компютъра й, не изглеждаше никак щастливо.
— На каква игра си играете днес, сестра Карлота?
— Напълнял сте, полковник Граф. Това не е здравословно.
— Ахил — каза той.
— Човек с болна пета — отвърна тя. — Убил Хектор и влачил трупа му около портата на Троя. Падал си по едно пленително момиче на име Бризеида.
— Знаеш, че не този контекст ни е нужен.
— Знам и още нещо. Знам, че сте взели името от нещо, което Бийн е написал, защото името не се произнася с ударение на първата сричка, а на втората. Като на френски.
— Значи сигурно е местен.
— Местният език е холандски, макар че Общият език на флота почти го е изличил и го е превърнал в атракция.
— Сестра Карлота, не съм доволен, че пилеете време в този разговор.
— Няма да кажа нищо, докато не разбера защо искате да знаете.
Граф вдиша дълбоко няколко пъти. Тя се зачуди дали майка му го е учила да брои до десет, или общуването с монахините в католическото училище го бе научило да прехапва езика си.
— Опитваме се да разберем нещо, написано от Бийн.
— Нека го видя и ще ви помогна, доколкото мога.
— Вие вече не носите отговорност за него, сестра Карлота — напомни й Граф.
— Тогава защо ме питате за него? Вие носите отговорност за него, нали? Значи, мога да продължа да си гледам работата?
Граф въздъхна и направи нещо с ръцете си, което не се видя на екрана. Мигове по-късно записаното в дневника от Бийн се появи на нейния долен екран, пред лицето на Граф. Тя го прочете и се поусмихна.
— Е? — попита Граф.
— Прави ви номер, полковник.
— Как така?
— Той знае, че ще го прочетете и ви подвежда.
— Вие го
— Ахил наистина може да е пример за него, но не добър. Ахил някога предаде човек, когото Бийн много ценеше.
— Не толкова мъгляво, сестра Карлота.
— Не говорех мъгляво. Казах ви точно онова, което исках да знаете. Точно както Бийн ви е казал онова, което е искал да чуете. Мога да ви обещая, че онова, което записва в дневника, ще има смисъл за вас само ако разберете, че той го пише заради вас, с намерението да ви измами.
— Защо — защото там долу не е водил дневник ли?
— Защото има съвършена памет — отвърна сестра Карлота. — Той никога, никога не би изложил истинските си мисли в четивна форма. Той не издава мислите си. Никога. Никога няма да намерите написан от него документ, който не е предназначен да бъде прочетен.
— Има ли някакво значение, че го е написал под друга самоличност? За която мисли, че ние не знаем?
— Но вие
— Забравих, че според вас това дете е по-умно и от Господ.
— Не ме тревожи това, че не приемате оценката ми. Колкото по-добре го опознавате, толкова повече ще се убеждавате, че съм права. Накрая дори ще повярвате и в резултатите от тестовете.
— Какво би струвало да ви убедя да ми помогнете в това? — попита Граф.
— Опитайте да ми кажете истината за това, какво би означавала тази информация за Бийн.
— Разтревожил е първия си учител. На връщане от обяд е изчезнал за двайсет и една минути. Разполагаме със свидетел, който е разговарял с него на палуба, където Бийн си няма работа, но това все още не разкрива нищо за последните седемнайсет минути от отсъствието му. Не играе с чина си…
— Според вас създаването на фалшиви самоличности и писането на измислени дневници не е игра, така ли?
— Има една диагностично-терапевтична игра, на която играят всички деца — а той дори не я е отварял.
— Той знае, че играта е психологическа, и няма да играе на нея, докато не разбере какво ще му струва това.
— Вие ли го научихте на тази изначална враждебност?
— Не — аз се научих на нея от него.
— Значи — ако съм разбрал правилно и имайки предвид записаното в дневника — излиза, че той смята да създаде тук своя собствена банда, все едно това е улицата. В такъв случай трябва да знаем какъв е този Ахил — така ще разберем какво всъщност е намислил Бийн.
— Той не смята да прави нищо подобно — опроверга твърдението му сестра Карлота.
— Казахте го толкова настоятелно, но не ми изтъкнахте нито една причина да повярвам на извода ви.
— Вие ми се обадихте
— Това не е достатъчно, сестра Карлота. Вашето мнение за момчето е съмнително.
— Той в никакъв случай не би подражавал на Ахил. Никога не би изложил в писмена форма истинските си планове на място, където можете да ги намерите. Той не сформира банди, а се присъединява към тях. Използва ги и продължава нататък, без да се оглежда назад.
— Значи ако разследваме този Ахил, това с нищо няма да ни подскаже какво ще е поведението на Бийн за в бъдеще?
— Бийн се гордее с това, че не е злопаметен. Той смята, че това пречи да се постигнат добри резултати. Всъщност, от една страна съм убедена, че е писал за Ахил специално защото вие ще прочетете написаното от него и ще искате да научите повече неща за Ахил. И когато започнете да проучвате този Ахил, ще разберете, че той е сторил нещо много лошо.
— На Бийн ли?
— На негов приятел.
— Значи той все пак
— Момичето, което спаси живота му тук, на улицата.
— И как се казва
— Поук. Но не си правете труда да я издирвате. Тя е мъртва.
Граф се позамисли над това.
— Това ли е лошото нещо, което е сторил Ахил?
— Бийн си има причина да го вярва, макар че според мен за пред съда няма достатъчно доказателства. И, както казах, всичко това може да е подсъзнателно. Според мен Бийн не би се опитал умишлено да си го върне на Ахил — нито пък на когото и да било другиго всъщност — но той би могъл да се надява, че вие ще го свършите вместо него.
— Продължавате да премълчавате, но нямам друг избор, освен да се доверя на преценката ви, нали?
— Ахил няма да ви доведе доникъде, обещавам.
— А ако се досетите за причина, че все пак би могъл да ни изведе някъде?
— Полковник Граф, аз искам вашата програма да успее дори повече, отколкото искам Бийн да успее. Приоритетите ми не са изкривени от факта, че много обичам това дете. Наистина ви казах всичко. Но се надявам, че и вие ще ми помогнете.
— МФ не търгува с информацията, сестра Карлота. Тя тече от тези, които я имат, към тези, които я нямат.
— Нека ви кажа какво искам, а после вие решете дали ми е нужно.
— Е?
— Искам да знам за всички незаконни или строго секретни проекти, свързани с промяната на човешкия