— Той иска да смаже всички. Този мъж мечтае за власт. Власт, за да се разпорежда с живота на хората. Повярвай ми, имала съм вземане-даване с много жадни за власт адвокати. Те обичат да контролират — клиентите си, свидетелите, съдиите, другите адвокати. — Тя поклати глава. — Трябва да разберем върху кого иска да упражнява контрол този изнудвач.
Отговорът дойде веднага.
— Измаел Ричардсън — отвърнах аз. — Разбира се! Ако нашият човек е адвокат в „Абът и Уиндзър“, той знае, че Измаел Ричардсън притежава върховната власт: управляващ съдружник на фирмата е.
— Мисля, че си на прав път, Рейчъл — каза Кевин.
Синди седна на леглото и се намръщи.
— Сигурно. Но как бихте накарали Измаел Ричардсън да се включи в играта?
— А какво ще кажете за това? — Идеята ми се оформяше, докато говорех. — Джо Оливър е получил писмото и е отчаян. Поставете се на неговото място. Как може той да спре този човек? Само ако срещу касетата му предложи друга, още по-ценна.
Погледнах към Синди.
— Видеокасета на Измаел Ричардсън с теб.
— С мен? — попита Синди.
Кевин се намръщи.
— Не зная.
— Синди е мъртва, нали? — обясних аз. — Загинала е при експлозията, доколкото той знае. Затова касетка със Синди не би могла да бъде фалшификат.
— Аз и Измаел Ричардсън? — учуди се Синди.
— Ричардсън никога няма да се съгласи — пророкува Кевин, стана прав и се отправи към прозореца. — Никога. По никакъв начин. Забрави го.
— Но Измаел няма да прави нищо в действителност — казах аз. — Не разбирате ли? Джо Оливър предлага сделка на изнудвана и го изкушава, като му предоставя откъс от видеокасетата. Само началото. Синди е в леглото и моли Измаел Ричардсън да дойде при нея. И после касетата свършва. Това е просто примамка. После Джо се уговаря с човека, че ако иска останалата част, ще я получи срещу оригиналната касета на Синди и Джо. Ако изнудвачът се хване на въдицата, може да го арестуваш, докато става размяната. Не разбираш ли? Бихме могли да снимаме видеокасетата още тази нощ тук. — Синди и Кевин ме погледнаха втренчено. След малко Синди се засмя.
— Това може да проработи — рече тя.
Кевин поклати глава.
— Не е логично. Поставете се на мястото на Джо Оливър. Така ще постъпи и нашият човек. Откъде Джо ще е сигурен, че ще му върнат всичките копия от касетата заедно с оригинала? Какви гаранции има Джо, че нашият човек ще бъде коректен в сделката?
— Джо не знае — потвърдих аз. — В това се крие и прелестта му. Не разбирате ли? Джо не може да бъде сигурен, че изнудвачът няма да си съхрани едно копие. Затова той ще настоява размяната да се извърши лично. Така ще може да разбере кой е изнудвачът. После Джо също ще изчака. Нашият човек не може да използва касетката на Джо, без да се разкрие. И тогава нашият човек ще пусне копието на Джо в действие. Прилича на мексиканска история.
— Не е лошо — подкрепи ме Кевин.
Синди вдигна нагоре двете си ръце.
— Почакайте малко. Откъде Джо Оливър ще има касета за Измаел Ричардсън с мен? Няма ли нашият човек да се учуди на това?
Кевин поклати глава.
— Ами — каза той. — Той ще е подозрителен, ако знае, че си жива. Докато мисли, че си мъртва, ще счита, че касетата е автентична. Дори няма да се чуди откъде я има Джо. И преди съм се срещал с изнудвани. Смятат, че и другите хора имат такива наклонности. А нашият човек явно знае, че Джо Оливър е дялан камък. Вероятно той е осведомен, че Джо Оливър я е купил от теб или я е измъкнал от скривалището, докато е бил по-рано в апартамента ти. Може пък да реши, че по погрешка си дала на Джо тази касета. Повярвай ми, ако не грешим по отношение на нашия човек, той ще се нахвърли върху касетата, без да се интересува как Оливър се е сдобил с нея.
— Вероятно си прав — съгласи се Синди.
Кевин поклати глава.
— Почакайте за момент. Щом направим касетата на мистър Ричардсън и Синди, как ще се свържем с нашия човек?
Не можех да измисля.
— Аз знам — възкликна Синди. — Имаме четири заподозрени. На всеки от тях ще изпратим по една касета с кратко съпроводително писмо, че истинската е у нас.
Премислих тази идея.
— Няма да стане — отвърнах аз. — Откъде Джо ще знае на кого и на какъв адрес да изпраща бележките? Откъде ще знае кои са заподозрените? Ако изпрати бележката точно на нашия човек, това ще го подплаши. Ако не го улучи, другият може да покаже на нашия човек писмото и бележката, която са му изпратили. „Погледни тази странна бележка, която получих“ — ще каже вероятно получателят на нашия човек, който веднага ще разбере, че това е клопка.
Синди се излегна назад в леглото си и скръсти ръце под главата си.
— По дяволите — каза тя.
Кевин се облегна на стола си и се загледа в тавана.
— Разбира се! — извиках аз. — Вестникарската колона за лични съобщения. Той ще даде обява във вестниците. Лична бележка за изнудванч, който и да е.
Синди седна на леглото.
— Харесва ми.
— Мислиш ли, че нашият човек следи колонките с лични съобщения? — попита Кевин.
— Ако имаме шанс, трябва да я чете — отговорих аз. — Преди всичко това е начинът, по който изпълнителите на „Ханаан“ се свързват един с друг. Вероятно той проверява тези колонки, за да се увери, че подчинените му сами не са започнали бизнес.
Най-накрая Кевин се усмихна.
— Харесва ми — каза той.
— И на мен също — твърдеше Синди. — Хайде да напишем писмо на този негодник.
Телефонът започна да звъни. Кевин го вдигна.
— Здравейте. Добре, пуснете го да се качи. — Той затвори телефона и се обърна към нас: — Измаел Ричардсън се качва при нас.
Кевин изчака в хола, докато обяснявах на Измаел Ричардсън нашия план.
Той не каза нито „да“, нито „не“.
— Как предлагаш да му подхвърлим в ръцете тази касета?
— Все още не знам — отговорих аз. — Трябва да измислим място за среща и да дадем координатите му във вестникарската обява.
Измаел се обърна към Синди:
— Какво мислите за това, млада госпожице?
— Този мъж се опита да ме убие, мистър Ричардсън — каза Синди. — Уби двама души в моя апартамент. Насилствено влезе в апартамента на Рейчъл и едва не уби кучето й. Сега се опитва да унищожи Джо Оливър, а после ще ме унищожи и мен на процеса. Ще разруши бъдещето ми. Мисля, че планът на Рейчъл може да проработи. Готова съм да опита ме, сър.
Измаел кимна бавно.
— Не знам какво друго бихме могли да направим — казах аз. — Никога няма да се виждате на екрана. Само Синди ще говори. Тя ще спомене само вашето име.
Измаел потърка брадичката си. Синди и аз чакахме мълчаливо. Най-накрая той стана прав и се приближи до телефона. Набра някакъв номер.
— Джун — каза той. — Ще бъда в 555–2020 до десет вечерта. Това е стая 847. — Все още на телефона,
