Накрая успя да свлече платното до кръста му. Погледна тесния бял гръб, нарязан до кръв от камшика. Изруга под нос Таби бе застанал до него с пребледняло лице, по което се стичаха сълзи.
— Не, Таби, ще се оправи. Обещавам ти. Седни, не искам да паднеш през борда.
Мерик отново спря очи върху тесния гръб, върху кожата, покрита с дълги, дълбоки нарези. Гърбът бе много тесен и бял, извит в кръста. Нещо не беше наред. Погледна тъничките ръце, раменете, нежната шия, мръсната, сплъстена коса. Извънредно внимателно положи момчето по корем върху бедрата си. Бавно задърпа скъсаните бричове и ги смъкна до хълбоците му. Момчето направи нов опит да се отскубне, като заудря краката на Мерик с юмруци, но безуспешно. Мерик го натисна обратно, опрял длан в кръста му. Свали бричовете още по-надолу, докато оголи задните части на момчето.
Това не бяха бедра на момче. Нито момчешки задни части.
Мерик затвори очи за момент. Само това му липсваше. О, богове, хубаво се беше подредил, повече от хубаво. Чу Клив да вика:
— Не, господарю! Не събличай момчето. Дрехите му са нужни. Не му ги взимай!
Мерик отвърна колкото на Клив, толкова и на момичето връз нозете му:
— Разбирам. Ще го оставя облечено.
Отново придърпа бричовете до кръста на момичето.
Наведе се и прошепна в ухото му:
— Не мърдай. Сега, като знам кого имам насреща си, ще гледам да не се разголваш. — После взе да бълва ругатни, но забеляза уплашеното лице на Таби и млъкна. — Няма да я нараня — тихо рече на детето. — Наистина няма. Седни. Не искам да се тревожа и заради теб.
Просто недоумяваше какво ще прави с нея.
Проми гърба й, доколкото можа. Водата от реката бе чиста, но болката от допира й върху раните бе непоносима, а тя бе просто момиче. Той не знаеше какво е бой. И никога не бе бичувал роб. Бе пляскал глави и рамене, когато се изискваше да наложи покорство, особено при пленяването на нов роб, но никога не прибягваше до камшика.
Нежно притисна мокрото платно към гърба й и го задържа там с надеждата, че ще облекчи част от болката и ще намали треската. Лодката внезапно се разклати от една вълна, плиснала отдясно на борда при промяна на течението, и момичето едва не се свлече от краката му.
Той се провикна към Олег:
— Намери хубаво място на брега за пренощуване. Гърбът на момчето е зле. Траско го е пребил от бой.
Обади се Роран, мъж с едно ухо и с черни очи, който съвсем не приличаше на викинг с мургавото си лице:
— Цялата тая работа е много странна, Мерик.
— Тъй е. Но си дръж очите отворени, Роран, защото трябва да се погрижа за момчето. Не помня в тоя край на Днепър да се навъртат диви племена, а ти?
Роран поклати глава и отвърна:
— Ще ги надуша, ако им хрумне глупостта да ни нападнат. — Отмести очи към стария Фиррен, умел търговец, както и умел кормчия. Старият Фиррен поклати глава. — Не, достатъчно безопасно е. Но сме близо до Чернигов, а онуй бунище гъмжи от диваци.
— Да, знам.
— Имаме само една лодка и някой трябва да е глупак, за да ни нападне. Ала понеже децата са с нас, ще внимаваме къде слизаме.
Мерик придържаше момичето, докато изтеглиха лодката на една тясна пясъчна ивица, осеяна с черни скали и плавей. Досами водата се издигаха гъсти борове и ели и единствено боговете можеха да знаят кой или какво се спотайва из тези непроходими гори. Той се наклони към момичето и каза:
— Ще те метна на рамо и ще слезем на брега. Не се съпротивлявай и не говори.
Тя лежеше отпусната на рамото му и той се запита дали отново не е припаднала. Повери Таби на Олег. Забеляза, че Клив крачи напред-назад по тясната камениста ивица, докато Мерик не се приближи до него с момичето на рамо.
— Помогни на хората да опънат шатрите, после застели моята със завивки и кожи. Мъжете ще накладат огън и тогава ще хапнем. Аз ще се погрижа за нея. Как се казва, знаеш ли?
