След това настъпи благословена тишина. Изведнъж усети върху лицето си студена влажна кърпа и се опита да се надигне, за да притисне още повече горещата е глава към нея. Отново чу гласа му, този път успокояващ и нежен. Той й каза да лежи кротко и че той ще се погрижи тя да се почувства по-добре.
— Довери ми се — настояваше той. — Довери ми се.
И тя му се довери. Той щеше да се погрижи жената да бъде далеч от нея.
Тя чу другия мъж, този със старческия кротък глас да казва.
— Не я оставяйте без кърпите, милорд. Сменяйте ги, докато температурата спадне. На всеки няколко часа и давайте да пие толкова вода, колкото може да поеме.
Тя почувства студен полъх да гали кожата й. Смътно осъзна, че някой събличаше потната нощница от тялото й и благодари за това облекчение, защото кожата изведнъж започна да я сърби. Усети студената кърпа върху гърдите си. Но тази хладина не беше достатъчна, не навлизаше навътре в тялото й. Дълбоко там беше много горещо и вълшебната прохлада на кърпата не достигаше. Опита се да извие гръб, за да поеме повече от хладината на кърпата.
Усети върху раменете си мъжки ръце, които я притиснаха към възглавницата. Красивият мъж сега тихо й говореше.
— Успокой се. Знам, че гори. Веднъж, както ти е известно, и аз преживях силна треска и се чувствах така сякаш огньове изгаряха вътрешностите ми и с нищо не можех да ги изгаси. А пламъците им като че ли пълзяха навсякъде и търсеха изход навън.
— Да — каза тя.
— Ще продължа да правя това, докато загася този огън. Обещавам ти.
— Колин — каза тя, отвори очи и му се усмихна. — Ти не си ангел. Ти си моят проклет съпруг. Толкова се радвам, че си тук.
— Да — каза той и почувства как нещо вътре в него се размърда. — Повече никога няма да те оставя, по никакъв повод.
Изглеждаше, че тя го разбира. Опита се да вдигне ръка и да докосне лицето му, за да привлече вниманието му. Гласът й се давеше в гърлото й, думите й излизаха дрезгави.
— Трябва да заминеш. Така ще е по-безопасно за теб. Не искам да се връщаш, преди да съм се погрижила да го премахна. Той е хамелеон и ще те нарани. Аз трябва да те защитя.
Щом чу думите й, Колин се намръщи. За какво, по дяволите, говореше тя? Кого имаше предвид, за Бога? Тя отново затвори очи и той продължи да я увива в кърпи — от главата до петите. Когато я обърна по корем, тя леко простена, след това се отпусна върху чаршафа.
Той продължи да сменя мокрите кърпи, докато тялото й повече не пареше при докосване. Затвори за миг очи и се помоли за нея и за себе си, помоли се Господ да го изслуша, да получи Божията милост.
— Моля те, Господи, моля те тя да оздравее — произнесе гласно той в тихата спалня и след това продължи молитвата си. Когато чу вратата на спалнята да се отваря, метна завивката върху нея.
— Милорд?
Беше лекарят. Колин се обърна и каза:
— Температурата спада.
— Отлично. Няма съмнение, че отново ще се покачи, но вие ще се справите. Синът ви спи на пода пред вратата. Дъщеря ви е седнала до него, смуче си палеца, а личицето и е доста разтревожено.
— Веднага щом облека нощница на жена си, ще се погрижа за децата. Благодаря, Чайлдрис. Ще останете ли в замъка?
— Да, милорд. Утре вече ще знаем дали ще оживее.
— Ще оживее. Тя е жилава. Ще видите. Освен това има много важен стимул да го направи — трябва да ме защитава! — каза Колин и се засмя.
Синджан чу гласа на жената и в същия миг се смръзна от страх. Страхуваше се да помръдне, страхуваше се да отвори очи. Гласът беше пълен с ненавист й злоба. Беше леля Арлет.
— Значи още не си умряла, кучко. Добре, ей сега ще се погрижим това да стане. Не, не се опитвай да се съпротивляваш. Слаба си като мушица. Безценният ти съпруг, този малък глупак, те остави. Да, остави те на моите грижи и ти ще ги имаш, момичето ми, о да ще ги имаш
— Лельо Арлет — прошепна Синджан и отвори очи. — Защо искаш да умра?
