внимателен с тези жени. Бяха свикнали с мъже, който викат. Крясъците му нямаше да предизвикат желания от него ефект — пребледняване, объркан говор, горещи молби и най-накрая пълни самопризнания.
Много внимателно, с почти сгърчени от усилието да потисне гнева си пръсти, Колин отвори вратата на спалнята. Странно, но въобще не се изненада, когато видя двете съпруги, облечени безупречно, като изискани светски дами, събрали се на чаша чай. Изглеждаха елегантни, свежи и красиви. Жена му лежеше в леглото. Косата й нежно ограждаше с букли лицето й. Беше облечена с красив дантелен пеньоар. Изглеждаше млада, елегантна и невинна като агънце. В ръката си държеше книга. И трите бяха спокойни на вид. Сякаш се намираха в някой английски салон на площад „Пътнам“. Нито едно косъмче не беше разместено от прическите им. Нямаше нито една гънчица но роклите им. Хвърляха му въпросителни погледи, сякаш искаха да му кажат
Синджан извика с нежен и невинен като лицето си глас.
— О, Колин. Радвам се, че се върна. Прости ми, че съм те изпратила да повикаш доктор Чайлдрис. Почувствах се по-добре почти миг, след като ти тръгна. Не е ли странно това? Опитах се да те върна, но ти вече беше извън пределите на замъка. Вече съм съвсем добре, както виждаш. Не си ли доволен?
— Това, което виждам — каза спокойно Колин и влезе в стаята, — е едно идеално представление, достойно за всяка театрална сцена на „Друри Лейн“. И трите действително сте от голяма класа. Винаги съм знаел, че Джоан е като светкавица — върши невероятно сложни неща за много кратко време, спомнете си само как избягахме, за да се оженим. Но сега виждам, че и вие двете не сте за пренебрегване. Дори сте съчетали цвета на роклите си с този на нейния пеньоар. Забележително. Моите аплодисменти.
Синджан не каза нищо. Съпругите също мълчаха и се усмихваха смутено, отпуснали ръце в скутовете си.
Той отиде до Синджан и седна на леглото до нея. Много леко прокара пръсти по бузата й. Тя изведнъж се изчерви като узряла ябълка. Беше й толкова ядосан, че му се искаше да я удуши. Погледна настървен бялата и шия. Косата й беше нежна и красива, гъста и къдрава. Прокара пръсти през няколко кичура. Не каза нищо. Само я гледаше и галеше лицето и косата й.
Синджан беше убедена, че той ще нахлуе с гръм и трясък в спалнята, че ще започне да крещи и да й надува главата с проповеди. Но той не беше постъпил така и тя вече губеше почва под краката си. Не вярваше, че ще се справи с положението. Продължаваше да изчаква и да мълчи. Не можеше да намери пукната дума, която да каже в този момент.
— Колко красива изглеждаш — каза той след като мълча няколко минути. — Хубава и чиста. Няма и следа от миризмата на кон.
— Яздихме съвсем малко. Бързо се изморих.
— Сигурно е било така. Милата ми, сигурна ли си, че си вече добре? Наистина ли да спра да се притеснявам, че състоянието ти отново може рязко да се влоши?
— О, да, Колин. Чувствам се великолепно. Много мило от твоя страна, че си толкова загрижен за мен.
— Да, нали? Всъщност, Джоан, това, което искам от теб, това, което искам веднага, още в този миг, е да ми кажеш истината. Ако ме излъжеш, ще разбера и ще те накажа.
— Ще ме накажеш? Наистина ли, сър? Не е цивилизовано да ме заплашваш по този начин.
— В този момент въобще не се чувствам цивилизован. Напротив, чувствам се като дивак. Говори, Джоан! Веднага! — гласът му беше толкова тих и спокоен, а думите му… О, Боже, нима той можеше да е по-опасен от Дъглас или Райдър?
Тя хвърли бърз поглед към Софи и Алекс, които стояха като истукани върху столовете си. В този миг Софи, Бог да я благослови, скочи на крака.
