Сянката на Ендър

Бийн не е Исус и аз не съм Светата майка. Но той е момче, и аз го обичах като собствен син. Това, което може той, не е по силите на никое дете на неговата възраст.

Нито едно дете — което едва пълзи, ненавършило дори година — не би могло толкова ясно да осъзнава грозящата го опасност, че да се сети да постъпи като Бийн. Децата на тази възраст често се изкатерваха и падаха вън от люлките — не се криеха с часове в тоалетно казанче, за да излязат след това и да молят за помощ. Мога колкото си искам да твърдя, че това е чудо, но трябва да го разбера. В тези ферми за органи са прибирали деца от изметта на обществото. Бийн притежава такива необикновени дарби, че можеше да произхожда само от необикновени родители.

И все пак проучванията й през месеците, докато Бийн живееше с нея, не доведоха до доказателство, че момчето е било жертва на отвличане. Нямаше данни за откраднати деца. Нито за безследно изчезнали. Но това все пак не беше доказателство — не всяко потънало в неизвестност бебе оставяше следи в пресата, а и не всеки вестник притежаваше архиви, достъпни за претърсване чрез мрежите. Но Бийн трябваше да е дете на родители, толкова поразителни, че светът да ги е забелязал — нали? Можеше ли такъв гений да е син на обикновени хора? Дали това не беше чудото, от което произхождаха всички други чудеса?

Но въпреки желанието си да повярва в това, сестра Карлота така и не успя. Бийн не беше такъв, какъвто изглеждаше на пръв поглед. Сега той учеше във Военното училище и имаше голям шанс някога да се издигне до командир на голяма флотилия. Но какво ли знаеха за него? Беше ли възможно той изобщо да не е естествено човешко същество? А необикновеният му интелект — дарба не от Бога, а от някой друг или нещо друго?

Тук възникваше и въпросът: ако не Господ, то кой тогава би могъл да създаде такова дете?

Сестра Карлота зарови лице в шепи. Откъде ли идваха тези мисли? След всички тези години на търсене защо ли се съмняваше в единствения си голям успех?

Видяхме звяра от Откровението, рече си тихо тя. Бъгерът — мравченото чудовище, донесло разруха на Земята тъкмо според пророчеството. Тогава — отдавна, много отдавна — Мейзър Ракъм оглави човешкия флот и, на ръба на поражението, низвергна огромния дракон. Но той щеше да се завърне — в своето Откровение свети Йоан казваше, че когато това стане, с него щеше да дойде и пророкът му.

Не, не. Бийн е добър, той има добра душа. Не е никакъв дявол, нито слуга на звяра, а просто едно изключително надарено момче, създадено от Господ във времето на най-голяма опасност — божия благословия. Познавам го така, както майката познава детето си. Не греша.

И все пак, когато се върна в стаята си, тя включи своя компютър и започна да търси новини. За доклади на или за учени, работили, поне преди пет години, по проекти за изменяне на човешката ДНК.

И докато търсачката преглеждаше всички индекси в мрежите и подреждаше отговорите в полезни категории, сестра Карлота отиде при малката купчинка сгънати дрехи за пране. Така и така нямаше да ги изпере. Сложи ги в найлонов плик заедно с чаршафите и калъфката на Бийн, след това го запечата. Бийн беше носил тези дрехи, беше спал в тези чаршафи. Кожата му беше в тях — малки люспички кожа. Няколко косъма. Може би имаше достатъчно ДНК за сериозен анализ.

Да, той беше чудо, но тя щеше да открие какви бяха измеренията на това чудо. Защото нейната мисия не беше да спасява децата от жестоките улици на градовете по света. Мисията й беше да помогне за спасението на целия вид, създаден по образ и подобие Божие. Продължаваше и сега. А ако имаше някаква нередност с детето, което бе приела в сърцето си като любим син, тя щеше да я открие и да предупреди.

7ИЗСЛЕДВАНЕ

— Значи тази група новобранци се е забавила много при завръщането си в спалното помещение.

— Има несъответствие от 21 минути.

— Това много ли е? Нямах представа, че следите и тези неща.

— Стараем се да сме прецизни, за да имаме представа при спешен случай кой къде се намира. Като проследихме униформите, излизащи от столовата, и влизащите в спалното, получихме общо двайсет и една минути. Това може да са двайсет и едно деца, мотали се точно по една минута, или едно дете, мотало се двайсет и една минути.

— Много ми помогна. Сега какво? Да ги питам ли?

— Не! Те не бива да знаят, че ги следим чрез униформите. Не е хубаво да разбират колко много знаем за тях.

— И колко малко.

— Малко?

— Ако е един ученик, не би било добре да знае, че методите ни за проследяване са безпомощни да го идентифицират.

— Аха. Добре казано. И… всъщност дойдох при вас, защото според мен е бил един ученик.

— Макар и данните ти да не са ясни?

— Заради разпределението на пристигащите. Повечето са били разделени на двойки и тройки, имало е и неколцина сами. Напуснали столовата са столовата в тази подредба. Има малко пренареждане: самотниците са се събрали в тройка, а две двойки — в четворка. Но ако в коридора нещо беше привлякло вниманието на всички, те щяха да се съберат на куп и след края на безредието вече щяха да са много по-голяма група.

— Значи така. Един ученик, на когото му се губят двайсет и една минути.

— Мислех, че е редно поне да знаете.

— Че какво ще прави двайсет и една минути?

— Имате ли представа кой е бил?

— Много скоро ще разбера. Следят ли се тоалетните? Сигурни ли сме, че не е бил някой, толкова нервен, че е влязъл там да повърне обяда си?

— И влизанията, и излизанията от тоалетните са били нормални.

— Добре, ще разбера кой е бил. И ще продължа да следя данните на тази новобранска група.

— Значи съм бил прав да те осведомя за това?

— Съмняваше ли се?

Бийн спеше леко и се ослушваше, както винаги. Събуди се два пъти — тях поне беше запомнил. Не ставаше, продължаваше да лежи и да се вслушва в дишането на другите. И двата пъти някъде в стаята си шепнеха. Винаги — детски гласове. Не бяха напрегнати, но звукът бе достатъчен да събуди Бийн и да изостри вниманието му, докато не се убеди, че няма опасност.

Третият път се събуди, когато Димак влезе в стаята. Още преди да се надигне, Бийн знаеше кой е. Разпозна го по тежката стъпка и увереността на движенията — все белези на властта. Отвори очи, преди Димак да заговори и застана на четири крака, готов да тръгне във всякаква посока, още преди възрастният да довърши изречението си.

— Стига вече сън, момчета и момичета — време е за работа.

Не беше дошъл заради него. Дори да знаеше какво бе правил Бийн след обяда и преди следобедния сън, Димак не го показа. Нямаше непосредствена опасност.

Бийн седеше на леглото си, докато Димак им обясняваше как се ползват шкафчетата и чиновете.

— Поставете длан върху стената до шкафчето и то ще се отвори. После включете чина и въведете името си и парола.

Бийн моментално отвори шкафчето си с дясната си ръка, но не активира чина. Вместо това хвърли бърз поглед на Димак, който бе зает да помага на някакъв ученик до вратата, изкатери се до незаетото трето легло над неговото и отключи шкафчето му с лявата си длан. В него също имаше чин. Той бързо включи собствения си чин и въведе име и парола — Бийн, Ахил. После извади другия чин и също го включи. Име? Поук. Парола? Карлота.

Прибра втория чин обратно в шкафчето и затвори вратата, подхвърли първия на леглото си и се шмугна