за длъжници. Или калпавият покрив щеше да ви падне на главите. Мариан щеше да стане комарджийка. Не, не, не го казвай повече. Бедният човек просто претърпява по-големи или по-малки неуспехи.
— Повече или по-малко — отвърна младата жена и уви дъщеря си в своя шал.
— Ще ни бъдат нужни три дни, докато стигнем до Маунтвейл Хаус. В Оксфорд ще наема карета. Дотам няма много път.
— Знам — беше единственият й отговор.
Сузана изгледа продължително Мълбъри Хаус. Не видя никого. След това се облегна и започна да се наслаждава на вятъра, който развяваше панделите на бонето й. Баронът караше добре.
Около час по-късно Роухън дръпна юздите на Гъливер, за да го накара да забави ход на един рязък завой. Неговата спътница се бе облегнала на ръката му, потънала в непробуден сън. Както и Мариан в скута й.
Маунтвейл само поклати глава.
Едва вчера не го свързваха никакви особени връзки, нито пък на раменете му тежаха някакви големи товари. Човек в неговото положение естествено имаше задължения, отговорности, но с тях беше свикнал. Освен това съществуваха задължения, които човек можеше да разбере. Но със сигурност никой не можеше да бъде научен да проумее тези тук.
Зад тях яздеше Джейми и си подсвиркваше. Тоби се разкрещя с цяло гърло от мястото си:
— Не виждам никакви бандити, сър!
Не, и Роухън не забелязваше нищо такова. Затова пък тъмните облаци, които внезапно се появиха на хоризонта, му направиха впечатление.
Когато първата дъждовна капка падна върху нослето на Мариан, тя се стресна и се събуди. Подскочи, когато друга капка улучи бузата й, обърна се към барона и зарева.
— О, Боже — възкликна Сузана, събудена от разтревоженото дете в скута си. Впери сънено очи в небето, а след това рече: — Това не съм предвиждала. Заваля. О, Боже.
Младият мъж въздъхна. Какво щеше да прави сега?
Една дъждовна капка попадна право в окото му. Тя обаче не предвещаваше нищо хубаво за бъдещето му, помисли си той.
5
Трийсетина минути по-късно петимата пътници пристигнаха в Оксфорд мокри до кости. Роухън спря Гъливер в двора на „Пурпурната гъска“, на ъгъла на „Хай стрийт“. В този момент дъждът спря така неочаквано, както бе завалял, и над главите им се появи ослепително слънце. След пет минути небето бе съвсем чисто.
Като англичанин, барон Маунтвейл бе свикнал с местното време, но тази буря го бе сварила неподготвен. Вдигна поглед, изруга и размаха юмрук към непостоянното слънце.
Следващата изненада дойде от Сузана. Щом се показа изпод палтото му с увиснало покрай лицето перо на бонето и залепена за гърба мокра коса, тя го погледна и се засмя.
— Виж само, скъпичка — потупа дъщеря си по бузата тя, — отново е прекрасен ден.
Мариан кимна бавно, вдигна очи към Роухън, мокър като удавник и се присъедини към смеха на майка си. След това се засмя и Тоби, последван почти веднага и от Джейми. Гъливер, невярното създание, изцвили и Хера побърза да му отвърне.
Младият мъж не споделяше радостта им. Дори костите му бяха подгизнали. Краката му жвакаха в прекрасните испански ботуши. Разпознал двуколката на барона, съдържателят на страноприемницата изскочи отвътре. Макар и да се чудеше какво правеше неговият гост с една жена, две деца и коняр, той имаше благоразумието да запази въпросите за себе си.
След десет минути Сузана бе преоблякла Мариан и собствената си особа. Молеше се Роухън да е сторил същото и с Тоби.
И той наистина го бе направил или по-скоро се опитваше да го направи. Момчето обаче се стесняваше. Не искаше да се съблича пред барона, нито пък желаеше помощ. Младият мъж постоя известно време объркан, но тогава се сети за собствената си стеснителност по времето, когато сам бе момче. Спомни си срамежливостта и на Джордж. Странно, но подобни емоции бяха напълно непознати за Тиболт, викария.
