Сянката на Ендър

означаваше, че дори да успява да следи всичко, ставащо в ученическото колело, другите колела не му бяха достъпни.

Е, и вътре в ученическото колело имаше достатъчно тайни места за изследване. Учениците имаха достъп до четири палуби плюс гимнастическия салон под палуба А и бойната зала над палуба Г. Но всъщност палубите бяха девет — две под палуба А и три — над Г. Тези пространства трябваше да ги използват за нещо. И щом смятаха, че си струва да го крият от учениците, Бийн реши, че си струва да го изследва.

И то скоро. От гимнастиката укрепваше, без да напълнява, защото внимаваше с храната — беше невероятно с колко много ядене се мъчат да го натъпчат. Постоянно увеличаваха порциите му, защото предишните количества не бяха довели до исканото от тях повишаване на теглото. Но онова, което той не можеше да контролира, бе увеличаването на ръста. Още малко и каналите щяха да станат непроходими за него — а може би вече бяха. И все пак, използването на вентилационната система за достъп до скритите палуби беше нещо, с което не можеше да се занимава във времето за къпане. Което значеше, че трябва да жертва съня си. И затова той постоянно го отлагаше — един ден в повече нямаше да бъде кой знае колко фатален.

До сутринта, когато Димак влезе рано-рано в спалното и обяви, че всички трябвало веднага да си сменят паролите с гръб към останалите и не бивало да казват на никого новата си парола.

— Никога не я въвеждайте така, че някой друг да я види — предупреди той.

— Някой използва чужди пароли? — попита едно дете. По тонът му се познаваше, че смята идеята за отвратителна. Какъв наивник! Бийн го напуши на смях.

— Това се изисква от целия персонал на МФ, така че е добре да започнете да развивате този навик още отсега — рече Димак. — Всеки открит да използва една и съща парола повече от седмица, незабавно ще бъде включен в позорния списък.

Но Бийн предположи, че са разкрили какво прави той. Това означава, че е възможно дори да са разгледали изследванията му за последните месеци и знаят много добре какво е открил. Той влезе и изтри секретната директория ча всеки случай — можеше още да не са я докопали. Вече бе запомнил наизуст всичко, което му бе нужно оттам. Никога вече нямаше да разчита на чина за нещо, което можеше да пази в паметта си.

Съблече се, уви се в хавлията и се запъти към душовете заедно с останалите. Но Димак го спря на вратата.

— Хайде да поговорим — каза той.

— А кога ще се изкъпя? — попита Бийн.

— Изведнъж си се загрижил за хигиената си? — удиви се Димак.

Бийн очакваше, че ще му четат конско, задето краде пароли, но вместо това учителят седна до него на долното легло и започна да му задава далеч по-общи въпроси.

— Как се чувстваш тук?

— Чудесно.

— Знам, че резултатите от тестовете ти са добри, но се притеснявам, че нямаш много приятели сред другите деца.

— Имам много приятели.

— Искаш да кажеш, че знаеш имената на много деца и не се караш с никого.

Бийн сви рамене. Реши, че този разпит не му харесва повече от въпросите за секретната директория.

— Бийн, системата тук е разработена с определена цел. Съществуват много фактори, които влияят на решенията ни относно командирските способности на даден ученик. Работата в клас е важна част от това. Но лидерството — също.

— Но нали всички тук направо пращят от лидерски способности?

Димак се разсмя.

— Е, вярно е, но не може всички едновременно да са лидери.

— Аз съм голям колкото тригодишно дете — посочи Бийн. — Не мисля, че децата горят от нетърпение да ми козируват.

— Но можеше да изграждаш приятелски мрежи, като другите деца. А ти не го правиш.

— Сигурно не притежавам нужното, за да бъда командир.

Димак вдигна вежда.

— Да не ми намекваш, че искаш да бъдеш „простуден“?

— Да не би резултатите ми от тестовете да показват, че се мъча да се проваля?

— Но какво искаш? — попита Димак. — Ти не играеш на игрите, които другите деца обичат. Гимнастическата ти програма не е като редовната, която — както знаеш — е разработена така, че да укрепнеш за сраженията в бойната зала. Това означава ли, че не смяташ да участваш в тях? Защото ако това е твоят план, наистина ще те простудят. Това е нашето основно средство за оценка на командирските способности. Затова целият живот на училището се върти около армиите.

— В бойната зала ще се справя чудесно — увери го Бийн.

— Ако смяташ, че това ще стане без подготовка, грешиш. Бързият ум не може да замени силното и гъвкаво тяло. Нямаш представа колко много изискват сраженията от физиката.

— Ще започна да се упражнявам по редовната гимнастическа програма, сър.

Димак се облегна и затвори очи с лека въздишка.

— Много си послушен, а, Бийн?

— Опитвам се, сър.

— Пълни глупости! — заяви Димак.

— Сър? — Ето, почна се, помисли си Бийн.

— Ако отдадеш на завързването на приятелства толкова енергия, колкото отдаваш на скриването на разни неща от учителите, ти ще си любимецът на училището.

— Това е Ендър Уигин, сър.

— И не си мисли, че не знаем колко си обсебен от Уигин.

— Обсебен? — Бийн не бе питал повече за него след онзи първи ден. Никога не участваше в обсъжданията на листата. Никога не бе посещавал бойната зала, когато там се упражняваше Ендър.

О… Каква очевидна грешка. Глупаво.

— Ти си единственият новобранец, който не ще и да зърне Ендър Уигин. Следиш програмата му толкова отблизо, че никога не попадаш в една и съща стая с него. А това изисква забележително усилие.

— Аз съм новобранец, сър. Той е войник от армия.

— Не се прави на тъп, Бийн. Не е убедително и ми губи времето.

Кажи на глас очевидната и безполезна истина — това беше правилото.

— Всички през цялото време ме сравняват с Ендър, защото дойдох тук съвсем млад и дребен. Исках да следвам собствения си път.

— Засега ще приема думите ти, защото има граница доколко искам да нагазя в глупостите ти — рече Димак.

Но като каза това за Ендър, Бийн се зачуди дали не беше истина. Защо да не изпитвам такова нормално чувство като ревността? Аз не съм машина. Затова малко се обиди, когато Димак изглежда реши, че зад това се крие нещо по-тънко. Май мислеше, че Бийн лъже, независимо какво казва.

— Обясни ми — каза Димак — защо отказваш да играеш на мисловната игра.

— Изглежда ми тъпа и скучна — отвърна Бийн, което беше несъмнена истина.

— Недостатъчно добър отговор — отсече Димак. — Първо на първо, за всички други деца във Военното училище тя не е тъпа и скучна. Всъщност тя се адаптира към твоите интереси.

За това нямам съмнения, помисли си Бийн.

— Всичко това е наужким — обясни той. — Нищо не е истинско.

— Престани да увърташ поне за секунда, моля те! — тросна се Димак. — Много добре знаеш, че използваме играта за анализ на личността и тъкмо затова ти отказваш да играеш.

— Май вече сте анализирали личността ми — отвърна Бийн.

— Ти просто не се предаваш, нали?

Бийн не каза нищо. Нямаше нищо за казване.