— Не!
— Не какво?
Тя го бе зяпнала и само клатеше глава. Предполагаше, че е доволен, задето най-после бе успял да я свари напълно неподготвена, но в същото време така копнееше да му каже, че иска да се омъжи за него, че…
— Не мога да се омъжа за теб.
— Така ли? Не можеш или не искаш?
— Не мога.
— Да не би да си омъжена вече? Не вярвам Траско да е бил обещаващият съпруг. Или греша? Или току-виж, преди да станеш робиня, си била омъжена още като дете?
— Не, не, нищо подобно.
— Не, естествено, че не си била омъжена. Беше девствена, когато те обладах. О, разбирам. Аз съм твърде недостоен за теб, за да ти бъда съпруг.
— Не, в никакъв случай.
— Нови загадки, нови тайнства. Много добре, Ларен. Не забравяй, че си моя робиня. Независимо каква си била преди, сега си просто робиня, която повечето от хората ми смятат за убийца. Аз ти предлагам луната и звездите — поне така би трябвало да приеме една робиня женитбата за господаря на голямо имение като Молвърн.
Тя рипна на крака и го изгледа втренчено.
— Не можеш да задържиш Таби.
— Мога и непременно ще го сторя. — Той се надигна много бавно и застана с лице към нея. Обхвана раменете й с огромните си ръце. — Ще се омъжиш ли за мен, или не?
Тя се взря във фиорда и зърна ято херинги да се стрелка във водата, под самата гладка повърхност. Мятаха се над нея като сребърни стрели. Струваше й се, че стига да се пресегне, и ще хване някоя — толкова близо бяха. Вдигна очи към него. Копнееше да изглади бръчките по смръщеното му чело. Рече много спокойно:
— Не мога да се омъжа за теб, защото бях обещана на Аскхолд, престолонаследник на Рьонвалд, краля на датска Англия.
Той отскочи назад като попарен. Тя говореше безумия. Едва ли… Вторачи се в нея, после в провисналата й рокля и във връхната туника, които не бяха вехти и парцаливи, защото принадлежаха на Сарла, но просто бяха твърде обикновени и широки за нея, крайно неподходящи одежди за бъдеща кралица на Дания. В душата му се надигна някакво мощно чувство, което не разбираше, но приемаше, тъй както бе приел нея и както я бе приемал дълго време, много по-дълго, отколкото бе предполагал. Вярваше й. Потисна яростта, която бушуваше дълбоко в него, и рече примирено:
— Най-после истината. Разкажи ми и останалата част.
— Таби действително е принц. Преди две години двамата бяхме отвлечени от моята спалня и продадени на един търговец на роби в Рейнланд.
— Кой е баща ти?
— Баща ни Халад е мъртъв. Но Таби е вторият поред мъжки наследник на трона на чичо си.
— Чичо му ли, Ларен?
Тя си пое дълбоко дъх.
— Не съм произнасяла името му на глас цели две години. Чичо ни е Роло, наречен първи херцог от франкския крал, Шарл Наивния. Както знаеш, той отстъпи Нормандия на Роло, за да пази Франция срещу нашествията на другите викинги.
Този път не се чувстваше като попарен, а като паднал от кон.
— Прочутият Роло — рече по-скоро на себе си, отколкото на нея. — Израснал съм с легендите за смелия и непобедим Роло. Наистина ли ти е чичо?
— Да, баща ми му е по-голям брат. Роло бил женен за едно момиче от испански кралски род. Разправяли са ми, че го е обичал. То му народило шест деца, от които три момчета. Но само вторият му син, Уилям Дългия меч, оцелял. Така Таби се явява втори наследник след Уилям. По-големият брат, Халад, има четири деца — три момичета и едно момче, Таби. За жалост, майка ни почина, когато Таби бе едва на годинка. Сестрите ни, от първата жена на баща ми, са доста по-възрастни от нас. Омъжени са за високопоставени благородници и всички живеят в Руан в двореца на чичо ми. Някой ни е предал — едната или и двете ми сестри, или съпрузите им. Не знам кой. Уилям Дългия меч се намираше извън Нормандия по време на похищението ни, в двора на франките в Париж. Освен това имам доверие на Уилям. Той никога не би посегнал на мен или на Таби, както и на собствения си баща. Много ясно съзнава колко е важен Таби за престола. И той е женен, но още няма деца, въпреки че бракът му съществува от пет години. Или поне нямаше, докато ние бяхме там. Може сега да се е сдобил със син. Може би Таби не е вече толкова необходим. Но додето не разбера това, Мерик, Таби е жизненоважен за Роло и за цяла Нормандия.
