Сянката на Ендър

— Прегледах какво си чел — продължи Димак. — Вобан?

— Да?

— Проектиране на укрепления от времето на Луи Четиринайсти?

Бийн кимна. Замисли се за Вобан и как неговата стратегия е била адаптирана, за да отговаря на все по-свиващите се финанси на Луи. Защитата в дълбочина е отстъпила на тънка редица от защити; строенето на нови крепости до голяма степен било изоставено, докато издигането на излишни или зле разположени продължило. Триумф на бедността над стратегията. Той понечи да заговори за това, но Димак го сряза:

— Хайде, Бийн. Защо изучаваш предмет, който няма нищо общо с космическата война?

На това Бийн нямаше отговор. Той бе изучавал историята на стратегията от Ксенофонт и Александър Велики до Цезар и Макиавели. По реда стигна и до Вобан. Нямаше план — по-голямата част от четенето му бе прикритие за тайната му работа с компютъра. Но сега, когато Димак го попита, какво общо имаха в действителност укрепленията от седемнайсти век с войната в космоса?!

— Не аз съм сложил Вобан в библиотеката.

— Разполагаме с пълния комплект военни трудове, наличен във всички библиотеки на флота, и с други, по-важни неща.

Бийн сви рамене.

— Посветил си цели два часа на Вобан.

— Е, и какво? Толкова посветих и на Фридрих Велики, въпреки че ние нито провеждаме строева подготовка, нито намушкваме с щик всеки, развалил редицата, когато влизаме в бой.

— Ти всъщност не си прочел Вобан, нали? — попита Димак. — Искам да знам с какво точно си се занимавал.

— Четох Вобан.

— Мислиш, че не знаем колко бързо четеш ли?

— Даже мислих за Вобан.

— Добре, и какво толкова му мисли?

— Това, за което споменахте. Как би могло това да се приложи в космическата война. — Печели време. Какво общо има Вобан с космическата война?

— Чакам — напомни му Димак. — Кажи ми до какви прозрения стигна след вчерашните два часа.

— Ами… разбира се, невъзможно е да се издигнат укрепления в космоса — заобяснява Бийн. — Искам да кажа, в традиционния смисъл. Но някои неща могат да се направят. Като например мини-крепости, където да оставиш обсадна войска извън главното укрепление. Можеш да разположиш отреди от кораби, които да прихващат нашествениците. Можеш да сложиш и бариери. Мини. Полета, пълни с плаващи предмети, които да предизвикват сблъсъци със скоростните кораби и да пробиват дупки в обшивката им. Такива работи.

Димак кимна, но не каза нищо.

Бийн започваше да загрява по темата.

— Истинският проблем е, че за разлика от Вобан, ние разполагаме само с една силна точка, която да си струва защитата — Земята. А врагът не е ограничен до една основна посока на идване. Той може да дойде отвсякъде. Отвсякъде едновременно. Затова се натъкваме на класическия проблем на защитата, само че триизмерен. Колкото но-надалеч разгръщаш защитата си, толкова по-многобройна трябва да е тя, а ако ресурсите ти са ограничени, скоро ще разполагаш с повече укрепления, отколкото би могъл да поддържаш. Какъв е смисълът от базите на спътниците на Юпитер, на Сатурн или на Нептун, когато изобщо не е задължително врагът да дойде от равнината на еклиптиката? Той може да подмине всичките ни укрепления. По същия начин Нимиц и Макартър използваха двуизмерното прескачане от остров на остров срещу защитата в дълбочина на японците по време на Втората световна война. Само че нашият враг може да действа в три измерения. Затова не е възможно да поддържаме само защита в дълбочина. Единствената ни защита е ранното разкриване и една-единствена обединена войска.

Димак кимна бавно. Лицето му остана безизразно.

— Продължавай.

Да продължава? Това не беше ли достатъчно, за да обясни два часа четене?

