през друг. Моите хора са преброили 106 тира. Цената на един е 30 хиляди ДМ. С подкупи в „Плама“ и „Нефтохим“ купува една цистерна за 5 хиляди. Още толкова излиза и заплатата на шофьора. Все пак някакъв риск има. Излиза, че Нерон печели 20 хиляди ДМ на тир или около 20 милиона ДМ при пълно еднократно използване на техниката. Тази манипулация се извършва между два и три пъти в седмицата. Не можем да си позволим такова богатство да се трупа под носа ни! Не и ние! Утре тези милиони ще се превърнат във власт и с нас е свършено.
— Каква е процедурата преди границата? — попита американската връзка Валентин Андреев.
— Проста — ген. Боев се зае с отговора. — Тировете се пълнят в Плевен и Бургас, и идват в София. Разпръсват се из целия град. Един от купените митничари ги обикаля и слага митническата пломба, после един по един тръгват към границата. Събират се край Алдомировци и чакат знак, че ЮНПРОФОР е далече. Останалото знаете.
— Май трябва да викна особените момчета? — Каза Лозев.
Дебелият кимна, но отговора отново даде генерала.
— Трябва да се сплашат шофьорите, Лозев! Достатъчно е да „хвръкнат“ три тира за да се разбягат като пилци.
— Ще наемат руснаци — обади се Валентин Андреев.
— Тогава ще повторим процедурата.
Мълчаха няколко секунди, после Лозев попита:
— Кога трябва да се възпроизведе фоерверка?
— Тази нощ — кротко каза Дебелият. Лозев кимна, стана и напусна събранието.
— По едно кафе, господа? — попита Дебелият.
— Предпочитам уиски — замислен отговори Андреев. — започваме война, Пентхауз?
— О, не — усмихнат каза Дебелият. — Просто ще нашляпаме голото дупе на едно непослушно дете.
Тази нощ около 3 часа по шосето между Алдомировци и Сливница в интервал от петнадесет секунди избухнаха три тира превозващи петрол. От РДВР-Драгоман допускат, че камионите са се готвели да преминат границата в нарушение на югоембаргото.
В 6 часа големите Близнаци събудиха ВълКа.
— Пазехме кервана с двадесет автоматчици, Вельо — задъхано започна Николай. — Попаднахме в перфектен куркапан. Цялата местност е пепелище. Лунен пейзаж. Шофьорите се разбягаха. Събирахме ги като овце по полето. С голям зор и много бой ги принудихме да потеглят.
— Шофьорите на трите тира? — попита Вълка сигурен в отговора.
— На въглен… и помен няма от тях.
Вълкът наля три кафета и седна срещу Близнаците. Бяха отраснали заедно и си имаха пълно доверие. Те и Каранов бяха единствените, които имаха безотчетен кредит в банката. „Ще трябва да предупредя Валери да не им брои стотинките!“ — помисли Нерон, но Георги прекъсна мислите му.
— Ще пречукам Барона! Още днес ще му видя сметката!
— Мислиш, че това е негова работа? Три взрива в интервал от петнадесет секунди? Барона няма акъл за толкова прецизна работа!
— Кой тогава?
— И аз това мисля, Жоро. Има две вероятности — или афганците на Степанчик, или спецченгетата на Дебелия.
Кольо Близнака се прекръсти.
— Много врагове събрахме?
— Много — Нерон отпи от кафето и тръгна да се разхожда из бункера. — Едно ченге от Камбоджанските каски търси контакт с мен. Към обяд ще пратя да го викнат. Ще му предложа луди мангизи, ако се навие да ебе своите. Пентхауз работи със специален отряд на шести отдел към шесто управление. Ако се навие — кяра е общ — негов и наш, ако не — така и така Дебелия иска главите ни. Поне ще знае, че имаме достатъчно акъл да разчетем пасианса му.
— А ако са афганците — обади се Николай.
— Това е другият вариант. Бесният пречука брата на Степанчик и ни вкара в голяма беля. Япончик му е пратил трима суперостриета от Америка. Наричат ги Манджурците. Осъдили са ни на смърт. Като еретици, моля ви се! — Вълкът се усмихна кисело. — Снощи пратих Нейко Змея с двеста „цигулари“ да се опитат да ги прихванат от границата. Русе летище и порт, порт Силистра и от Дуранкулак до Варна с всичките й подстъпи. Ако Змея хвърли дюшеш, аз лично ще ида да удуша Степанчик.
Обади се мобифона.
— Шефе, Мартин е. Намерихме Евтим Художника.
— Къде е?
— Долу. Правихме му изкуствено дишане. Сега втасва.
— Нека втаса. Да бухне като козунак. След два дни ще си поговорим като родни братя.
Четвъртият бункер всъщност беше Чекотинския манастир, райски кът в Балкана и само на 70 км от София. Под него течаха Мали Искър и Бебреш, чисти като сълзи реки, а и затова пълни с риба. Игумен беше владиката Генадий, дебел чревоугодник и сластолюбец. Едва ли някой друг в България имаше неговата видеопорно колекция. Беше му тръгнала славата на онанист, но това беше грешка. Връзката на Генадий с „Нерон“ АД започна от неговия интерес към проститутките. Плащаше почтено и ларж. Преди година и половина Лидия беше поискала да види манастира и братята я заведоха. Жорж шофираше, а отзад Велин се опитваше с думи и ласки да потуши истеричната й дрогабстиненция. На следващата вечер, Лидия се изповяда на владиката и той се зае с лечението й. Подари й требник, остави заради нея църквата отключена и я принуди щом почувства зараждане на треска да чете молитви паднала на колене, докато Господ-Бог не се смили над нея и успокои душата й. Тази психотерапия се оказа сполучлива. Кризите й се разредиха, сънят й се успокои, а това беше достатъчно за Вълка да позлати и манастира и игумена му. Дружбата им беше по- силна от взаимоуважението. Вълкът беше абсолютно безразличен към бога. По-скоро, ако имаше свой бог, това беше дяволът. Навремето му беше попаднала книгата „Загубеният рай“ от английския писател Джон Милтън. Сюжетът беше библейски, но имаше епизод, в който бог изхвърля ангела Сатанаил от рая, понеже бил дал забранения плод на Ева и прочие глупости. Та когато Сатаната стигнал дъното на ада, вдигнал глава и се провикнал: „Господи, по-добре господар на ада, отколкото подчинен в Рая!“ Вълкът споделяше тази философия и беше подчинил целия си живот на нея.
Когато Жорж с Оливия и малките близнаци пристигнаха, майка му и Катя вечеряха с Генадий. „Цигуларите“ бяха навсякъде. След като се увери в надеждността на охраната, Бесния въведе компанията си в магерницата.
— Страх ме е за вас, Георги. Живеете страшно, майка. Хората се страхуват от вас, вие се криете като диви зверове. Докога ще продължава това, сине?
— Още малко, мамо. Скоро ще можем спокойно да се появим на улицата.
Майка му държеше отрупаната му с пръстени и верижки десница и умолително го гледаше в очите.
— Сега защо не можете? Хора ли убивате?
— Не, мамо, за Бога! Как ти хрумна тази мисъл.
— Знам ли как? На Велин Вълкът му викали, на тебе Бесния. Няколко хиляди души работели за вас — все разбойници. Цялата страна ви знае, всички се страхуват от вас!