— Ларен.
— Странно име, също като говора й. Откъде ли е?
— Не съм умряла — обади се тя и леко се надигна, при което той долови в гласа й болка, примесена с вродено високомерие. — Клив нищо не знае. Остави го на мира. Пусни ме долу. Не искам да ме пипаш с грубите си ръчища.
— Нямаш достатъчно сили да се бориш с мен — рече кротко Мерик, — тъй че по-добре си затваряй устата.
— Пусни ме.
— В най-скоро време, веднага щом постелят кожа, на която да те оставя.
Тя не се обади повече. Според него не защото не искаше, а защото не бе в състояние. Той намигна на Таби, но се сети, че момчето не може да го види, понеже тук светлината от звездите бе по-слаба, отколкото във водата. Тъмните, надвиснали борове сякаш поглъщаха и най-малкото сияние.
Когато кожите и вълнените одеяла бяха разстлани в шатрата му, той наведе глава, влезе вътре и сложи Ларен да легне по корем.
— Не мърдай — каза рязко той, изправи се и отиде да донесе дърва за огрев. Искаше и да я изкъпе. От нея се носеше такова зловоние, също както от кучето на брат му в началото на лятото, след дългата зима. От Таби се носеше същата миризма.
Клив я нахрани със залъци ръжена питка, натопени в гореща вода, и шепа лешници и орехи. Клив изкъпа Таби, а черноокият Роран събра отделни части от дрехи, за да облекат детето.
Мерик реши, че сам ще се погрижи за момичето. Огледа поред хората си, които бяха насядали около огъня и похапваха извара, сушено говеждо, питки и ядки. Кимна сякаш на себе си и рече:
— Това момче е било пребито до смърт от Траско. Ала не е момче, а момиче. Няма причина да крия от вас. Казва се Ларен и аз не знам нищо повече, освен че Таби й е братче. Ще се погрижа за нея. Много е млада, сигурно е на възрастта на по-малките ви сестри, тъй че не се отдавайте на скверни помисли. Нахранете се, пийнете само по канче бира и поспете. Роран, ти се ослушвай за всички нощни шумове. Пръв ще застанеш на стража.
Мерик чу как Клив шумно си пое дъх, когато заговори, но сега се обърна към него и каза:
— И без това скоро щяха да разберат. Няма причина да крием от тях. Всички са свестни мъже и аз им имам доверие. Готов съм да заложа дори живота си.
Но те си оставаха викинги, груби и необуздани, и Клив не беше убеден, че това ги прави особено свестни. Затова отвърна само:
— Каза ми, че от много отдавна се преструвала на момче, а аз й възразих, че хората, при които е била, трябва да са страшно глупави. Та тя изобщо не прилича на момче.
— Не, наистина — съгласи се Мерик.
Той се прибра в шатрата си и се втренчи в изранения й гръб. Произнесе делово:
— Ще си казваш, че съм ти баща, брат или дори майка, ако това уйдисва на чувството ти за благоприличие. Ще сваля тия парцали от гърба ти и ще те изкъпя, после ще те облека в чисти дрехи. Имам една чиста риза, която ще ти дам, а Елър, най-дребният ми човек, ще ти намери бричове. — Олег, онзи, когото ухапа, дори ще ти услужи с връв, за да си ги вържеш на кръста.
— Не искам да ме пипаш. Върви си. Сама ще се оправя.
— Заблуждаваш се. По-добре мълчи. Ако ми се опъваш, ще те зарежа тук и ще взема Таби. И никога няма да го видиш. Бягството ти, за да го спасиш, ще се окаже пълен провал. Разбираш ли ме, момиче?
Тя не отговори. Мерик се намръщи.
— Нямам намерение да те изнасилвам, ако това те тревожи и те кара да настръхваш. Поглеждала ли си се скоро? Толкова си съблазнителна, колкото нива със стъпкан лук. По-кльощава си от изпосталяла коза. На колко си години, на дванайсет? Не си падам по деца, помощниците ми също. А сега се отпусни. Дай почивка и на устата си. Ще те боли, но аз ще се помъча да бъда много внимателен.