Той дълго не продума. Накрая каза:
— Поне не са ви убили.
— Не, затова смятам, че е някоя от моите сестри или техните съпрузи. Биха приспали съвестта си, ако ние с Таби само бъдем продадени като роби, а не отстранени напълно. Положително вярват, че са успели, Мерик. Но не са, освен ако Уилям Дългия меч е умрял, без да остави син. Но не съм чула подобно нещо. Няма ли пряк наследник, тогава някой от съпрузите ще получи престола на Роло.
— Значи това си имала предвид, когато ми каза, че разбираш какво е мъст.
— Да, тази мисъл неотлъчно присъства в съзнанието ми и подслажда дните ми. Тя гъделичка и езика ми. Почти усещам вкуса й. Докато съм жива, те няма да победят.
— Не, няма. Прекарала си последните две години, решена да оцелееш и да опазиш Таби на всяка цена. — Той зарея поглед нагоре по виещата се пътека към Молвърн, сега негово имение, опасано с гигантска дървена ограда. От дупката в покрива на къщата се виеше пушек. Видя нивите с ечемик, люцерна и ръж отвъд оградата, почти узрели за жътва. Един безкраен кръговрат. — Животът съвсем не е такъв, какъвто човек очаква. Може би така е по-добре. Родителите ми загинаха от чума, брат ми бе убит, нападателят му е още неизвестен, а сега детето, което искам за свой син, се оказва наследник на великия Роло. — Той замълча и се втренчи в загорелите си крака. — Не е по силите ми да понеса всичко това.
— А аз съм племенница на Роло. Всичко е истина, Мерик.
— Да, не се съмнявам в теб. Но се съмнявам в себе си. Отидох на пазара за роби в Киев да намеря подходяща прислужница за майка си. Вместо нея открих теб и Таби, което напълно обърка живота ми. А сега научавам, че си племенница на Роло. Впечатлен съм от потеклото ти. То ще убеди хората ми, че не си способна да убиеш Ерик. В жилите ти тече прекалено чиста и благородна кръв, за да си цапаш ръцете с такова нищожество като него.
— Сега ще ми помогнеш ли да се върна в Нормандия? Заедно с Таби?
Той се умълча. Погледна я, долови променливите чувства, които се редяха по лицето й, но остана непроницаем. Накрая отвърна с равен глас и с безизразни очи, които бързо отмести встрани:
— Щом така искаш.
Наблюдаваше я как рие с върховете на кожените си обувки по пристана. Бяха стари и принадлежаха на Сарла. Видя дупка на едното стъпало.
— О, значи вече не искаш да се ожениш за мен.
— Не съм казал такова нещо.
— Тогава какво искаш, Мерик?
Той улови лявата й ръка, опря дланта й на гърдите си и я похлупи със своята длан.
— Няма да върна Таби на чичо ти Роло, докато не разбера кой ви е предал. Опасността още не е преминала. Ако ви отведа и двамата, този път може и да не останете живи, повярвай ми. Не мога да поема подобен риск.
— Не е изключено, но аз непременно трябва да се прибера, за да разкрия истината. Чичо Роло ще накаже сестрите ми, ако те са виновни за отвличането ни. А ако са съпрузите им, те ще бъдат убити. Аз ще пазя Таби, както и чичо Роло. Таби може да стане бъдещият херцог на Нормандия, ако се случи нещо с братовчед ми, преди да има потомство. Брат ми трябва да се върне. Чичо ми остарява с всеки изминал ден. Трябва да подготви Таби, да го обучи, както обучи Уилям.
