— Ентусиазмът ви ме смазва. Имате ли нужда от помощ за приготвяне на багажа?
— Не, това няма да бъде проблем.
— В такъв случай аз тръгвам. Не мога да остана тук, тъй като нямате придружителка. Има ли страноприемница някъде наблизо?
— На главния път, точно преди да влезете в Мортън-ин-Марш. „Кратуната и стафидата“. Чувала съм, че чаршафите са чисти, а мисис Дули сервира вкусни неща. Трябва да опитате ябълковото й вино. Тя се гордее много с него.
— Да я попитам ли за рецептата, за да можете да го развалите?
— Тя се пази в тайна. Няма да я каже на никого, докато не настъпи предсмъртният й час. И дори тогава щяла да я повери само на най-голямата си дъщеря, Мод.
— Жалко. Е, добре, в такъв случай ще се видим утре. А, не се притеснявайте за кръвта върху маншетите. Моят камериер ще има честта да се поглавоболи с нея. Той най-вероятно ще претендира, че е получил удар при вида й.
При тези думи Роухън помаха на своята домакиня, скочи в двуколката и пое юздите от Джейми.
Той вече започваше да взема нещата в свои ръце, мислеше си младата жена, докато го наблюдаваше как разговаря с Джейми. Монетата, която му даде, накара коняря да подскочи от радост, докато се връщаше към конюшнята.
Сузана се взира след двуколката, докато се изгуби от погледа й.
След това се качи горе, за да напише писмо на баща си. Да го уведоми, че вече нямаше да има кой да му мърмори и да го поучава и че нямаше да се налага да търпи натякванията на дъщеря си, която се била оказала по-опърничава дори от майка си. Поне така си бе нареждал под носа той.
Младата жена се усмихна, когато си представи жената, на която щеше да плаща, за да го гледа. Мисис Херън беше истински ужас. И невероятна късметлийка. Сузана бе чувала, че печелела абсолютно всеки бас, на който се хващала, в това число и последния си залог с викария, само преди месец. Той така и не бе разбрал как така мисис Херън бе научила, че през въпросната неделя Роб Лонгмън ще пусне две лири в чинийката с помощите, след като винаги дотогава бе давал по един шилинг. Освен това беше истинска акула с картите. Мистър Холуърт нямаше никакъв шанс. Усмихна се, когато чу Тоби да пее с цяло гърло.
Какво толкова му бе казал Маунтвейл? Очевидно братчето й бе готово да се просне на земята пред него и да му целуне обувките.
Когато Роухън пристигна минути след седем часа на следващата сутрин, Сузана бе напълно объркана. Мариан пищеше, защото Тоби настъпил куклата й Гуен, и лявата й ръка се бе откъснала. Момчето стоеше насред малката кухня и държеше пострадалата играчка, като се опитваше да измисли как да прикрепи отново ръката й. Момиченцето удряше с юмручета по дървения под, а Сузана точно разливаше топло мляко върху роклята си.
Баронът влезе в кухнята, огледа настъпилия хаос и излезе отново. Ушите му пищяха. Не беше свикнал да има деца край себе си, а точно това дете пък имаше превъзходни дробове.
— Сър?
Пред него стоеше Тоби и държеше в едната си ръка проклетата кукла, а в другата — откъснатата ръка.
— Сър, знаете ли как да оправите Гуен?
— Гуен ли? — Май че Чарлс II имаше любовница на име Гуен. Младият мъж поклати глава. — О, куклата.
Нямаше ни най-малка представа. Появи се Сузана с Мариан на ръце. Малката се опитваше да се измъкне от обятията й и да се нахвърли върху момчето.
— Ето, вземи Мариан. Аз ще оправя Гуен. Тоби, ти ще свалиш куфарите и ще ги сложиш в двуколката. Да, тръгвай веднага. Всичко ще се оправи.
Роухън се озова, за първи път в живота си, сам с дете на ръце, с доста малко дете, което се извиваше, съпротивляваше се и пищеше „Гуен“ с цяло гърло.
