имаше отвратително чувство, че стои срещу жаба. Рядка, руса коса сресана по прийома „вътрешен заем“ с път над лявото ухо, изпъкнали зеленикави, воднисти очи, изключително широка, влажна и премляскваща уста. „Да, истински противно копеле е тоя Гарсон!“
Четенето завърши, Костин се върна с питието си и седна.
— И така, Пентхауз, развивате истинска народна демокрация? — усмихнат с ъгъла на устата каза Борзов. — Ако съдя по този доклад, вие сте задраскали Русия от картата на света.
— Не ние, Марат. Няколко невежи от управляващата коалиция си въобразяват, че могат да минат без вас!
— Свалете ги — обади се Юлаев.
Дебелият се усмихна примирително.
— Лесно е да се каже… СДС пое властта след избори!
— Стига глупости, Пентхауз — отново Марат взе думата. — Не се опитвай да ми внушаваш, че сте се примирили със загубата на властта?
— Разбира се, не. Подготвяме провалът им, но все пак ще трябва да минат няколко месеца… Може би дори година.
— И дотогава ние сме мъртви! — отново се намеси Гарсона.
— Вижте, г-н Юлаев, ние сме подложени на вилица. Президентът, бивш комунист, избран с нашите гласове се оказа пълен ренегат. Мислехме го за либерално настроен убеден марксист, но в Източна и Средна Европа само Хавел се проявява като по-твърд антикомунист от него. Председателят на Народното събрание е потомък на старата класа, министър-председател е един налудничав юрист, говори се, че е хомосексуалист, но по-важно е, че е последователен враг на всичко руско, с изключение може би на водката — Дебелият сам се засмя на шегата си. — Както виждате, ще трябва да чакаме по-добри времена!
Настана кратка пауза.
— Такива времена се предизвикват, а не се чакат, Пентхауз! — каза Гарсона. — Имате ли компрометиращи досиета на управляващите?
— За някои да.
— И не сте ги пуснали в ход до сега?
— Вижте, г-н Юлаев ние имаме компромати за тях, те за нас… Край няма помията, която се излива в пресата и въпреки това те управляват, а ние сме в опозиция.
Борзов стана и се върна с келнер-негър, който не разбираше дума от разговора, и се задоволяваше да се кланя учтиво. Наля на всички по един „Лонг дрийнк“ и се оттегли с поклони.
— Пентхауз, в Малта, Буш и Горби отново поделиха света. Вие оставате в нашата зона на влияние. Знаем, че на теб, това ти е ясно, но на опозицията?
— Промъкват се коментари и на тази тема… Плахо. На интелигенцията й е дошло до гуша да бъде нечий рупор и в момента се самоизживява като независима!
— Добре — отново се намеси Юлаев. — Тази детска игра все някой ден ще свърши. Тогава какво предстои?
— Демократите ще паднат от власт, ще дойдем ние, социалистите — започна Дебелият, но Костин го прекъсна за пръв път.
— Как? — попита той. — Как ще паднат те и ще дойдете вие?
— Конституцията предвижда един-единствен начин — чрез демократични избори!
— Пентхауз — усмихнат приветливо отново го прекъсна гологлавия, — Конституцията, която и да била тя, е романтична приказка за идиоти! А ние, надявам се, сме сериозни мъже. За да паднат вашите лайнени демократи от власт, трябва да се създаде съответната ситуация, а за да се върнете вие на власт, трябва да се възползвате от същата тази ситуация… Дотогава Русия ще бъде за вас само географско понятие. Ясно ли се изразявам!
— Как си представяте тази ситуация? — с въпрос на въпроса отговори Дебелият.
— О, начини дал Господ! — Костин продължи да е приветлив и като че ли добронамерен. — Провокирате галопиращ долар, докарвате промишлеността до колапс, цените хвръкват в небесата, корупцията расте, на всичко отгоре мафията, която трябва вие да финансирате всява страх. Всеки ден минимум по един застрелян като в холивудски екшън. Тогава тия, които избраха идиотската ви демокрация ще започнат да изпитват носталгия по доброто старо време на Живков и сами ще ви повикат на власт.
— Лесно е да се каже — продължи да шикалкави Дебелият, но този път се намеси Борзов.
— Възползвай се от безплатния урок, Пентхауз. Върнете се на власт и заповядай отново на разговор. Тогава ще има и нефт, и газ, и хартия, и памук… И там каквото още искаш в доклада си. Ще има всичко, когато се върнете на власт. И тежка комисионна в „Комерсбанк“ — Щутгарт за теб! А дотогава, кукиш! — Марат Борзов му показа средния си пръст. — Това е, брат, извинявай, но бизнеса си е бизнес — Борзов погледна колегите. — Да считаме този разговор отложен временно, така ли? — Костин и Юлаев кимнаха. — Добре, край. Пентхауз, в моя кабинет чака един човек, който иска да се види с тебе. Много, много важен човек, приятелю мой!
Човекът приличаше удивително на Ф. Д. Рузвелт, само дето не беше парализиран като него. Изразително по мъжки красиво лице, кокалеста стройна фигура, очила в златни, тежки рамки. Бяла риза с къс ръкав и червено-синя копринена вратовръзка. Черен панталон от тънък памук, обувки т. нар. швейцарски модел, лакирани и блестящи. Нямаше никакви украшения по този, може би петдесет годишен мъж, освен часовника му- златен „Филип Патек“. Не бяха много тузовете по света, които можеха да си позволят този трудно забележим и още по-трудно разгадаем супер лукс, но Дебелият беше истински сноб и имаше набито око за подробностите.
— Добър ден, Пентхауз. Седнете, моля. Няма да ви загубя много време.
Дебелият се отпусна в коженото кресло, което беше най-близо до него. Кабинетът на Марат Борзов беше просторен, но претрупан с мебели и техника, и по-скоро приличаше на базар, отколкото на работна стая. Непознатият разгада мислите му.
— И аз бих наредил половината мебели да се изхвърлят — каза той, сядайки зад бюрото. — Моля, погледнете северната стена, Пентхауз.
Дебелият извърна глава към единствената стена, по която не висяха картини и в този момент амалгамата се изтегли за да покаже пълна панорама на гостната, в която самия той беше преди малко и където все още пиеха питиетата си тримата му събеседника.
— Бас държа, че в момента спорят за цената на няколко хокеиста, които продават в Америка. — В този момент прозвучаха гласовете им с такава яснота, все едно че бяха в кабинета и темата наистина беше хокейна.
Непознатият прекрати експеримента, стената върна матовостта си, микрофоните бяха изключени, а Рузвелт, стана и се настани срещу него.
— Какъв беше смисъла на тази демонстрация? — попита Дебелият. — Цял свят знае, че в шпионирането вие сте ненадминати!
Рузвелт се усмихна.
— Демонстрация — не бих казал. По-скоро доказателство, че и аз участвам в решения като това, което преди малко чухте.
— Не бих се усъмнил, ако ми го бяхте казали устно.
— Нагледните доказателства са по-убедителни. Пентхауз, вие ще заминете неудовлетворен и разочарован, нали?
— Да… Мога ли да ползвам някакво обръщение към вас?
Рузвелт го погледна прямо.
— Да, истинското ми име е Морис Апбертович Алкалай. Евреин съм. Но в средите на комитета аз съм троен Иван. Иван Иванович Иванов.
Сега вече на Дебелия му беше ясно. Срещу него стоеше силния човек на Русия, мозъка на секретните служби, а същевременно банкера на подземния свят.
