преди по гърба. Лежеше неподвижно и стискаше устни.
Щом свърши, той приклекна на пети.
— Ще се оправиш. Изгарянето не е много страшно. Майка ми казва, че приготвя този мехлем от бъзов сок. Сигурен съм, че ще харесаш майка ми — в един момент може да бъде непреклонна като воин, а в друг — нежна като дете. Разбира от всякакви отвари и лекове. Когато бях момче, веднъж се сбих с по- големия си брат Рорик и паднах в огнището. Тогава тя…
Ларен съзнаваше, че той нарочно се опитва да я разсее, да я накара да се заслуша в ромона на думите му и да забрави болката. Чуваше дълбокия му и тих глас и всячески се мъчеше да мисли за онова, което й говореше, но не можеше. Накрая, щом той млъкна за миг, тя рече:
— Явно обичаш майка си.
— Да, те с баща ми са най-добрите родители, които познавам. Дори когато мразят, мразят силно. Не са безгрешни, не тълкувай накриво думите ми. Помня как ненавиждаха ирландската жена на Рорик, защото я смятаха за зла. Но промениха отношението си, понеже разбраха, че са сбъркали.
Тя кимна и каза:
— Само някои части от тялото ми са още здрави. Благодаря ти, Мерик. Много си мил.
— Пази ги. Със същия мехлем мазах и гърба ти. Не бих искал да го използвам повече върху теб. И бездруго е почти на свършване, а майка ми може да го приготвя единствено наесен.
— Какво друго може да се случи? Нали вече не си много далече от дома?
— Да, така е. И все пак, трябва да се научиш да бъдеш по-бърза.
— Да — съгласи се тя и усети, че кожата й е изтръпнала и вече не пари. — Следващия път аз ще нападна първа.
— Робите никога не нападат — промълви той с напълно безизразен тон. Обърна се и извика: — Олег, донеси чаша медовина.
Когато Олег влезе в шатрата, нищо не каза, само я изгледа втренчено и кимна. Подаде медовината на Мерик и отново се изниза.
Мерик поднесе чашата към устните й и тя отпи.
— Изпий я до дъно. Ще ти помогне да заспиш.
Послуша го.
Цели два дни бяха изложени на бурята в Балтийско море, преди да свърнат във фиорда Осло на север, към Каупанг. Необяснимо защо, но Ларен не се изплаши много. Бе прекалено заета да вдъхва кураж на Таби. Той целият бе подгизнал до кости и бе унил като всички останали. Разправяше му приказка след приказка. Бузата й бе отекла и посиняла от удара. Не я болеше, само я загрозяваше и сигурно приличаше на вещица. Кракът обаче продължаваше да я измъчва и да тупти, но навярно и Деглин изпитваше същото, така че щом се сетеше за това, страданието й сякаш намаляваше. Мерик го караше да гребе наравно с другите и не му даваше миг почивка. Ларен се питаше дали Деглин няма да умре, защото той непрестанно пъшкаше и охкаше над веслото, но никой не му обръщаше внимание. Явно не бе за жалене, защото на петата сутрин, когато слънцето печеше жарко отгоре и ветровете съвсем бяха стихнали, едва издувайки платната, тя забеляза, че не е болен и не се оплаква повече. Бе притихнал и това я разтревожи. От опит знаеше, че смълчаният мъж мисли за мъст. Видя, че е уловил погледа й, и бързо отмести очи. От онази вечер никой не бе отварял дума за Грънлидж Датчанина. Дали ще може да продължи разказа си, ако я помолят? Деглин не заслужаваше милост от нея.
Над главите им кръжаха чайки, спускаха се с пронизителни крясъци ниско над лодката и в последния миг отново се издигаха нагоре. Някой от мъжете извика, когато една го перна с крило по лицето. По пътя ги следваха десетки дяволици — едрите птици се виеха свободно около носа. Разговорите на мъжете бяха станали по-оживени и весели. Всички приказваха за дома, за жените си, за децата, за реколтата. Радваха се на богатството си, удвоено през изтеклите четири месеца.
