— Какво има? Моля те, кажи ми какво е станало със Синджан?
— Помогни й — нежният глас този път прозвуча почти умоляващо. Красивата млада жена пред нея чупеше тревожно ръце. Странно колко дълги и тънки бяха пръстите й. Въпреки това приличаха на истински и костите прозираха под кожата като тъмни сенки. Изящната й дълга коса беше толкова руса, че блестеше като сребърна на следобедната светлина.
— Помогни й. Изпаднала е в голяма беда.
— Да, ще й помогна — каза Алекс, претърколи се в леглото и се изправи на крака. Видя, че призракът й кимва и след това се оттегля с леки стъпки към ъгъла на спалнята на графинята. Алекс наблюдаваше как постепенно избледнява и се превръща във все по-светло и ефирно отражение на самата себе си, докато накрая от нея нищо не остана. Абсолютно нищо.
Алекс пое дълбоко въздух. От много месеци насам призракът не й се бе появявал. Последния път Девата бе дошла да й съобщи с усмивка, че кравата на фермера Елиъс вече няма колики и може да дава мляко за болното бебе в къщата. Тя беше дошла и тогава, когато Алекс имаше нужда от нея — когато раждаше близнаците и пищеше измъчена от непоносимата болка и за нищо на света не вярваше, че ще остане жива. Тогава Невестата-дева бе дошла при нея и й бе казала, че ще се оправи и не трябва нито за миг да се съмнява в това. Алекс можеше да се закълне, че една нежна ръка я бе докоснала по челото, след това по корема и болката беше утихнала. Разбира се Дъглас обясни това — била в унес и имала видения. Не трябваше да го споделя с него. Той проявяваше магарешко упорство по въпроса с призрака и тя знаеше защо. Мъжете не могат да приемат нещо, което не разбират. Те не могат да приемат нещо, ако не го усетят в устата си, ако не го видят с очите си, ако на глас не разговарят с него и най-накрая — да го смачкат, ако не го харесват. Появяването на Невестата-дева не можеше да бъде обяснено, следователно тя не съществуваше.
Сега тя отново й се бе явила, за да й каже, че Синджан е болна и е изпаднала в беда. Алекс усети стаята да се върти пред очите й, но бързо й мина. Сърцето й биеше лудо. Тя спря да мисли и пое дълбоко въздух. Дъглас не беше у дома. Преди няколко дни се бе върнал в Лондон, за да се срещне с лорд Евъри във Форин Офис.
Но и без това от него не би имало полза. Ако тя споделеше с него думите на Невестата-дева, той щеше да я изгледа презрително, да се засмее и да се държи идиотски. Не, беше добре дошло, че го няма. Тя знаеше, че той не би й позволил да предприеме каквито и да било действия — беше стигнал чак дотам, че преди да тръгне, накара я да се закълне, че докато той отсъства от дома, тя ще бъде в пълен покой. А тя беше убедена, че непременно трябва да направи нещо.
Алекс уведоми, че заминава на гости при зет си и сестра си в Котсуолдс. Верният Холис я погледна така, сякаш си беше загубила разсъдъка си, а не само една закуска. За сметка на него, свекърва й остана много доволна, че няма да й се мярка пред очите известно време.
Алекс знаеше, че през последните пет години Невестата-дева беше посещавала и Софи. Двете заедно щяха да решат какво да правят.
Замъкът Вер
Филип се измъкна от замъка в десет часа същата нощ. Наистина беше изплашен, но не чак дотам, че да не може трезво да разсъждава. Безпокойството за живота на Синджан надделя над загнездилия се в него страх.
Той успя да си свърши работата в конюшнята с такава ловкост, че дори Джордж II не излая нито веднъж. Беше го видял тъкмо навреме, за да го почеше зад проскубаните уши, преди да е вдигнал на крак цялата къща с лая си.
Филип не се задържа в конюшнята. Момчетата спяха в помещенията зад сайванта. Той оседла своето пони Брекън, бързо го изведе навън, прекоси алеята и чак тогава го възседна.
