— Милорд — Филпот успя да надвие врявата, — те минаха направо през мен!
— Всичко е наред — каза на един дъх Колин и продължи да попива потта от лицето на Алекс. — Дъглас, Райдър, здравейте! Заповядайте. Филпот, няма да нападнат никого пред очите на съпругите си. Ема, престани да зяпаш килима. Почисти го. Останалите да напуснат стаята.
— Знаех, че ще дойдете — каза Синджан и им се усмихна лъчезарно. — Но се оказа, че пристигнахте по-бързо, отколкото очаквах дори от мъже като вас.
Софи беше забила поглед в пантофите си.
Алекс само простена и затвори очи.
Дъглас отиде до леглото, погледна жена си и каза хладнокръвно.
— Повърнала си, нали? И то върху много красив килим, както виждам. Е, Синджан, пропускът за това си е твой. Знаеш каква е Алекс. Проклета да е преизподнята! Тя повръщаше върху всеки скъп килим, който й попаднеше в Нортклиф Хол. Не можа ли да предвидиш да сложиш по един леген във всяка стая? Тя веднъж повърна дори върху любимия ми виненочервен халат.
— Беше си го заслужил — каза Алекс, без да отваря очи.
Райдър обаче въобще не беше хладнокръвен. То отиде до жена си, сграбчи я за раменете и изкрещя почти в лицето й.
— По дяволите, Софи погледни ме в лицето!
— Гледам те!
— Замина, без да се обадиш. Много се притесних. Този път наглостта ти премина всякакви граници!
— Наглостта ми преди не е ходила никъде! И освен това ти си тук, Райдър. Тук си заедно с Дъглас, точно както предполагахме, въпреки че Алекс вече беше започнала да си мисли, че Дъглас няма да дойде, само за да я накаже с отсъствието си.
— Да, тук съм. И никога не бих използвал отсъствието си като наказание. Нито Дъглас би направил това. Проклета да е преизподнята, ужасно се тревожех за теб направо се побърках от притеснение, докато разбрах, че всичко е било само лъжа. Ти не си бременна.
— Никога не съм ти казвала, че съм. Ти беше този, който ходеше наперен и самодоволен. Аз просто не оспорих самовнушението ти.
— Ще те набия. Къде е спалнята ти?
— Няма да те заведа в моята стая. На Алекс й е лошо. Синджан беше болна, слава Богу вече е по- добре. Колин изглежда философски настроен, но не му имам голяма вяра. Ти и Дъглас се държите така, както винаги. Синджан знаеше, че ще пристигнете. Но не разбирам как сте се сетили да дойдете тук, след като не съм ви оставила бележка къде отиваме.
— Да — каза Алекс, — как разбрахте къде сме, Дъглас?
Дъглас беше отправил поглед към нещастната Ема, която почистваше килима. Той се обърна към жена си и каза:
— Глупачка такава! Мислиш, че ми беше особено трудно да се досетя къде може да си отишла?
— Оставих ти бележка, че отивам на гости на Софи — каза Алекс, като продължаваше да лежи със затворени очи.
— Ах, нося чаша чай за нейна светлост — каза мисис Ситън и гордо се отправи към леглото. Погледна свирепо Дъглас и той покорно се отмести встрани. Тя седна и внимателно поднесе чашата към устните на Алекс.
— О, много е добре — каза Алекс, отпи три големи глътки и отпусна главата си на възглавницата.
— Двете изглеждате наистина забележителни в това легло, наредени една до друга — каза Райдър.
— Само да ти олекне — каза Дъглас на жена си. — Много неща трябва да ти кажа, госпожо.
— О, стига, Дъглас — каза Синджан и на мига съжали, че си е отворила устата, защото брат й, който беше вбесен, че жена му е болна и по този начин недосегаема за гнева, който кипеше в него, прехвърли цялото си недоволство върху нея.
— И така, мила сестричке, ти отново си се захванала с глупости, нали? Виждам, че вече си напълно добре, за да си получиш заслуженото. Би ми доставило огромна радост да те напердаша лично аз по задника, но вече си имаш съпруг и ще трябва да се лиша от това удоволствие. Поне ми остава надеждата, че той ще го направи. Нали сестра ми вече е добре, Колин?
Колин се усмихна.
— Без съмнение тя вече е съвсем здрава.
— Добре — Дъглас потри ръце. — Надявам се да не му се налага да ти търпи лудориите, както аз правех това в продължение на дълги години.
— Мога със сигурност да заявя, че няма да изтърпя нито една.
Софи ги прекъсна.
— Виж какво, Дъглас, искам да знам как ти и Райдър разбрахте, че сме тук. Синджан беше убедена, че ще дойдете в петък, единствено защото за нея вие сте богове.
Алекс леко простена. Мисис Ситън бръкна в един от огромните си джобове и извади една бухнала козуначена кифличка, пълна със стафиди и увита в салфетка.
— Хапнете си, миледи. Ще ви помогне. Ще успокои стомаха ви, ще видите.
Синджан беше впила поглед в Дъглас. Той изглеждаше смутен, започна да се изчервява. Стана и тръгна към най-отдалечения ъгъл на спалнята, после се върна обратно. Нямаше съмнение, беше силно развълнуван,
Докато отхапваше с апетит от кофичката си, Алекс започна да се досеща каква е причината за внезапното му смущение.
— Знаете от Невестата-дева! Тя ти се е появила и ти е казала къде сме. Какво още ти каза?
— Това са абсолютни глупости! — изкрещя Дъглас. — Нищо подобно. Този проклет призрак не съществува.
— Разбира се, че не съществува — каза Синджан, Невестата-дева е мъртва от векове. Само духът й витае наоколо.
— Затваряй си устата, Синджан. Просто напънах малко мозъка си. Не се оказа никак трудно да разгадая действията ви. Бързо се досетих, че сте духнали за Шотландия.
Райдър се мръщеше срещу брат си.
— Ти дойде да ме вземеш от Еркот. Каза ми, че трябва да отидем и да приберем жените си, които били получили вест от Синджан, че е болна и е изпаднала в беда. Не съм й помислял да се усъмня в думите ти. Мислех, че Алекс ти е оставила писъмце. Но явно не е било така. Как си разбрал, че Софи е с нея? Какво става всъщност, Дъглас?
Дъглас прокара пръсти през косата си и я разроши. Изглеждаше сериозно притеснен, готов за отбрана.
— Просто имах предчувствие. Това е всичко. Най-обикновено предчувствие. От време на време всички имаме предчувствия, дори и ти, Райдър. Това проклето предчувствие ме споходи, докато спях на леглото на Алекс, защото по необясними причини
Колин бе отишъл до камината. Подпираше се небрежно на мраморния перваз, кръстосал ръце пред гърдите си. Изглеждаше напълно безразличен към заядливите забележки и темата за призрака. Дори му беше забавно, според любящите очи на Синджан, или поне тя се надяваше да му е забавно. За момент най-после настъпи мълчание, което той използва и каза:
— Килимът въобще не беше толкова скъп. Не се притеснявай за него, Алекс. Мисля, че Ема се справи отлично с почистването.
Алекс отвори едното си око.
— Благодаря ти, Колин. Ти се държиш много мило с една болна жена за разлика от…
— Как смееш не само да помислиш, но й да изречеш такова нещо — каза Дъглас. Макар и твърде късно, мисис Ситън най-после беше напуснала стаята и Дъглас отново бе заел мястото си върху леглото до жена му. — Да не си посмяла да кажеш и дума повече. Аз съм твоят съпруг и аз съм този, който е бил с теб, а не