— Всичко, Колин, всичко, което направихме, беше само една кратка разходка с конете. Нищо повече. След това Синджан се почувства малко отпаднала и се върнахме в замъка, за да си легне. Не можеш да се сърдиш, че сме направили това.
Колин любезно й отвърна.
— Лъжеш, Софи. За щастие не съм твоя съпруг и следователно нямам право да те набия. Но тази глупачка тук е моя жена. Тя ми принадлежи. От нея се очаква като моя съпруга да се подчинява на волята ми. Но се оказва, че това е нещо, което тепърва ми предстои да й втълпя. Тя трябва да разбере най-после, че…
Алекс се хвана за корема, простена и скочи на крака.
— О, Боже! Бебето! Стомахът ми! Софи, повдига ми се! О, Боже!
Това беше изненадващо драматична кулминация, достойна за изпълнението на Ема Хамилтън. Колин не остана безразличен към актьорския талант на Алекс. Той започна да ръкопляска.
— Браво! Брависимо!
Но Алекс се свлече на колене и повърна върху скоро изпрания килим.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Тя непрекъснато повръщаше, когато беше бременна с близнаците — каза Синджан, опитвайки се да стане от леглото. — Първите три месеца всички бяхме нащрек и навсякъде имаше легени. Горката Алекс.
— Недей да ставаш! — каза Колин на жена си. Отиде бързо до Алекс. Тя се бе хванала за стомаха, в който вече нищо не беше останало и се опитваше да си поеме дъх. Той прихвана снаха си под мишниците и я вдигна. Погледна бледото й лице. По челото й бяха залепнали потни кичури коса. Каза й съчувствено:
— Зле ти е, нали? Съжалявам. Скоро ще се почувстваш по-добре.
Алекс въздъхна и положи глава на рамото му.
— Донеси вода и една мокра кърпа. Софи — обърна се Колин към другата си снаха и положи Алекс на леглото до Синджан.
— Поне не беше яла много на закуска — каза Синджан. — Горката Алекс, по-добре ли си вече?
— Не — каза Алекс и изпъшка. — И престани да ме наричаш
Софи вдигна на крак прислугата и се справи с бедствието. През следващите няколко минути настана истински хаос.
Ема гледаше с широко отворени очи повърнатото върху килима, а зад нея се бяха наредили да зяпат още две слугини. Софи влезе с мокра кърпа в ръка. Лакеят Рори надничаше зад нея да види какво е станало в спалнята. Мисис Ситън последва гостенката си с леген, пълен със студена вода.
— Пийни от тази вода — каза Колин и леко надигна Алекс.
Тя отпи от чашата, която той бе напълнил с вода от гарафата на масичката до леглото. В същия миг се хвана за корема и отново простена.
— Спомням си, че стомахът й понякога се бунтува, когато пие вода — каза Синджан, — Мисис Ситън, това, от което имаме нужда, е малко топъл чай.
— Горкото момиче — каза мисис Ситън и избърса старателно потното й лице. — Да, радостта от майчинството почти винаги е придружена с немалко страдания.
Алекс отново простена, при което Софи съобщи:
— На мен не ми се гадеше нито за миг.
— Млъкни, Софи — процеди Алекс през зъби. — Първо ти липсваше всякаква съобразителност да напишеш на Дъглас къде отиваме, а сега, когато на мен ми е толкова лошо, че направо ми се иска да умра, ти се перчиш самодоволно колко прекрасно си се чувствала, когато си била бременна с Грейсън.
— Ш-ш-т — каза Колин, взе кърпата от ръцете на мисис Ситън и избърса лепкавата студена пот от лицето на снаха си. — Съвсем скоро и ти ще се почувстваш прекрасно, обещавам ти.
Изведнъж по коридора се чу тежко топуркане, което все повече и повече приближаваше. Стъпките ставаха по-бързи, сякаш в къщата беше нахлул отряд кръстоносци, тръгнали да освобождават Светите земи. Само това липсваше, помисли Колин, когато Дъглас Шербрук отвори с трясък вратата и нахлу в спалнята. Райдър почти заби нос в гърба на брат си, а Филпот подскачаше като обезумял зад тях, докато очите му щяха да изскочат от изумление.