Предстоеше му дълъг път, но той беше твърдо решена да го измине. Молеше се само да успее да стигне навреме.
Искаше му се да уведоми Дулчи какво е решил да направи, но дълбоко в себе си знаеше, че не трябва, защото тя нямаше да държи устата си затворена. Вместо това я помоли с широка прозявка, облечен в нощницата си, да отиде и да види как е мащехата му, да й даде вода и да я завие с толкова одеяла, колкото намери.
Дулчи беше обещала да направи това. Той се помоли на Бога и пришпори понито си в галоп. Молеше се леля Арлет да не спипа Дулчи в господарската спалня и да я изгони, или още по-лошо — да я удари и нарани.
Имаше пълнолуние. Тъмните дъждовни облаци, които покриваха небето през последните три дни, бяха изчезнали. На тяхно място в небето плуваха бели облаци, през които луната и звездите хвърляха своя блясък. Той виждаше ясно пътя пред себе си.
Когато чу тропот на конски копита зад гърба си, Филип помисли, че сърцето му ще се пръсне. Бързо насочи Брекън към гъстите храсталаци край пътя и затисна с пръсти ноздрите на кончето, за да му попречи да изцвили.
Конниците бяха трима. Когато наближиха, той вече ясно различаваше говора им.
— Да, голяма сладурана е тя. Ще видиш, че ще е моя.
— Не, тя ще бъде моя, нахалнико. Баща й ми обеща, а и господарят също даде съгласието си.
Третият мъж избухна в силен смях — самодоволен и тържествуващ смях. Изплю се и каза:
— И двамата не сте в сметката. Не знаете ли, че аз вече спах с нея и че тя ми принадлежи. Ще кажа за това на господаря и всичко ще се уреди. И още нещо ще ви кажа, момчета, циците й никак не са малки.
Разнесе се залп от крясъци и псувни, конете започнаха да цвилят. Филип стоеше като каменна статуя на мястото си, чакаше и се молеше най-силният да си получи
Борбата продължи още десетина минути. Накрая Филип чу как някой високо изпсува, а миг след това отекна пистолетен изстрел. Мили Боже, каза си той и преглътна толкова напрегнато, че едва не се задави.
Чу се вик и след това настъпи гробна тишина.
— Уби Дингъл, глупако.
— Да, той е спал с нея. Заслужаваше си го мръсникът!
Другият мъж се завайка и закрещя.
— А какво ще стане, ако вече е взела да издува корема? Голям глупак си, Алфи. Сега Макферсон ще си поръча нашите карантии за закуска.
— На никого няма да казваме. Все едно, че го е убил проклетият Кинрос. Давай да се махаме! Мятай се на коня!
Те се отдалечиха в галоп, а третият мъж остана на пътя. Филип стоеше, без да знае какво да направи. После върза Брекън за едно дърво и излезе тихо от скривалището си. Мъжът лежеше проснат по гръб, с широко разкрачени крака и разперени ръце. Върху гърдите му имаше огромно червено петно. Очите му бяха широко отворени и пълни и с изненада. Зъбите му бяха оголени, сякаш всеки миг щеше да изръмжи. Нямаше съмнение, че е мъртъв.
Филип повърна. След това изтича обратно при Брекън и го върна на пътя.
Беше разпознал мъжа. Един побойник на име Дингъл, който беше от най-злобните момци на Макферсонови.
Баща му веднъж му го бе показал, когато бяха на посещение в Двореца Кълрос и беше казал, че този е отличен образец на калибъра на макферсоновите воини.
Филип, галопираше, докато Брекън се задъха от умора. После спря да починат и заспа върху гърба на коня си. Когато понито се размърда, той се събуди и изпадна в паника, защото не знаеше колко време е проспал. Но животното не можеше да поддържа галопа постоянно и той беше принуден да не го пришпорва. Видя още няколко мъже и селянки. Какво правеха те в полето посред нощ, щеше да си остане загадка. Той сви встрани от пътя, за да не го забележат, но въпреки това чу единият от мъжете да вика след него.
Качи се на ферибота за Единбург в четири часа сутринта и отброи на стария моряк всичките шилинги,
