Сянката на Ендър

— Влез, Бийн. — Влез, Юлиан Делфики, мечтаното дете на добри, любвеобилни родители. Влез, отвлечено дете, заложник на съдбата. Влез и разговаряй с Орисниците, които си играят такива хитроумни игрички с живота ти.

— Мога да изчакам — рече Бийн.

— Капитан Дап и капитан Димак могат да слушат, докато говориш, нали? — попита Граф.

— Щом казвате, сър. Това не е тайна. Бих искал да ми се предостави достъп до резервите на станцията.

— Отказвам.

— Това е неприемливо, сър.

Граф забеляза как го погледнаха и Димак, и Дап. Дали дързостта на момчето ги забавляваше?

— Защо смяташ така?

— Уведомяване в последния момент, сражения всеки ден, войниците — изтощени и въпреки това под натиск да овладяват учебния материал… Чудесно, Ендър се справя с всичко това, както и ние. Но според мен единствената възможна причина да постъпвате така, е желанието ви да изпитате нашата изобретателност. Затова искам да ми бъдат предоставени ресурси.

— Не помня да са те назначавали за командир на армия „Дракон“ — рече Граф. — Бих изслушал заявка за специфично оборудване, отправена от твоя командир.

— Това не е възможно — възрази Бийн. — Той не може да си позволи да пилее време за тъпи бюрократични процедури.

Тъпи бюрократични процедури. Граф дословно бе използвал тази фраза в спора само преди няколко минути. Но Граф не бе повишавал тон. От колко време Бийн се спотайваше зад вратата? Граф се прокле наум. Беше преместил тук кабинета си точно защото знаеше, че Бийн слухти, шпионира и събира информация, откъдето може. Трябваше да сложи пост, който да попречи на момчето просто да дойде и да си подслушва зад вратата.

— А ти можеш, така ли? — попита Граф.

— Той назначи мен да умувам какви тъпотии бихте могли да изнамерите в играта срещу нас, да измислям начини как да им противостоим.

— И според теб какво ще откриеш?

— Не съм сигурен — призна Бийн. — Знам само, че единствените неща, които ние виждаме, са униформите, бойните костюми, оръжията и чиновете. Но тук има и друго оборудване. Хартия, например. На нас никога не ни дават хартия, освен за писмените тестове, когато достъпът до чиновете е отказан.

— За какво ти е хартия в бойната зала?

— Не знам — отвърна Бийн. — Мога да смачкам листовете и да ги разхвърлям из нея. Да ги накъсам и да ги превърна в облак прах.

— А кой ще чисти после?

— Не е мой проблем — отвърна Бийн.

— Разрешението ти се отказва.

— Това е неприемливо, сър — повтори Бийн.

— Не искам да нараня чувствата ти, Бийн, но това дали приемаш решението ми или не има значение, колкото и ако хлебарка пръдне.

— И аз не искам да нараня вашите чувства, сър, но вие явно нямате представа какви ги вършите. Вие импровизирате. Фалшифицирате системата. Години ще са нужни, за да се поправи нанесената от вас вреда, но вас никак не ви е грижа. Това значи, че няма значение в какво състояние ще е това училище само след година. Което съответно означава, че всички по-важни ученици в скоро време ще бъдат дипломирани. Подготовката се ускорява, защото бъгерите са вече твърде близо и няма за кога да се протака. Затова припирате. И най-вече припирате Ендър Уигин.

На Граф му призля. Той знаеше, че Бийн притежава извънредна аналитична дарба. Освен това способностите му да заблуждава също бяха необикновени. Някои от догадките на Бийн не бяха верни, но дали защото не знаеше истината или защото не искаше те да разберат какво му е известно, един бог знаеше. Никога не съм искал да идваш тук, Бийн — прекалено си опасен.

Бийн продължаваше да се изяснява.

