Сянката на Ендър

се предвиди“.

— Не е предумишлено убийство, сър!

— Добре де, нещастен случай, довел до смърт.

— Характерът на Уигин се е доказал, сър, докато този на Бийн не е.

— Разполагам с рапорта на Димак, за който, повтарям, той няма да бъде…

— Наказан, сър. Знам.

— Поведението на Бийн по време на всички тези събития беше образцово.

— Значи, рапортът на капитан Димак е бил непълен. Той не ви ли информира, че вероятно Бийн е подтикнал Бонсо да прехвърли границата на насилието, като е нарушил секретността и го е осведомил, че цялата армия на Ендър е съставена от изключително способни ученици?

— Това действително е била постъпка с непредвидими последствия.

— Бийн го е направил, за да спаси собствения си живот и по този начин е стоварил опасността на главата на Ендър Уигин. Това, че по-късно се е опитал да я намали, не променя факта, че когато е под натиск, Бийн се превръща в предател.

— Сурови думи!

— И това го чувам от човека, който нарече очевиден акт на самозащита „убийство“?

— Стига вече! Излизате в отпуска, по времето на която ви освобождаваме от поста ви на командир във Военното училище, докато трае така наречената „почивка за възстановяване“ на Ендър Уигин. Ако Уигин се възстанови в достатъчна степен, че да постъпи в Командирското училище, вие можете да дойдете с него и да продължите да оказвате влияние върху образованието на децата, които водим тук. Ако не се възстанови, очаквайте да бъдете изправен пред военен съд на Земята.

— Значи в действителност съм уволнен?

— От момента, в който се качите на совалката заедно с Уигин. Майор Андерсън ще застъпи като действащ командир.

— Много добре, сър. Уигин ще се върне на обучение, сър.

— Ако все още го искаме.

— Когато преодолеете смущението, което обзе всички ни след злощастната смърт на Мадрид, ще разберете, че съм прав и Ендър е единственият подходящ кандидат. Сега даже още повече отпреди.

— Разрешавам ви този последен опит. А ако се окажете прав, нека Бог е с вас в работата ви с Уигин. Свободен сте.

Когато се прибра в стаята си, Ендър все още беше по кърпа. Бийн го гледаше как стои там с мъртвешка усмивка и си помисли: „Той знае, че Бонсо е мъртъв, и това го съсипва.“

— Здрасти, Ендър — поздрави Горещата супа, застанал до вратата с другите взводни командири.

— Тази вечер ще има ли тренировка? — попита един от по-младите войници.

Ендър подаде едно листче на Горещата супа.

— Това май означава, че няма да има — обади се тихо Николай.

Горещата супа прочете листчето.

— Ама че копелета! — възмути се той. — Този път две наведнъж?

Том Лудата глава погледна през рамото му.

— Две армии!

— Ами че те направо ще се препъват една в друга — рече Бийн. Онова, което най-много го отвращаваше в учителите, не беше глупостта, задето се опитват да съчетават армии — ход, чиято безплодност се бе доказала неведнъж в историята. Ядосваше го манталитета, тип „Мятай се отново коня!“, който ги караше точно в такъв момент още повече да увеличават натиска върху Ендър. Не разбираха ли колко му вредят? Каква беше целта им — да го обучат или да го прекършат? Защото той отдавна беше обучен. Трябваше да го повишат и да напусне Военното училище още преди седмица. Защо го заставят да води още едно сражение, напълно безсмислено, и то когато се намира на ръба на отчаянието?

— Ще трябва да се поизмия — рече Ендър. — Подгответе момчетата, съберете всички хора. Ще се срещнем на портала. — От тона на Ендър Бийн усети пълната му липса на интерес. Не, беше нещо по- дълбоко от това. Ендър не иска да спечели в тази битка.

Ендър се обърна. Всички видяха кръвта по главата, по раменете му, по гърба му. Той излезе.

