонденцията си, подготвих се по едно дело за нарушаване правата на запазена търговска марка (като изгледах две видеокасети — материал 1 и 2 в това бъдещо дело — и посетих библиотеката на Чикагската асоциация на адвокатите, за да намеря някои статии, необходими да подготвя речта си за предварителното съдебно заседание следващата седмица).
Мери бе напечатала моите бележки за разследването на случая „Ханаан“, които бях направила вчера. Машинописната версия бе около двеста страници. Тя излезе по-рано на обяд, за да пусне пътьом едно копие в специална пощенска кутия. В сейфа на офиса ми прибрахме оригинала и другия екземпляр. Ако нещо ми се случеше, тя трябваше да изпрати едно копие на Измаел Ричардсън и едно на детектив Турели. Параноята ми нарастваше застрашително.
Синди се обади от апартамента ми по обяд.
— Как върви? — попитах аз.
— Изморих се. Цяла сутрин бях с двама детективи. Те ме разпитваха за всичко. Предполагам, че зъбните ми отпечатъци все още не са пристигнали, въпреки че те веднага са идентифицирали мъртвия мъж. Освен това са получили доклад, че е изчезнал човек на име Анди Хебнър.
— Те какво смятат да правят? — поинтересувах се аз.
— Помолиха ме през следващите няколко дни да не давам изявления пред пресата. Искат да подебнат малко, като оставят хората да си мислят, че съм мъртва. Един от детективите — Турели, за когото ми каза — се отнасяше бащински с мен. Той се обади на застрахователната ми компания и им обясни всичко, но им каза, че иска всичко да стане дискретно и да бъде запазено в тайна през следващите няколко дни.
— Какво стана после?
— Един от детективите ме докара обратно дотук, за да си взема дрехите. Ще трябва поне месец, за да се поправи апартаментът ми. Застрахователната компания ще плати за всичко това. Полицията ще ме настани в хотел „Парк Хаят“ под измислено име. Няколко цивилни ченгета ще дебнат в хотела през следващите дни.
— Звучи добре.
— Ще ти се обадя от стаята веднага щом се настаня.
— Моля те, направи го.
— Рейчъл, не мога да спра да мисля за всичко, което направи за мен.
— Ще ми липсваш като съквартирантка. И на Ози също.
— Чуй, веднага щом се настаня в хотела, ще гледам да се измъкна и да ти помогна по случая „Ханаан“.
— Не си и помисляй за това, Синди. Най-доброто, което и двете можем да направим, е да сътрудничим на ченгетата. Те поемат разследването. Обади ми се довечера.
Веднага щом затворих телефона, на вратата се почука. Бе детектив Кевин Турели.
Носеше плик с храна от ресторантите „Макдоналдс“.
— Донесох обяда — каза той. Кевин Турели бе едър мъж със среден ръст. Имаше кръгло, червендалесто лице и посивяла коса.
— Великолепно. Умирам от глад.
Той седна и започна да вади нещата от плика.
— Сандвич със сирене, пържени картофи… млечно-шоколадов шейк и… ябълков пай.
— Да не се опитваш да ме угоиш, Турели?
Той се подсмихна.
— Няма нищо по-лошо от кльощава жена. Мама мисли, че си само кожа и кости.