Леля Арлет продължи да говори, но гласът й вече звучеше по-топло. Говореше ли, говореше, думите и почти се сливаха.
— Трябва да действам бързо, много бързо. Малкият глупак ще се върне. В това няма съмнение. Той не те иска и как би могъл да те иска? Ти си долна англичанка, ти не си една от нас. Да, може би трябва да натисна тази пухена възглавница върху главата ти. Да, това ще свърши чудесна работа. Това ще те изпрати далеч от тук. Не, ти не принадлежиш на това място, тук си чужда, никой не се интересува от теб. Да, възглавницата. Не, така ще бъде прекалено очевидно. Трябва да бъда по-хитра. Но трябва да действам, иначе може и да останеш жива и да продължиш да ме нервираш. Да, можеш да направиш още по-нещастен и без това съсипания ми живот, нали? Знам какъв чешит си ти — подла и злобна, на теб човек не може да ти вярва. Да, ти си нахална — отнасяш се с всички нас като с нищожества! И ни тъпчеш. Трябва да направя нещо, иначе всички сме загубени. Дори и в този миг ти кроиш планове как да ме премахнеш.
— Лельо Арлет, защо си в стаята?
Тя се извъртя и видя Филип, застанал на прага на отворената врата със свити в юмруци ръце на кръста.
— Татко ти каза да стоиш далече от нея. Махни се оттук, лельо.
— Ах, ти, малки проклетнико. Всичко опропасти. Ужасно съм разочарована от теб, Филип. Естествено съм тук, за да се погрижа за нея. За какво друго мога да дойда? Махни се от тук, момче, просто се махни. Можеш да доведеш баща си, ако искаш. Да, можеш да доведеш проклетия господар.
— Не, ще остана. Ти си тази, която ще се махнеш, лельо. Баща ми не е проклет господар. Той е
— Ха! Ти нищо не знаеш за него. Не знаеш как неговата майка — да, моята собствена сестра и твоя баба — е измамила съпруга си и се е любила с келпи14, да, с истински келпи и е измолила от самия дявол той да дойде да живее в Лок Левън. Той се превърнал в човек с образа на нейния съпруг, защото дядо ти обичаше мен, а нея въобще не я поглеждаше. Не, мъжът, с когото тя развратничеше, не й беше съпруг, защото истинският господар беше само мой. Само мой! Неин беше този келпи, който беше слуга на Сатаната. Само беше приел човешки образ, целия изтъкан от зло. И синът, който тя роди от този фалшив съпруг, беше Колин и той също е зъл и извратен до мозъка на костите си като своя баща келпи.
Филип естествено не разбираше приказките й. Той се молеше баща му да дойде, да дойде по-скоро. Или пък да се появи мисис Ситън, Крокър или който и да е друг.
Филип се страхуваше. Горещите му молби явно нямаха ответ. Леля Арлет се приближаваше към Синджан. Той се стрелна напред, метна се върху леглото до мащехата си и я покри с тялото си, за да прегради пътя на леля Арлет до нея.
— Синджан! — изкрещя той, сграбчи ръцете й и ги разтресе. Отново извика името й. Този път тя отвори очи и се взря в него.
— Филип? Ти ли си? Тя отиде ли си вече?
— Не, Синджан, тук е. Не трябва да заспиваш. В никакъв случай.
— Махай се от тук, момче.
— Мили Боже! — прошепна Синджан.
— Известно ли ти е на теб, глупаво момче, че нейния истински съпруг — твоят дядо — сложи кръст от самодивско дърво над вратата, за да не й позволи да влиза. Той знаеше, че тя блудства с този келпи. Но Сатаната й бе дал амулет, който я предпази дори от самодивския кръст…
— Моля те напусни стаята, лельо.
Леля Арлет се изправи и бавно отмести поглед от момчето към жената в леглото, която беше завита до брадичката с проклетите одеяла. Очите й бяха широко отворени и пълни със страх. Арлет остана доволна,