Никой не обърна внимание на кръвта. Така трябваше.

— Две гаднярски армии! — провикна се Том Лудата глава. — Ще ги спукаме!

Май точно това бе общото настроение, докато си обличаха бойните костюми.

Бийн затъкна макарата с „линия на смъртта“ в колана на бойния си костюм. Ако Ендър има нужда от показни изпълнения, то ще е в тази битка, когато вече не се интересува дали ще победи.

Както беше обещал, Ендър ги чакаше на портала, само миг преди той да се отвори. Той тръгна по коридора с войниците си, които го гледаха с обич, с благоговение, с доверие. Всички освен Бийн, който го гледаше с болка. Дори и Уигин не бе по-голям от живота, и Бийн го знаеше. Той беше голям точно колкото живота и затова бремето, по-голямо от живота, му тежеше твърде много. И все пак успяваше да го носи. Засега.

Порталът стана прозрачен.

Четири звезди бяха разположени точно пред вратата и напълно закриваха изгледа към бойната зала. Ендър трябваше да разположи силите си на сляпо. Доколкото знаеше, бяха пуснали противника в залата още преди петнайсет минути. Доколкото изобщо имаше представа, войниците се бяха подредили точно както Бонсо беше подредил армията си. Само че този път обкръжаването на вратата от вражи войници щеше да е напълно ефективен ход.

Но Ендър не каза нищо — само стоеше и гледаше бариерата.

Бийн донякъде го очакваше. Беше готов. Не стана ясно какво точно прави — той само се приближи и застана точно до Ендър до портала. Но знаеше, че повече не беше нужно — само да му напомни.

— Бийн! — рече Ендър — Вземи момчетата си и виж какво има от другата страна на тази звезда.

— Тъй вярно! — отвърна Бийн, изхлузи намотаната около кръста му корда и заедно с петимата войници прескочиха от вратата до звездата. Незабавно порталът, през който току-що бе влязъл, се превърна в таван, а звездата — във временен под. Бийн завърза кордата около кръста си, а другите момчета я размотаха и я подредиха в свободни примки около звездата. Когато размотаха около една трета, Бийн обяви, че е достатъчно. Предполагаше, че четирите звезди всъщност са осем и образуват идеален куб. Ако грешеше, значи бе развил твърде много корда и щеше да се вреже в тавана, вместо да стигне зад звездата. И по-лоши неща се случваха.

Той се измъкна иззад ръба на звездата. Беше прав — оказа се куб. В залата беше твърде сумрачно и не се виждаше много добре какво правят другите армии, но като че се подреждаха. Този път очевидно нямаше да нахлуят с летящ старт. Той бързо го съобщи на Дюшевал, който щеше да го предаде на Ендър, докато Бийн си изпълняваше номера. Ендър без съмнение щеше веднага да вкара остатъка от армията вътре, преди броячът да отброи до нула.

Бийн се оттласна право надолу от тавана. Над него взводът му крепеше кордата и внимаваше да се развива гладко и да спира рязко.

На Бийн никак не му харесваше сецването в корема, когато кордата се обтегна, но имаше някаква тръпка в увеличаването на скоростта, когато се отклониш на юг. Виждаше далечните проблясъци на оръжията, докато противникът стреляше по него. Само войниците от половината противникова територия стреляха.

Когато кордата стигна следващия ръб на куба, скоростта му отново се увеличи и той си стрелна нагоре в дъга — за миг сякаш щеше да остърже тавана. После последният ъгъл натегна кордата и той се шмугна зад звездата, където взводът му сръчно го улови. Бийн размаха ръце и крака, за да покаже, че нищо му няма след цялото това пътешествие. Можеше само да гадае какво си мисли врагът за магическите му маневри във въздуха. Важното беше, че Ендър още не беше минал през вратата. Според брояча времето сигурно вече изтичаше.

Ендър влезе сам през вратата. Бийн му докладва възможно най-бързо.