Бийн ги поведе навън — Ендър му предостави тази чест. Миг на триумф! И макар и да разбираше, че е манипулиран от системата — модификация на поведението чрез публично оказване на почит — все пак му беше хубаво.
Не толкова хубаво, обаче, че да приспи бдителността му. Не беше стигнал далеч по коридора, когато разбра, че сред обикалящите из отсека момчета се забелязват твърде много саламандърски униформи. В 21:40 повечето армии обикновено се бяха прибрали в спалните си помещения и само неколцина изостанали се връщаха от библиотеката, залата за видеофилми или игралната зала. Прекалено много саламандри… а всички останали войници бяха едри момчета от армии, чиито командири не питаеха особено голяма обич към Ендър. Не беше нужно да си гений, за да се досетиш, че кроят капан.
Бийн се втурна обратно и пресрещна Том Лудата глава, Влад и Горещата супа, които вървяха заедно.
— Прекалено много саламандри — съобщи той. — Движете се плътно с Ендър.
Те веднага схванаха — знаеше се, че Бонсо непрекъснато бълва заплахи как „някой“ трябвало да се разправи с Ендър Уигин и да го постави на мястото му. Бийн продължи да подтичва тромаво и нехайно към тила на армията. Подминаваше по-дребните момчета, но предупреди другите двама взводни командири и всички заместници — по-големите, които имаха шанс да надвият бандата на Бонсо в бой. Шансът не беше
Бийн пресрещна Ендър и мина зад него. Забеляза Петра Арканян, която бързаше към тях, облечена с униформата си на „Феникс“. Тя се провикна:
— Здрасти, Ендър!
За ужас на Бийн Ендър се спря и се обърна. Това момче бе прекалено доверчиво.
Зад Петра неколцина „саламандри“ изравниха крачка. Бийн погледна в другата посока и забеляза още саламандри и две момчета с решителни физиономии от други армии, които вървяха по коридора срещу последните „дракони“. Горещата супа и Том Лудата глава идваха бързо насам, а подир тях тичаха други командири и по-едрите Дракони — но не бяха достатъчно бързи. Бийн им махна и в отговор Том Лудата глава ускори крачка. Останалите го следваха плътно.
— Ендър, мога ли да поговоря с теб? — попита Петра.
Бийн се почувства горчиво разочарован. Петра беше предателка. Да задържи Ендър, за да може Бонсо да го пипне — кой би предположил? Нали
— Ще разговаряме в движение — рече Ендър.
— Трябваш ми съвсем за малко.
Тя или беше превъзходна актриса, или не подозираше нищичко, осъзна Бийн. Сякаш забелязваше единствено драконовите униформи и дори не поглеждаше останалите войници. Май в края на краищата тя не е замесена, предположи Бийн. Просто е слабоумна.
Най-сетне Ендър май забеляза, че не разполага с никакво прикритие. Всички дракони освен Бийн вече го бяха задминали и това очевидно бе достатъчно, за да го притесни — най-сетне! Той обърна гръб на Петра, отдалечи се припряно и бързо стопи разликата между него и останалите войници от армията му.
Петра се разсърди, а после бързо се втурна подире му, за да го настигне. Бийн остана на мястото си — наблюдаваше прииждащите саламандри. Те дори не го поглеждаха — само ускориха ход. Настигаха Ендър почти с темпото на Петра.
Бийн направи три крачки и почука, на вратата на спалното помещение на армия „Заек“. Отвориха му. Той каза само „Саламандрите готвят засада на Ендър“ и зайците веднага изскочиха в коридора. Появиха се, тъкмо когато саламандрите бяха минали покрай тях и се втурнаха подире им.
Свидетели, помисли си Бийн. Щяха и да помогнат, ако борбата не изглеждаше честна.
Малко по-напред Ендър и Петра разговаряха, обкръжени от по-едрите Дракони. Саламандрите продължаваха да ги следват плътно и докато вървяха, към тях се присъединяваха и други бандити. Но опасността се разсейваше. Армия „Заек“ и по-големите Дракони свършиха работа. Бийн задиша малко по- спокойно. Поне засега опасността бе отминала.
