Сянката на Ендър

— Не, вдигнали са ги по-рано и им са сервирали закуската преди сражението.

— Не, закусили са, а пет минути по-късно са им сервирали пак.

Бийн обаче бе унил, защото не му се удаде шанс да осъществи плана си по време на закуска. Трябваше да изчака до обяд.

Хубавото беше, че тъй като армия „Дракон“ нямаше да има тренировка, главорезите на Бонсо нямаше да знаят къде да му устроят засада. Лошото беше, че ако Ендър тръгне нанякъде сам, нямаше да има кой да го пази.

И затова Бийн изпита облекчение, когато видя как Ендър влиза в стаята си. След като се посъветва с останалите взводни командири, той постави пост пред вратата му. Един войник от армия „Дракон“ пазеше пред спалнята половин час, после чукаше на вратата, следващият излизаше и застъпваше на пост. Нямаше как Ендър да излезе да се скита навън, без армия „Дракон“ да разбере.

Но той така и не излезе чак докато дойде време за обяд. Всички взводни командири изпратиха напред войниците си, а после се наредиха пред вратата на Ендър. Флай Моло почука силно — всъщност, направо издумка пет пъти по вратата.

— Ендър, време е за обяд.

— Не съм гладен — гласът му се чуваше приглушено през вратата. — Вие вървете.

— Можем да те изчакаме — рече Флай. — Не искаме да ходиш сам до командирската столова.

— Днес изобщо няма да обядвам — отвърна Ендър. — Вървете, по-късно ще се видим.

— Чухте го — обърна се Флай към другите. — Докато ние обядваме, той ще е тук на сигурно място.

Бийн бе забелязал, че Ендър не обеща да стои в стаята си по време на обяда. Но поне хората на Бонсо нямаше да знаят къде е. Непредсказуемостта помагаше. А Бийн искаше да се възползва от възможността да се изкаже по време на обяд.

Затова той изтича към столовата и не се нареди на опашката, а се покачи върху една маса и плесна с ръце, за да привлече вниманието им.

— Хей, чуйте всички!

Изчака войниците горе-долу да млъкнат, доколкото беше възможно.

— Част от вас, които сте тук, изглежда са забравили някои членове от закона на МФ. Нека ви припомня: Ако войник получи заповед от своя командващ офицер да извърши нещо незаконно или непристойно, той носи отговорността да откаже да изпълни заповедта и да рапортува за нея. Войник, който изпълни незаконна или непристойна заповед, носи пълната отговорност за последиците от действията си. В случай, че някои от вас тук са прекалено тъпи и не разбират какво означава това, законът постановява, че ако командир ви нареди да извършите престъпление, това не е извинение за вас. На вас ви е забранено да се подчините.

Никой от армия „Саламандър“ не смееше да погледне Бийн в очите, но един хулиган в униформа на армия „Плъх“ подметна навъсено:

— Какво намекваш, бе, пръдльо?

— За теб намеквам, Кибритлия. По резултати ти се класираш в последните десет процента на училището, та си рекох, че може и да ти потрябва допълнителна помощ.

— Затваряй си веднага плювалника — ето от какво имам нужда!

— Каквото и да ви е наредил Бонсо снощи, Кибритлия, на тебе и на още двайсетина юнаци, аз ви обяснявам, че ако наистина се бяхте опитали да направите нещо, до един щяха да ви изритат от Военното училище. Щяха да ви „простудят“. Пълен провал, само защото сте послушали Тъпонсо Мадрид. Няма как да ви го кажа по-ясно.

Кибритлията се разсмя — смехът му звучеше насилено, но не само той се смееше.

— Ти представа си нямаш какво става, пръдльо — заяви един от тях.

— Знам, че Тъпонсо се опитва да ви превърне в улична банда, жалки загубеняци такива. Той не може да победи Ендър в залата за сражения и затова иска да събере дузина здравеняци, за да пребият едно малко момче. Чухте ли всички? Знаете кой е Ендър — най-добрият командир, който някога ще излезе оттук, по дяволите. Може би единственият, способен да повтори подвига на Мейзър Ракъм и да победи бъгерите, когато се върнат — за това сетихте ли се? А тия юнаци са такива умници, че искат да му счупят главата. И когато бъгерите дойдат, ще разполагаме само с такива тъпоглавци като Бонсо Мадрид, които ще поведат флотилиите ни към поражение. А после, когато бъгерите изпепелят Земята и избият до крак всички мъже, жени и деца, оцелелите до един ще знаят, че тъкмо ей тези глупаци са утрепали единственият човек, който е могъл да ни поведе към победа!