— Е, затова си помислих, че и това е рецепта за катастрофа, защото врагът е свободен да разделя войските си. Дори да прихванем и разгромим деветдесет и девет от сто атакуващи ескадрона, ще остане един, който спокойно може да предизвика ужасна разруха на Земята. Видяхме каква голяма територия може да помете един-единствен кораб, когато се появиха за първи път и започнаха да изпепеляват Китай. Представете си, че са десет. За един-единствен ден — а ако ни накарат да се разпрострем, ще разполагат с много повече от един ден! — ще изтрият от лицето на Земята повечето от основните ни населени центрове. Всичките ни ябълки са в една кошница.

— И това си го взел от Вобан? — възкликна Димак.

Най-сетне. Очевидно това беше достатъчно, за да го задоволи.

— По-скоро от мисленето върху Вобан и върху това колко сериозен е проблемът ни със защитата.

— Е — каза Димак. — Какво предлагаш като решение тогава?

Решение ли? Той за какъв ме мисли? Исках да овладея положението тук, във Военното училище, а не как да спася света!

— Според мен решение няма — отвърна Бийн, просто за да спечели отново време. Но след като веднъж изрече думите, той осъзна колко много всъщност е прав. — Няма смисъл да се опитваме изобщо да защитаваме Земята. В действителност, ако врагът не разполага с непознато за нас защитно средство — например някакъв начин да огражда планети с невидим щит — той е също толкова уязвим, колкото сме и ние. Затова единствената стратегия, която изобщо има смисъл, е атаката с всички средства. Да изпратим нашата флота срещу тяхната родна планета и да я унищожим.

— Ами ако флотилиите ни се разминат в нощта? — попита Димак. — Ще унищожим взаимно световете си и ще си останем само с корабите?

— Не — отвърна Бийн. Мисълта му препускаше. — Не и ако изпратим нашата флота незабавно след края на Втората война с бъгерите. Нали ударният отряд на Мейзър Ракъм ги победи? Ще им е нужно време, докато научат вестта за поражението си. Докато това стане, ние бихме могли да построим флотилия — възможно най-бързо — и незабавно да я изпратим срещу тяхната родна планета. Така новината за поражението им ще пристигне при тях заедно с нашата съкрушителна контраатака.

Димак затвори очи.

— Значи, казваш, да я изпратим сега.

— Не — отрече Бийн, когато го осени, че е прав за всичко. — Тази флотилия вече е била изпратена. Тя е била изпратена още преди да се роди който и да било на тази станция.

— Интересна теория — отбеляза Димак. — Разбира се, грешиш по всички точки.

— Не, не греша — отрече Бийн. Знаеше, че не греши, защото спокойствието на Димак се пропукваше. По челото му избиваше пот. Бийн бе уцелил нещо много важно и учителят го знаеше.

— Имам предвид, че теорията ти е вярна, що се отнася до недостатъците на космическата защита. Но макар и да ни е трудно, сме длъжни да правим каквото можем — затова и ти си тук. Колкото до някаква флотилия, която се предполага, че сме изпратили… Втората война с бъгерите изтощи ресурсите на човечеството, Бийн. Толкова много време ни отне повторното сформиране на що-годе приличен флот с по- добро въоръжение! Ако изобщо е възможно да се извлече някаква поука от трудовете на Вобан, то това е тази: не можеш да построиш повече, отколкото е човешкият ти ресурс, защото няма да има кой да го поддържа. И кой знае защо приемаш, че ние знаем къде се намира родната планета на врага. Но както и да е. Твоят анализ е добър, защото осъзнаваш величината на стоящия пред нас проблем.

Димак стана от леглото.

— Хубаво е да знаем, че не пропиляваш цялото си време за подготовка в пробиви в компютърната система — заяви той.

И с този прощален изстрел напусна спалното.

Бийн стана, върна се при леглото си и се облече. Не му оставаше време за душ, но и не беше важно. Защото знаеше, че с онова, което каза на Димак, засегна оголен нерв. Втората война с бъгерите не бе изтощила ресурсите на човечеството — Бийн беше убеден в това. Проблемите на планетната защита бяха толкова очевадни, че нямаше как МФ да ги е пропуснал — не и след като почти бе загубил войната.