Колкото до Мерик, той поглеждаше бузата й и въсеше чело. Нощем продължаваше да маже крака й с мехлем, макар че тя можеше вече да се справя и сама. Каза му го. Но той поклати глава и поднови заниманието си.
Търговското селище Каупанг бе защитено от дървена ограда, изградена от остри колове, вързани един за друг и набити в полукръг. Имаше около пет-шест дървени пристана, издадени в заливчето, и Мерик накара хората да насочат лодката към най-близкия от тях. Щом стъпиха на пристана, всички нададоха гръмки възгласи. Бяха у дома, или почти у дома.
Тук нямаше да търгуват, а щяха да си набавят жени, тъй като на връщане от Киев не разполагаха с робини за тази цел. Бяха освирепели и искаха да се налудуват на воля за последен път, преди да се приберат при семействата си. Ларен виждаше всичко това и ги разбираше. Мъжете просто бяха устроени така. Не я беше яд на тях, напротив, бе доволна, че никой не налита на нея. И то благодарение на Мерик.
Щом я свали на сушата, Ларен му каза:
— Благодаря за закрилата.
— Нищо не съм направил — отвърна той. — Деглин те нарани лошо.
— Нямам предвид това, а мъжете — те ще задоволят похотта си тук. Вместо с мен. За това ти благодаря.
Той замълча, само се обърна към хората, останали на лодката да пазят среброто им:
— Отваряйте си очите. Ще се върнем след шест часа и ще ви сменим.
Погледна я.
— Можеш ли да ходиш?
Тя кимна.
— Клив ще се погрижи за Таби. Искаш ли баня?
Пуснаха ги да минат през големите двойни порти и те се озоваха на оживено място, претъпкано с хора. Имаше малки дървени къщи и магазини, свързани помежду си с дървена настилка. На Ларен й се стори, че всички продават или приготвят нещо за продан, или се надвикват, за да купят, спазарят или разменят някоя стока. Сякаш говореха един през друг. Тя се усмихна, дощя й се да спре, макар и за миг, за да погледа красивите купи от несмлян талк, наредени пред един дървен магазин, но Мерик продължаваше да върви. Видя комплект оръжия и й се прииска да си купи нож, но жалките четири сребърни монети нямаше да стигнат. Мерик я заведе в една баня, където старицата на вратата не погледна лицето й, а вехтите панталони и мръсната риза, изцъка с изгнилите си зъби и каза на Мерик да вкара жена си вътре.
Беше трудно, но за час тя успя да измие косата и тялото си, без да мокри болния крак. Облече си старата мръсна риза, когато Мерик влезе в сумрачната баня. Той метна ленена долна риза в скута й.
— Чиста е. Облечи я. Ето ти рокля и елек. Не искам, като пристигнем у дома, да приличаш на мършав хлапак.
Тя го изгледа втренчено.
— Благодаря.
— Когато си готова, ще отскочим до обущаря. Трябват ти обувки.
След около три часа се върнаха на лодката. Тя беше сита, пременена от главата до петите и с меки кожени обувки на краката. От две години не се бе чувствала по този начин. Чувстваше се като… Просто не можеше да намери думи, за да изрази състоянието си.
— Страх ме е — каза му накрая, когато той пристъпваше бавно до нея. Тя накуцваше, но Мерик не понечи да я носи или да й помогне. Беше му благодарна за проявената сдържаност. Меката вълна на роклята вече не дразнеше раната на крака й и тя бе доволна.
— Защо?
— Какво ще правиш с мен и Таби? Къде ще денеш Клив?
Той се намръщи, но отвърна само:
— Ще разбереш, когато ти кажа. Искам да видя дали Клив е купил подходящи дрехи на Таби.
Братчето й изглеждаше чисто и също толкова добре облечено като нея. Но се изненада, че и Клив има нова риза, нови панталони и кожени сандали с меки върви, които се кръстосваха на прасците. Беше
