Сянката на Ендър

геном, през последните десет години.

Граф впери поглед в далечината.

— Задавате този въпрос твърде скоро. Значи не е свързан с нещо ново, а със същият стар проект. Става дума за Бийн, нали?

— Той все е дошъл отнякъде.

— Искате да кажете, умът му е дошъл отнякъде.

— Говоря за целия комплект. Мисля, че накрая ще започнете да разчитате на това момче и ще му поверите живота на всички ни. Затова — поне според мен — е необходимо първо да разберете какво става в неговите гени. Няма да е като да знаете какво става в ума му, но пък до там вие така или иначе никога няма да се домогнете.

— Вие го изпратихте тук, а сега какво ми говорите?! Не разбирате ли, че току-що гарантирахте никога да не му позволя да стигне до върха на нашата селекция?

— Казвате го сега. Но той е бил във Военното училище едва ден — рече сестра Карлота. — При вас той ще израсне.

— По-добре да се смалява, защото вентилационната система ще го всмуче.

— Тц-тц-тц, полковник Граф.

— Извинете, сестро.

— Дайте ми разрешение на достатъчно високо ниво и сама ще извърша проучването.

— Не — отказа той. — Но ще ви изпратим общите отчети.

Тя знаеше, че те ще й предоставят само толкова информация, колкото сами преценят. Но ако той опиташе да я изиграе с безполезни глупости, тя знаеше как да се справи и с този проблем. Спешно се налагаше да стигне до Ахил преди МФ да го открие. Да го прибере от улицата и да го настани в училище. Под друго име. Защото ако МФ го откриеше, по всяка вероятност щеше да го тестува — или да намери резултатите му при нея. Ако го подложеха на тестове, щяха да излекуват крака му и да го вземат във Военното училище. А тя бе обещала на Бийн, че никога повече няма да се изправя срещу Ахил.

8ДОБРИЯТ УЧЕНИК

— Изобщо не играе на мисловната игра ли?

— Дори и фигура никога не е избирал, да не говорим за влизане през портала!

— Не е възможно да не я е открил.

— Той е пренастроил чина си така, че поканата вече не се появява.

— От което ти стигаш до извода…

— Той знае, че това не е игра. Не иска да анализираме какво става в ума му.

— Но все пак иска да го повишим.

— За това не знам. Заровил се е в учебниците. Три месеца вече изкарва най-високи оценки на всеки тест. Но чете учебния материал само по веднъж. Усилено изучава други предмети по негов избор.

— Като например?

— Вобан.

— Укрепленията от седемнайсети век? За какво мисли това дете?

— Разбирате ли къде е проблемът?

— Не може да контактува с другите деца?

— Според мен най-точно му съответства класическата характеристика „самотник“. Държи се учтиво. Не поема нищо доброволно. Пита само за онова, което го интересува. Децата от набора му го смятат за странен. Знаят, че изкарва по-добри оценки от тях по всичко, но не го мразят. Отнасят се с него като към природна стихия — не са приятели, но не са и врагове.

— Странно е, че не го мразят. А би трябвало, щом така страни от тях.

— Според мен това го е научил на улицата — умее да отклонява гнева. Той самият никога не се ядосва. Може би тъкмо затова престанаха да го дразнят за ръста.

— Нищо от онова, което ми казваш, не намеква, че той има потенциал на командир.

— Ако според вас той се опитва да покаже потенциал на командир и не успява, значи сте прав.

— Ако не това, тогава… какво прави той, според теб?

— Анализира нас.

— Събира информация, без сам да дава. Наистина ли мислиш, че е толкова обигран?

— Оцелял е на улицата.

— Мисля, че е време да поопипаш почвата.

— И да му позволя да разбере, че неговата сдържаност ни безпокои?

— Ако е толкова умен, колкото си мислиш, значи вече го знае.

Бийн нямаше нищо против да е мръсен. В края на краищата, не се беше къпал години наред. Няколко дни изобщо не го притесняваха. А дори и да имаха нещо против, другите си траеха. Нека прибавят и това към клюките за него. По-дребен и по-млад от Ендър! Отлични резултати на всеки тест! Вони като свиня!

Времето за душ беше твърде ценно. Тъкмо тогава можеше да активира чина си от името на някой съсед по легло — докато всички се къпеха. Те бяха голи, само по хавлии под душовете, и затова не можеха да ги следят чрез униформите. През това време Бийн можеше да се включи и да изследва системата, без учителите да разберат, че изучава нейните трикове. Мъничко се притесни, когато промени преференциите на чина си така и онази тъпа покана да играе на тяхната мисловна игра спря да се появява всеки път, когато се заемаше с нова задача. Но това не беше особено сложно и той реши, че няма да се разтревожат особено, че го е проумял.

Засега Бийн бе открил само няколко полезни неща, но се чувстваше на ръба на проникването през по- важните стени. Знаеше, че съществува виртуална система, през която учениците би трябвало да проникнат. Беше чувал легендите за това как Ендър (разбира се) бе проникнал в системата още първия ден и се бе подписал като Бог. Но според Бийн Ендър не бе проявил нещо повече от необикновена бързина. Това можеше да се очаква от един умен и амбициозен ученик.

Първото постижение на Бийн беше разгадаването на начина, по който учителската система следеше какво правят учениците на компютрите. Като избягваше действията, автоматично докладвани на учителите, той успя да създаде частна директория, която те не можеха да открият, освен ако нарочно не я търсеха. После, когато и да откриеше нещо интересно под чуждо име, той запомняше мястото, а после сваляше информацията в секретната си директория и работеше по нея в полагащата му се почивка. В същото това време чинът му докладваше, че новобранецът Бийн чете трудове от библиотеката. Той всъщност наистина ги четеше, разбира се, но много по-бързо, отколкото докладваше чинът му.

С цялата тази подготовка Бийн очакваше наистина да напредне. Но твърде бързо се натъкна на защитни стени — информация, която системата трябваше да предоставя, но не желаеше. Намери и няколко уловки. Например, така и не откри карта на цялата станция — само на териториите, достъпни за учениците, които винаги бяха забавни, под формата на диаграми и умишлено извън мащаб. Но откри и поредица от карти за спешни случаи в една програма, която в случай на декомпресия автоматично би ги показала на стените на коридора, за да посочи най-близкия авариен шлюз. Тези карти бяха в мащаб и чрез комбинирането им в една-единствена карта той успя да изработи схема на цялата станция. Нищо не бе обозначено освен ключалките, разбира се, но той научи за съществуването на паралелна система от коридори от двете страни на достъпната за ученици територия. Значи станцията представляваше не едно, а три паралелни колела, свързани помежду си в много точки. Тъкмо там живееха учителите и персоналът, там се намираха животоподдържащите системи и комуникациите с флота. Лошата новина беше, че разполагат с отделна вентилационна система. Каналите в едното колело не можеха да го отведат до другите. Което