създаваше измамното впечатление, че е неуязвим. „И той ще легне сред цветята, а ние с Жорж и големите близнаци ще трябва да идем на погребението! Войни ли да водя или да слушам попски мънкания. Ако знаеха отчетата какъв гад ще обявят за светец, според демагогския християнски лаф «За мъртвия или добро, или нищо!»“
С Кроки се познаваха от деца, но се сближиха преди четири години в германския град Кайзерслаутерн, или Кюстендилбург както го наричаха помежду си! Тогава бяха още в автомобилния бизнес. Крадяха мерцедеси, беемвета, фаувета и ауди, и ги продаваха в Полша и Русия. Швабите не бяха се усетили още и бизнеса вървеше екстра. Правеха по един милион марки на седмица. От този период познаваше Чомбе, Иво Бобев, който загази по една кражба в Чехия, Барона, Жоро Италианеца и някои от другите артисти.
Бръмчаха из цяла Европа, докато не почна войната в Югославия и докато западняците не въведоха ембаргото. Вълкът четеше много и в ушите му още звучеше фразата на Хенри Форд: „Кажи ми коя стока е дефицитна, за да ти кажа как се става милионер!“ Петролът ставаше дефицитен в Югославия и Вълкът нямаше какъв да го дърви из Европа. В керван се прибраха с луксозни мерцедеси и беемвета, основа и регистрира „Нерон“ АД, събра десетина мутанта и ги прати да крадат тирове. Сключи договор с „Нефтохим“ и „Плама“, купи няколко митничари в Гюешево и Сливница, и взе да се гаври с ООН и специално с ЮНПРОФОР. Автопаркът му набъбваше всеки ден, с него и приходите. За да легализира бизнеса си, сключи договори с Турция и Гърция, и започна да залива пазара с натурални сокове, маслини и (фрути де маре) риба и всичко останало, което излиза от морето. Работата се разрастваше лавинообразно и малко по малко се озова шеф на десет хиляди души. Цифрата растеше непрекъснато. Тогава Кроки се усети, върна се и му предложи услугите си. Вълкът му преотстъпи Гюешево срещу 30 % и практически назначи на работа още хиляда души. Крокодила беше измамник, разбира се. Залови го три пъти в лъжа. Първият път се задоволи да го глоби 30 хиляди ДМ, втория 100 хиляди, на третия прати Маймуняка и десет цигуларя, смазаха го от бой и поискаха 1 милион ДМ. Когато Кроки дойде да се издължи, Вълкът го извика при себе си:
— Третият път е фатален, Кроки. Знаеш „Господ, троица любит!“ — Не знаеше, разбира се, но беше достатъчно уплашен за да слуша. — Ще направя изключение за теб. Давам ти възможност да се реабилитираш, но измамиш ли ме още един път, ще ти пресека белтъка — това беше единствената легална заплаха, която Вълкът си позволяваше да употребява… И ето, че някой друг свърши мръсната работа. Обади се на Лидия да не го чака, наля си уиски, пусна Ерик Клептън и тъкмо се готвеше да сяда, когато Мартин го втрещи със съобщението си:
— Шефе, Степанчик иска да говори с тебе?
— Степанчик, сигурен ли си?
— Да, чака на централната линия.
Вълкът седна, усили музиката.
— Дай ми го!
След две-три секунди чу руснака.
— Нерон, ти ли си?
— Защо уби Крокодила? — попита с привидно безразличие той.
— Крокодила ли? На тези географски ширини няма крокодили.
— Не се прави на луд, Степанчик! Много добре знаеш за кой Крокодил става дума.
Степанчик мълча няколко мига.
— От теб чувам, че вече не е сред нас, вечна му памет. Кога ще бъде погребението?
Голям нахалник беше този афгански плъх, но и умен, и жесток.
— Може би ще пратиш венец, или ще присъстваш лично?
— Тази нощ, ще реша… Нерон, върни Оливия! Върни я, докато не е станало късно!
— Оливия? — Вълкът за първи път чуваше това име. — Коя е пък тая? Никога не съм срещал жена, с това име!