Стисна я здраво и последва майка й в кухнята. Там тя откри някаква кошница и седна с нея в скута си. Вдяна конец и започна да пришива обратно ръката на куклата.
— Не й причинявай болка, мамо, не й причинявай болка.
— Моля те, дай й чаша топло мляко — рече младата жена, без да вдига глава. — Не успях да го разлея всичкото.
Без да изпуска въртящото се момиченце, Маунтвейл започна да налива със свободната си ръка мляко в поставената там чаша. Знаеше, че идеята му не е добра, знаеше го добре, но въпреки това приближи чашата до устата на Мариан. Тя извика и замахна. Млякото се разсипа — по пода и върху него самия.
Хвана детето под мишниците и го отдалечи от себе си. А след това го погледна право в очите.
— Млъкни веднага, Мариан!
Момиченцето не бе чувало никога досега да й говорят с такъв глас — строг, нисък и сериозен. За изумление и на двамата възрастни, тя изпълни нареждането.
Сузана вдигна глава, изненадана от внезапно настъпилата тишина. И се усмихна на барона.
— Почти свърших.
Когато подаде Гуен на дъщеря си, тя я пое, подръпна няколко пъти ръката й, после въздъхна дълбоко, напъха пръсти в устата си и се отпусна върху рамото на Роухън.
— Тя не е трудно дете — рече той. — Никак не е трудно.
— Понякога. В редки случаи. След като получи онова, което иска. Сам ще се убедиш.
Маунтвейл наблюдаваше младата жена, която почистваше разлятото мляко. Тя му подаде парче плат, за да се избърше. След като излязоха от кухнята, тя си сложи бонето и палтото и най-накрая закопча жакета на Тоби. Взе дъщеря си от ръцете на своя девер и се обърна към братчето си.
— Оставих писмо на татко, така че не се притеснявай. Мисис Херън ще идва да се грижи за него. Обеща ми снощи.
— Мисис Херън — едва не се задави момчето. После се ухили до уши. Усмивката му разкри прави бели зъби и дори успя да освети мрачния вестибюл. — Тя може да бие татко в басовете — обясни на Роухън то. — Тя винаги побеждава. И злорадства. Мъчно ми е за него.
— Може би тя ще успее да го накара да се промени — отвърна баронът.
— О, не — обади се Сузана и се запъти към главния вход. В това време Мариан, облегнала глава на рамото й, започна да хълца. — Предполагам, че ще го обере до шушка и ще го остави да й дължи повече пари, отколкото би могъл някога да й плати.
Младият мъж се взря в двуколката. Те бяха четирима, а в нея можеха да се настанят удобно само двама.
— Добре — заяви провлечено той. — Тоби, ще ми бъдеш ли дясната ръка?
— Дясната ръка ли? Какво е това, сър?
— Ти ще пътуваш отзад и ще застрелваш всеки бандит, който ни атакува. А когато минаваме по платени пътища, ти ще слизаш да плащаш таксата.
Момчето се развълнува толкова, че изказа заеквайки благодарността си.
— От ентусиазма му няма да остане и следа, като постои там два часа — рече Роухън. — Но е напълно безопасно. Не се притеснявай. Така, а ти дръж здраво Мариан.
Внезапно откъм къщата се появи Джейми, яхнал кобила с хлътнал гръбнак, която очевидно вече не си знаеше годините.
— Да, Джейми вече е на работа при мен. Той ми каза, че в конюшнята била само Хера, твоят кон. Той ще я язди, а после ще се редува с Тоби като моя дясна ръка.
— Ти пое напълно контрола върху живота ми — произнесе бавно Сузана, докато се настаняваше до него върху тясната, облечена с кожа седалка на двуколката.
„По-точно — помисли си баронът, — ти и останалите обитатели на Мълбъри Хаус променихте напълно моя живот.“ Вместо това се усмихна криво.
— Е, някой трябваше да го стори. Ако не се бях появил, баща ти щеше да ви закара всичките в затвора
