Сянката на Ендър

И ако Ендър бе разчитал на Бийн да го спаси, сега щеше да е мъртъв като Поук.

Чифт груби ръце подхванаха Бийн, вдигнаха го и го подпряха на стената.

— Какво видя? — попита майор Андерсън.

— Нищо — отвърна Бийн. — Бонсо вътре ли е? Пострадал ли е?

— Не е твоя работа. Не чу ли, че ти заповядахме да се разкараш?

Точно тогава пристигна полковник Граф и Бийн забеляза, че наобиколилите го учители му бяха бесни. Ала не можеха да му кажат нищо — и заради военния протокол, и защото се намираха в присъствието на дете.

— Според мен Бийн твърде често си вре носа, където не му е работа — заяви Андерсън.

— Ще изпратите ли Бонсо вкъщи? — попита Бийн. — Защото според мен той ще опита пак.

Граф го изгледа унищожително.

— Чух за речта ти в столовата — рече той. — Не сме те довели тук, за да станеш политик.

— Ако не „простудите“ Бонсо и не го махнете оттук, Ендър никога повече няма да е в безопасност и ние няма да можем да го защитим!

— Гледай си учението, момченце — рече Граф. — Това тук е работа за мъже.

Бийн се остави Димак да го повлече. За всеки случай, ако все още се чудеха дали Бийн е видял Бонсо мъртъв, той продължи още малко представлението.

— Той ще преследва и мен — рече той. — Не искам Бонсо да ме преследва!

— Той няма да те преследва — успокои го Димак. — Връща се у дома. Сигурно е. Но не разговаряй за това с никого. Нека научат от официалното постановление. Разбра ли ме?

— Тъй вярно — отговори Бийн.

— И откъде ги изнамери всички ония глупости, че не бивало да се подчиняваш на командир, който дава незаконни заповеди?

— От Единния кодекс за поведение на военнослужещия — отвърна Бийн.

— Е, ето ти един дребен факт: никой никога не е бил осъждан за това, че се е подчинил на заповед.

— Така е, защото никой не е извършил нещо толкова позорно, че да възмути общественото мнение — възрази Бийн.

— Единният кодекс не важи за учениците, поне в тази си част.

— Но важи за учителите — отвърна Бийн. — Важи за вас. В случай, че днес сте се подчинили на някоя незаконна или непристойна заповед. Да… как е точно, не знам… да стоите безучастно, когато в банята е станало сбиване? Само защото вашият командир ви е наредил да оставите едно голямо момче да пребие малко момченце?

Дори тази информация да беше разтревожила Димак, той с нищо не го показа. Изчака в коридора Бийн да се прибере в спалното помещение на армия „Дракон“.

Вътре беше пълна лудница. Армия „Дракон“ се чувстваше напълно безпомощна и глупава, побесняла и засрамена. Бонсо Мадрид ги бе надхитрил! Бонсо бе приклещил Ендър сам! Къде бяха войниците на Ендър, когато той имаше нужда от тях?

Доста време бе нужно нещата да се поуталожат. През цялото това време Бийн седеше на леглото си, потънал в собствените си мисли. Ендър не просто бе надвил в боя. Не просто се беше защитил и си бе отишъл. Ендър беше убил Бонсо. Беше нанесъл толкова опустошителен удар на врага си, че той никога, никога повече нямаше да го нападне.

Ендър Уигин, ти си човекът, роден за командир на флотата, която ще защити Земята от Третото нашествие. Защото тъкмо от това имаме нужда — от човек, който ще нанесе най-бруталния възможен удар, с идеален прицел и без да мисли за последиците. Тотална война.

Аз… аз не съм Ендър Уигин. Аз съм просто едно улично хлапе, чието единствено умение е да оцелява. На всяка цена. В единствения случай, когато ме грозеше реална опасност, аз побягнах като плъх и се приютих при сестра Карлота. Ендър влезе сам в битка. Аз влизам сам в своята дупка-скривалище. Аз съм онзи, който произнася високопарни храбри речи от масата в столовата. Ендър е онзи, който посреща гол врага и въпреки всичко надделява над него.

Каквито и гени да са променили, за да ме създадат, те не са били важните гени.

Ендър едва не загина заради мен. Защото аз предизвиках Бонсо. Защото не останах на пост в най- решителния момент. Защото не спрях да помисля като Бонсо и не схванах, че той ще причака Ендър, когато е сам под душа.

Ако Ендър бе загинал днес, отново щеше да е по моя вина.

Искаше му се да убие някого.

Но не можеше да е Бонсо. Той вече беше мъртъв.

Ахил. Тъкмо него имаше нужда да убие. И ако Ахил беше тук в този миг, Бийн щеше да се опита. Можеше дори и да успее, ако яростният гняв и отчаяният срам бяха достатъчни, за да надвият евентуалните предимства на Ахил — ръста и опита. А ако Ахил убиеше Бийн — Бийн си го заслужаваше, задето напълно се бе провалил пред Ендър Уигин.

Усети как пружината на леглото му подскочи. Николай бе прескочил от своето на неговото легло.

— Няма нищо — смънка той и докосна Бийн по рамото.

Бийн се отпусна по гръб, с лице към Николай.

— О… — възкликна Николай. — Стори ми се, че плачеш.

— Ендър победи — отвърна Бийн. — Откъде-накъде ще плача?

18ПРИЯТЕЛ

— Не беше нужно това момче да умира.

— Не бяхме предвидили, че момчето ще умре.

— Но беше възможно да се предвиди.

— Лесно е да предвидиш вече случили се неща. В края на краищата, имаме си работа с деца. Не очаквахме подобна ярост.

— Не ви вярвам. Убеден съм, че тъкмо подобна ярост сте очаквали. Вие сте нагласили всичко и според вас опитът е успешен.

— Не мога да контролирам мнението ти. Само мога да не се съглася с него. Докладвам: Ендър Уигин е готов за Командирското училище.

— Друг рапорт получих от Дап — учителят, на когото е възложено да го наблюдава отблизо. И според този рапорт — за който на капитан Дап няма да му бъдат наложени санкции — Андрю Уигин е психологически неспособен да поеме такъв дълг.

— Дори да е така, в което се съмнявам, това е временно явление.

— Според теб с колко време разполагаме? Не, полковник Граф, засега трябва да отчетем вашия курс на действие спрямо Уигин като провал. Момчето е съсипано и негодно не само за нашите цели, но най-вероятно и за всякакви други. Затова, ако можем да минем без повече убийства, искам друг да бъде изтласкан напред. И го искам тук, в Командирското училище, възможно най-бързо.

— Много добре, сър. Макар че трябва да ви кажа, че по мое мнение Бийн е ненадежден.

— Защо? Защото все още не сте го превърнали в убиец ли?

— Защото той не е човешко същество, сър.

— Генетичната разлика е в границите на обичайните вариации.

— Той е изкуствено създаден, и то — от един престъпник. Няма нужда да споменавам, че този престъпник е документирано умопобъркан.

— Бих могъл да съзра някаква опасност, ако баща му беше престъпник. Или пък майка му. Но… лекарят му? Тъкмо от това момче имаме нужда, възможно най-бързо.

— Той е непредсказуем.

— А Уигин не е, така ли?

— В далеч по-малка степен, сър.

— Много внимателен отговор, предвид убеждението ви, че днешното убийство „можело да