— Когато дойде денят, Ендър Уигин ще потърси начини да попречи на бъгерите да се доберат до Земята и да пометат цялата планета, както започнаха при Първото нашествие. И тогава ли ще му пробутвате разни глупости за това какви ресурси може да използва и какви — не?

— За тебе корабните резерви не съществуват.

— По мое мнение — възрази Бийн — на Ендър му трябва ей толкова, за да ви каже да си вземете играта и да си я изядете. На него му е писнало от нея — ако не го забелязвате, значи не сте никакъв учител. На него не му пука за класациите. Не му пука дали ще победи другите деца. Интересува го само подготовката за схватката с бъгерите. Какво, мислите, ми пречи да го убедя, че вашата програма нищо не струва и е време да престанем с игричките?

— Добре — заяви Граф. — Димак, подгответе кораба. Бийн ще бъде задържан, докато подготвят совалката, за да го откара обратно на Земята. Изключваме това момче от Военното училище.

Бийн се подсмихна.

— Както желаете, полковник Граф. И без това тук приключих. Получих всичко, което исках — първокласно образование. Никога вече няма да ми се наложи да живея на улицата. Нямам нужда и от дом. Извадете ме от играта още сега, готов съм.

— На Земята обаче също няма да си свободен. Не можем да рискуваме — ако те оставим, ще разправяш налудничави истории за Военното училище — рече Граф.

— Така, значи. Вземете най-добрият ученик, който някога е учил тук, и го натикайте в затвора, защото е поискал достъп до килера с провизиите и на вас това не ви се е понравило. Хайде, полковник Граф. Преглътнете го и отстъпете. Вие имате нужда от моето сътрудничество повече, отколкото аз от вашето.

Димак едва успя да прикрие усмивката си.

Де да беше това противопоставяне на Граф достатъчно доказателство за куража на Бийн! Въпреки всичките си съмнения в това момче, Граф не можеше да му отрече, че умее да маневрира. Полковникът би дал какво ли не Димак и Дап да не бяха в този миг в стаята.

— Вие сам решихте да проведете този разговор пред свидетели — обади се Бийн.

Какво? Да не би това хлапе да четеше мисли?

Не, реши Граф, след като погледна двамата учители. Бийн просто умееше да разчита езика на тялото му. Нищо не убягваше от погледа на това хлапе. Тъкмо затова то бе безценно за програмата.

Та нали заради това възлагаме надеждите си на тези деца? Защото умеят да маневрират, нали?

И ако аз имам някакво понятие от командване, не знам ли, че има моменти, когато виждаме, че губим и напускаме полесражението?

— Добре, Бийн. Имаш един оглед на инвентарния списък.

— Искам и някой, който да ми обясни кое какво е.

— Мислех си, че ти всичко знаеш.

Бийн беше учтив победител: не откликна на задявката. Сарказмът беше малка компенсация за Граф, задето му се наложи да отстъпи. И той го знаеше, но в тази работа нямаше особено много облаги.

— Капитан Димак и капитан Дап ще те придружат — рече Граф. — Само един оглед обаче — и всеки от тях има право да наложи вето на молбите ти. Те двамата отговарят за последствията от използването на всяка вещ, която ти разрешат да вземеш.

— Благодаря, сър — рече Бийн. — По всяка вероятност надали ще намеря нещо полезно. Но оценявам добронамерения ви жест и се радвам, че ни позволихте да претърсим ресурсите на станцията с цел разширяване образователните цели на Военното училище.

Хлапето знаеше на пръсти жаргона. През всички тези месеци, когато имаше достъп до данните на учениците, с всички забележки във файловете, Бийн очевидно бе научил повече от фактическото съдържание на досиетата. И сега му пробутваше витиеватите фрази, които би трябвало да използва в писмен рапорт за решението си. Все едно Граф сам не бе способен да измисля свои витиевати фрази.

Това хлапе проявява снизхождение към мен. Малкото копеленце си мисли, че то владее