Той настигна Ендър тъкмо навреме, че да чуе сърдитите думи на Петра:
— Как можеш да допуснеш такова нещо? Не знаеш ли кои са ти приятелите? — Тя побягна и се изкатери нагоре по една желязна стълба.
Карн Карби от армия „Заек“ настигна Бийн.
— Всичко наред ли е?
— Надявам се, че нямаш нищо против, задето извиках армията ти.
— Дойдоха и ме извикаха. Ще изпратим ли Ендър до стаята му, за да го пазим?
— Да.
Карн изостана и пое заедно с групата свои войници. Сега имаха числено превъзходство над бандитите- саламандри в съотношение три към едно. Саламандрите отстъпиха още повече, а някои дори изостанаха и се изкатериха нагоре по стълбите или се спуснаха надолу по прътите.
Когато Бийн отново настигна Ендър, той бе заобиколен от своите взводни командири. Вече нямаше скрито-покрито — личеше си, че сега те бяха негови телохранители. Някои от по-малките дракони се бяха усетили какво става и се вливаха в строя. Изпратиха Ендър до вратата на стаята му, а Том Лудата глава съвсем неприкрито влезе преди него и го пусна вътре чак когато се увери, че там не го причаква засада. Все едно скенерът би пуснал някой от праговете през командирската врата. Но пък напоследък учителите непрекъснато променяха правилата. Можеше да се случи какво ли не.
Бийн лежа буден известно време, като се опитваше да измисли как би могъл да помогне. Нямаше как да не се отделят нито за миг от Ендър. Бяха длъжни да посещават учебните часове — тогава армиите бяха умишлено разделяни. Ендър единствен имаше право да се храни в командирската столова и ако Бонсо го нападнеше там… но нямаше да го нападне, не и в обкръжението на толкова много други командири. Душовете. Тоалетните. Ако Бонсо успееше да събере точните главорези, те щяха да спукат взводните на Ендър като балони.
Бийн трябваше да се опита да отдели от Бонсо поддръжниците му — точно така. Преди да заспи той успя да стъкми криво-ляво някакво планче, което би могло и да помогне, или поне да пооправи нещата. Все беше нещо, а и щеше да го съобщи на всички — така че учителите после нямаше като типични бюрократи да си налягат парцалите, а след това да разправят, че нищичко не били подозирали.
Замисли се дали не би могъл да предприеме нещо на закуска, но, разбира се, преди това на другата сутрин ги очакваше сражение. Пол Слатъри, армия „Язовец“. Учителите бяха изнамерили нов начин да променят правилата. Когато улучваха язовците, те, вместо да остават замразени до края на играта, се размразяваха след пет минути, както по време на тренировки. Но веднъж уцелените Дракони си оставаха неподвижни. Тъй като бойната зала беше претъпкана със звезди, осигуряващи много скривалища, им беше нужно време, преди да разберат, че им се налага да стрелят по едни и същи войници няколко пъти. Армия „Дракон“ се приближи до поражението повече от всякога. Битката премина в ръкопашен бой — дузината останали Дракони трябваше да наблюдават групичките замразени Язовци и периодично отново да ги застрелват, като междувременно се озъртат като обезумели и дебнат да не би някой язовец да им се промъкне изотзад.
Сражението се проточи толкова дълго, че когато излязоха от бойната зала, закуската вече беше приключила. Армия „Дракон“ се вбеси — някои от замразените в началото, преди да се усетят за номера, бяха прекарали повече от час, реейки се из въздуха в неподвижните костюми, и с течение на времето все повече оклюмваха. Другите — принудени да се бият в условия на лоша видимост срещу превъзхождащ ги числено противник, който постоянно се съживяваше — бяха капнали от умора. Включително и Ендър.
Той събра армията си в коридора и заяви:
— За днес си знаете урока. Няма да има тренировка. Починете си. Забавлявайте се. Направете отлично някое контролно.
Всички бяха благодарни за отпуснатия отдих, но въпреки това нямаше да закусят и на никого не му се ликуваше. Докато се връщаха към спалнята, някои се оплакаха:
— Но в момента сервират закуска на армия „Язовец“!