В столовата се бе възцарила мъртва тишина. Щом погледнеше онези, които вчера бе забелязал, че са с Бонсо, Бийн забелязваше, че смисълът на думите му достига до тях.

— О, забравили сте за бъгерите, така значи? Забравили сте, че това Военно училище не е създадено, за да се хвалите в писмата до майчиците си колко високо сте в класациите на таблото. Давайте тогава, помогнете на Бонсо. Така и така сте почнали, защо самички не си прережете гърлата — ясно е, че ще умрете, ако сторите зло на Ендър Уигин. Що се отнася до нас, останалите — кажете, колко души тук мислят, че Ендър Уигин е тъкмо онзи командир, когото всички бихме последвали в битка? Хайде де — колко сте?

Бийн започна бавно, ритмично да пляска с ръце. Начаса към него се присъединиха всички Дракони. Само след малко по-голямата част от войниците също пляскаха. Онези, които не пляскаха, биеха на очи и виждаха как другите ги гледат с презрение и омраза.

Съвсем скоро цялата столова ръкопляскаше. Дори и сервитьорите.

Бийн вдигна ръце високо във въздуха.

— Единственият ни враг са гъзоликите бъгери! Цялото човечество е на една и съща страна! Всеки, който вдигне ръка срещу Ендър Уигин, е бъгеролюбец!

Отговориха му с одобрителни викове и ръкопляскания, наскачаха на крака.

Това бе първият опит на Бийн да въодушеви тълпата и той се зарадва, като видя, че — стига каузата да бе справедлива — много го биваше в това.

Едва по-късно, когато Бийн получи храната си и обядваше заедно с взвод „В“, Кибритлията дойде сам при него. Той се приближи зад гърба му и целият взвод „В“ скочи на крака още преди Бийн да го е забелязал. Но Кибритлията им махна да седнат и заговори в ухото на Бийн:

— Чуй ме, тъпо педерастче. Войниците, които смятат да разпердушинят Уигин, дори не са тук. Толкоз струва малоумната ти реч.

И изчезна.

Миг по-късно Бийн също изчезна, а взвод „В“ събираше останалата част от армия „Дракон“, за да го последва.

Ендър го нямаше в стаята му или поне не им отговори. Флай Моло, като командир на взвод „А“, пое командването и ги раздели на групи, за да претърсят спалните помещения, игралната зала, видеозалата, библиотеката и гимнастическия салон.

Но Бийн нареди на отряда си да го последва. Към банята. Всъщност, това бе единственото място, където Бонсо и хората му можеха да предвидят, че ще отиде Ендър.

Когато Бийн пристигна там, всичко вече беше приключило. По коридорите трополяха учители и медицински работници. Динк Мийкър, прегърнал Ендър през раменете, го извеждаше от банята. Ендър беше само по хавлия. Беше мокър, целият му тил беше в кръв и тя се стичаше по гърба му. Само миг бе нужен на Бийн, за да разбере, че кръвта не е негова. Останалите от отряда наблюдаваха как Динк отведе Ендър в стаята му и влезе с него, за да му помогне. Но Бийн вече се беше запътил към банята.

Учителите му наредиха да излезе в коридора. Ала Бийн успя да види достатъчно. Бонсо лежеше на пода, а един медицински работник му правеше сърдечен масаж. Бийн знаеше, че сърдечен масаж не се прави на човек, чието сърце бие. А по безучастните пози на наобиколилите ги хора се досети, че това е просто формалност. Никой не очакваше сърцето на Бонсо да забие отново. Нищо чудно. Носът му бе буквално забит навътре в главата. Лицето му представляваше кървава пихтия. Което обясняваше окървавения тил на Ендър.

Всичките ни усилия отидоха нахалос. Но все пак Ендър победи. Той знаеше какво му готвят. Беше се научил на самозащита и я бе използвал, при това — без да се помайва.

Ако Ендър бе приятел на Поук, тя нямаше да загине.