— Ще отида да кажа да донесат топла вода за теб, Тоби — заяви спокойно той. — След като съблечеш мокрите си дрехи, загърни се в халата ми, онзи синия, метнат върху леглото. Връщам се след пет минути. Ти стой на топло.
Така щеше да даде възможност на детето да остане само достатъчно дълго време.
Поръча гореща вода и за Сузана, и Мариан.
Тъй като Тоби очевидно нямаше да се къпе в негово присъствие, Маунтвейл отиде да види какво става с Джейми и с конете. Конярят беше в конюшнята, вече със сухи дрехи, решеше Гъливер и му пееше. Дори Хера, която дъвчеше морков, изглеждаше заинтригувана. Джейми повтори толкова пъти петостишието, че най-сетне Роухън започна да тръпне в очакване дали конят му няма да удари с огромните си копита по сламата. Кобилата пък цвилеше, но не се знаеше дали заради Гъливер или заради песента.
— Трябва да ги запиша — заяви баронът, като тупна коняря по рамото.
— Шъ ви ги дам, милорд — отвърна с готовност младежът, като премина веднага на своя ужасен английски, който обаче звучеше много приятно за ухото.
— След около час ела в салона на страноприемницата за вечерята си.
Това наистина бе изключение, тъй като дори в хановете господарите не вечеряха заедно със своите коняри. Роухън обаче възнамеряваше да направи всичко възможно, за да не допусне Джейми да се разболее от проклетия дъжд, тъй като тогава на всички им се пишеше лошо.
Слава на добрия Господ, никой не се разболя. Колкото до Джейми, най-накрая баронът се предаде и го остави да се храни в кухнята. Самата вечеря премина тихо и спокойно, но не защото Мариан заспа по средата на яденето. Тоби бе така впечатлен от сервитьорката, че не можеше да говори за нищо друго, освен за прелестите, които заплашваха да прелеят от деколтето й.
— Един джентълмен — заяви най-сетне Сузана, след като безуспешно му се бе мръщила в продължение на няколко минути, — не говори за подобни неща.
Роухън едва не се задави със супата от костенурка. Гърдите на момичето не бяха големи, те бяха направо огромни. Ако беше на възрастта на Тоби, той също щеше да се взира в нея дотогава, докато очите му паднат в чинията.
— Но, Сузана, как побира всичко това в роклята си?
— Роклите са направени така, че да побират всичко, за което са предназначени. Повярвай ми. А сега си яж супата, Тоби, и когато тя се върне с овнешкото, няма да вдигаш поглед, или, ако се наложи да кажеш какво искаш, можеш да гледаш лявото й ухо.
Момчето не удостои дори с един поглед въпросното ухо на сервитьорката, но и не бе чак толкова глупаво, че да направи на глас друг коментар по повод нейната надареност.
— Чудесно се сдържа — каза му баронът по-късно, след като двамата се озоваха в стаята си.
— Нямах представа, че съществува такова нещо — изрече със страхопочитание момчето.
Роухън не отговори. По-късно се обърна с гръб и стоя така, докато Тоби се преоблече и легна. Малкият щеше да спи в ниското легло на колелца за слугите, което денем се пъхаше под голямото легло на господаря. Така поне нямаше да спят заедно, нещо, което младият мъж нямаше никакво желание да допусне, тъй като децата обикновено спят доста буйно.
— О, да — рече Маунтвейл, след като духна единствената свещ. — Ще има да научиш още доста работи. Това ще стане малко по малко. А когато отидем в Лондон ще ти покажа неща, от които ще изгубиш ума и дума. Ами да, ще отидем дори при Астли.
Не можеше да повярва на ушите си. Сам мъмреше онези, които посещават това вулгарно място. Децата обаче обожаваха изпълненията на животните, освен това там продаваха портокали и захаросани бадеми, а момичета с оскъдно облекло яздеха препускащи коне.
Винаги можеше да нареди на Пулвър да отиде с децата. Да, идеята бе превъзходна. Това щеше да послужи като урок на Пулвър с изпитото лице да не си пъха повече носа в работите на барона.