— Нерон, слушай ме внимателно. Онази нощ, когато Бесния застреля брат ми, във вилата е била една жена, която няма нищо общо с нашите работи. Вярвам, че не знаеш, но брат ти я крие някъде. Около тази жена са замесени други интереси, както се изразяваме ние — централни. Освободете я и ще подпишем мир. Траен мир, Нерон!
— Затова ли повика специални убийци от Америка, Степанчик? Мир не се прави със сапьори и снайперисти!… Извинявай. Чух, че брат ти е починал. Бог да го прости, Степанчик!
— Благодаря — сухо отговори афганецът. — Сериозно ти говоря, Нерон. Освободете Оливия. Заклевам ти се, че тя няма нищо общо с нашите дела.
— За пръв път чувам това име. Ще говоря с брат ми, но ще направим сделка. Ти ще ми кажеш веднага кой уби крокодила, кой стреля по BMW-то в тунела след Правец, а аз след два часа ще съм в състояние да ти кажа каква е съдбата на вашата курва… Оливия. Договорихме ли се?
Степанчик мълча много дълго.
— Охраната на Кроки, някой си Асен, го е убил по невнимание. Само това знам по случая… А за тунела? Кажи на Бесния, че от касапницата в Железница има оцелял… боец. Било е лично отмъщение. Нямам нищо общо с тази работа…
— Вярвам ти, Степанчик — Вълкът отново пусна дрезгавия си смях. — Вярвам ти като на Богородицата, брат, само дето една истина не съм чул от устата ти… — Вълкът отпи глътка уиски и засили още уредбата. Ерик Клептън изпълняваше Tears to Heaven, а тя беше сред любимите му блусове. — Степанчик, чуй ме добре. Тук е България. Всички убийци на Америка и Русия да събереш, в крайна сметка един ден ще те удавя в морето. Аз съм патриот и няма да позволя на разни афгански посерковци да хазайничат у нас. Да се разберем така — ти вдигаш своите хора, изтегляте се в Одеса, аз откривам оная, как й беше името и ти я пращам с девствен пояс на шундата. Тогава сключваме мир и тем подобни глупости. Светът е достатъчно широк и за двамата, Степанчик. А, какво ще кажеш? Gentleman agreement?
— Не ме залъгвай, Нерон. Намери Оливия! Ще те потърся след два часа.
И телефонът заглъхна. Нерон грабна мобифона.
— Мартине, усили охраната! Троен кордон! Намерете брат ми! Веднага да идва горе… Крокодила имаше ли гард Асен? Вържете го веднага!
Жорж влезе припряно, наля си питие и жадно го изля в гърлото си.
— Един Крокодил по-малко, а?
Вълкът кимна.
— Така изглежда. Къде са другите?
— Не знам. Бях в „Оазис“ с футболистите. Кого чакаме?
— Гери и големите… Виж там както се полага… някой лев на вдовицата, цветя и прочие изгъзици. Ще трябва да идем на погребението.
Ред беше на Жорж да кима.
— Някой си Асен го перфорирал. Наредих да го вържат.
— Асен ли? — Жорж беше искрено учуден. — Помня го от Германия. Бръмчеше само с алфи и ланчии… Бяха уж много гъсти… Откъде разбра, че е той?
— Много неща съм разбрал аз — важно каза Вълкът. — Нищо, че не търкам гащи по дискотеките. — Погледна го и го попита в упор: — Къде е Оливия?
Жорж се задави с питието.
— Откъде знаеш това име? — през зъби попита той.
— Все едно. Къде е?
— В Чекотин. С мама и Катето. Защо?
— Степанчик се обади да я търси! Иска да му я върнем.
Жорж му показа средния си пръст.
— А един по-дебел не иска ли тоя педерастки брат! Бас държа, че и той се шиба като онова лигаво копеле!
— Спокойно, бе! Инфаркт ще те тресне, момко… Та коя казваш е Оливия!
Жорж подпря лакти на масата.
— Жената, която ме интересува, брат ми! Може да си Нерон, но не си въобразявай, че можеш да я върнеш докато аз съм жив.
— Кога съм казвал, че ще я връщам, бе копеле смахнато! Само питам коя е?
