— Не съм очаквал такова нещо — промълви бавно Мерик и зарея поглед към далечните стръмни скали, стиснал ръката й до тялото си. — Е, не съм очаквал и да си дъщеря на гостилничар. Просто не съм си представял, че си кралска особа. Предполагам, че твоят датски принц Аскхолд те мисли отдавна за умряла. Сигурно вече се е оженил за друга.
— Да, възможно е. Той се нуждаеше от съпруга, за да му роди наследник.
— Как изглежда?
— Не знам. Никога не съм го виждала, но съм чувала сестрите ми да сплетничат за него. Разправяха, че бил на трийсет години и че първата му жена била починала, след като му оставила пет дъщери. Търсеше младо момиче. Надяваше се, че аз ще го даря със синове. Чичо Роло и кралят уговориха брачния съюз.
— Аз не те искам по тези причини. Познаваш ме. Спасих ти живота. А ти ми се отдаде.
— Да, така е.
— Този принц ще се откаже от теб, ако разбере, че вече не си девствена. Така се получава обикновено.
Тя го изгледа втренчено.
— Да, навярно си прав.
— Положително си помислила за това, преди да дойдеш при мен. Ти не си глупава, Ларен.
Над тях се спусна една дяволица и дебелото й тъмно крило хвърли мимолетна сянка върху лицето на Ларен, сетне отлетя. Тя каза, без да откъсва поглед от птицата:
— Исках те и не желаех да мисля за бъдещето, което бе по-мъгляво и от ония облаци ей там. Исках да разбера какво представлява сливането между мъжа и жената. Ти си красив и бе извънредно мил с мен. Да, исках да го изпитам с теб.
— Откровена си и това ми харесва. Не ми беше приятно да се заблуждаваме. Не, не ми противоречи. Разбирам защо не желаеше да ми разкажеш за себе си и за Таби. Прекалено много неща са били поставени на карта, твърде много. Ти си като роба, пленен от Ролф Викинга в приказката ти. Винаги ще удържа на думата си, Ларен. Сега вярваш ли ми?
— Да. Трябва, но ме е страх, Мерик.
— Вече няма причини да не ми вярваш. — Той млъкна и погледна ръката й, пъхната в неговата. Няколко секунди я съзерцава мълчаливо. После започна да разтрива раменете й. — Искаш ли да разбера, дали тоя принц Аскхолд още не си е намерил жена?
Тя се повдигна на пръсти и го целуна по устата. Той така се изненада, че се вцепени и не й отвърна. Тя му се усмихна.
— Бих искала да има три съпруги и да са кротки като овчици, да му народят повече отрочета, отколкото може да изброи, повече от на султана в Миклагард, и все женски. Няма нищо по-прекрасно от това да те целувам, Мерик.
— Значи се поверяваш в ръцете ми? Ще се омъжиш ли за мен?
— Да.
— А ако поискам да задържа Таби като свой син?
Той я изпитваше, но така трябваше. Тя го бе подлагала на достатъчно проверки. Вече можеха да си говорят прямо, без задръжки.
— Длъжна съм да върна рожденото му право и той да бъде подготвен от Роло за бъдещ владетел на Нормандия, за престолонаследник. Добре ти е известно, че смъртта ни дебне всеки божи ден. Бъдещето на Нормандия е важно. Трябва да има наследници. Колкото до мен, моите постъпки не са от толкова съществено значение.
— За мен са.
После я целуна, повдигна я — краката й увиснаха над дървения пристан, — и я притегли към себе си. Целуваше я, докато тя подлудя от желание и се загърчи в обятията му, а той я притискаше все по- настойчиво.
Разсмя се до топлите й устни и промълви:
— Обещаваш ли да не надебелееш, когато те охраня?
Смехът й прокънтя звънко и тя го целуна по устата, по носа, по бузата, обви ръце около главата му и погали с пръсти гъстите му вежди.
— Обещавам — рече Ларен между целувките. — А понеже съм добра готвачка, ти кълнеш ли се, че коремът ти няма да щръкне над колана?
— Кълна се. Не се тревожи за Таби. Всичко ще се оправи, давам ти дума.
Вярваше му. Той приличаше на чичо й — бе силен и умен мъж, достоен за доверие и почит, с низ привлекателни черти. Сети се за баща си Халад, който също бе такъв, ала неизвестно защо бе убил майка й и бе избягал. При този спомен както винаги я полазиха тръпки.
— Не се тревожи дали моите хора ще те приемат. Ще открием кой е убил брат ми и нещата ще си дойдат на мястото.
И този път му повярва.
— Значи си племенница на херцог Роло — рече отново той и учуден поклати глава.
— Да, а също и робиня.
— Несъмнено си била по-добра племенница, отколкото робиня.
— А сега ще се превърна в съпруга — каза тя с огромно облекчение. — Странно е, Мерик. Ала мисля, ще е забавно да ми бъдеш съпруг.
— Под мое напътствие ще станеш чудесна съпруга въпреки знатното си потекло. Противно ли се държеше, когато бе племенница на Роло? Беше ли глезена и капризна? Би ли могла да надминеш Лета по сприхавост?
Тя го ръгна по рамото, после веднага започна да милва удареното място. Той й се ухили.
— Не, цялото си време прекарвах с Таби, защото ми бе като син, не само брат.
Изпита желание да го целуне веднага, както стояха насред къщата, до огнището, заобиколени от хората му, които положително ги гледаха. Гледаха ли? Не, направо ги зяпаха, особено нея, племенницата на великия нормандски херцог Роло. Дали й вярваха?
— Ще продължиш ли да бъдеш мой скалд?
— Главата ми прелива от нови истории, дори и в момента, и всичките са за теб, господарю, за твоето прекрасно тяло и вълшебни очи.
— Веднъж ми каза, че викингите досущ си приличали, че сме били скучни с тия руси коси и сини очи.
— Сбъркала съм. Очите ти са неповторими, синьото в тях е по-светло от перата по крилото на червеношийката и в същото време — ясно като небето в ранна слънчева утрин, като…
Той похлупи устата й с ръка.
— Въображението ти те кара да бълваш глупости.
Усети, че тя целува дланта му. Отдръпна ръката си, но продължи да се взира в нея, питайки се какво ли си е наумила, после внезапно се сети и каза:
— Престани да ме гледаш така. По-добре ми разправи за баща си.
— Ще разкажа и за благородното ти сърце.
— Направо ми се гади от измишльотините ти.
Тя се засмя и поклати глава:
— Трудно е да ти говоря за сериозни неща, когато знам, че Лета е готова по-скоро да ме заколи, отколкото да напусне Молвърн. Баща й още ме смята за свой скалд. Не вярва, че съм племенница на Роло. Какво ти рече той, Мерик, когато му съобщи коя съм?
— Засмя се с грамадния си корем, избърса сълзите от очите си и ми напомни, че сега съм бил господар на Молвърн и не ми прилягало да дрънкам небивалици.
— Вече вярва ли ти?
— Би трябвало. Нали след два дни ще се венчаем?
— Нямам търпение да се махнат оттук.
— Утре ще си тръгнат. Разкажи ми за баща си.
Тя бръкна с дървена лъжица в бурето с медовина и напълни една чаша. Подаде му я и не откъсна очи от
