Уилям Бий, командирът на армия „Лешояд“, бе човекът, който произнесе на глас онова, което всички си мислеха:
— Ендър, докато ти си от едната страна на сражението, никога няма да има истинско равновесие на силите, каквито и да са условията.
Армиите гласно изразиха съгласието си — мнозина от войниците се разсмяха, а Талоу Мому, за да не остави Уилям Бий да го надмине, запляска ритмично с ръце и започна да вика: „Ендър Уигин!“.
Останалите подхванаха скандиранията.
Но Бийн знаеше истината — всъщност, знаеше онова, което знаеше и Ендър. Нямаше значение колко добър е един командир, нито дали е изобретателен, подготвена ли е армията му, какви отличници са лейтенантите му или колко храбър и въодушевен е боят. Победата почти неизменно се полагаше на страната, по-способна да нанася вреда. Понякога Давид убива Голиат и хората никога не го забравят. Но преди това Голиат бе размазал по земята много други дребосъци.
Бъгерите нямаше нито да знаят, нито да ги е грижа какъв легендарен командир е Ендър за собствените си войници. Човешките кораби нямаше да разполагат с вълшебни фокуси като кордата на Бийн, за да смайват бъгерите и да им объркват крачката. Ендър го знаеше. Бийн също го знаеше. Ами ако Давид си нямаше прашка, шепа камъни и време да стреля? Тогава с какво ли щеше да му помогне точният мерник?
Затова беше хубаво и правилно, че войниците от всичките три армии поздравяват Ендър и скандират името му, докато той се носеше към противниковата врата, където го чакаше Бийн с отряда си. Но в края на краищата това не значеше нищо, освен, че всички възлагат твърде много надежди на дарбите на Ендър. Това само правеше бремето му още по-тежко.
Аз бих поел част от това бреме, ако можех — рече си Бийн наум. Както стана днес — дай го на мен и аз ще се справя, ако е по силите ми. Не си длъжен да вършиш всичко това сам.
Но още щом си го помисли, Бийн разбра, че това не е вярно. Ако изобщо някой можеше да се справи, то това бе несъмнено Ендър. През всичките тези месеци Бийн отказваше да се срещне с Ендър и го избягваше. Причината бе фактът, че Ендър е този, който Бийн мечтае да бъде. Уигин е човекът, на когото можеш да възложиш всичките си надежди. Той е в състояние да понесе всичките ти страхове, без да те разочарова, без да те предаде.
Искам да съм като теб, помисли си Бийн. Точно такова момче. Но не искам да преживея онова, което си преживял ти, за да стигна дотам.
И тогава, когато Ендър премина през вратата, а Бийн го последва, Бийн си спомни как се нареждаше след Поук, Сержанта или Ахил по улиците на Ротердам и тази мисъл едва не го накара да се разсмее. Не искам да преживявам и онова, през което минах
Навън в коридора Ендър не изчака своите войници, а си тръгна. Но вървеше, без да бърза — затова скоро го настигнаха, заобиколиха го и го накараха да спре просто от въодушевление. Само мълчанието и безстрастността му им пречеше да излеят докрай възбудата си.
— Ще има ли тренировка довечера? — попита Том Лудата глава.
Ендър поклати глава.
— Значи утре сутринта?
— Не.
— Тогава кога?
— Никога, що се отнася до мен.
Не всички го чуха, но онези, които го чуха, започнаха да си шепнат.
— Ей, това не е честно — обади се едно момче от взвод „Б“. — Не е наша вината, че учителите фалшифицират играта. Ти не можеш да спреш да ни учиш на нови неща, само защото…
Ендър тресна с длан по стената и кресна на момчето:
— Вече не ми пука за играта!
Той огледа останалите войници, среща техните погледи и изрече ясно, за да чуят всички:
— Не разбирате ли? — Гласът ми се снижи — Играта свърши.
После си тръгна.
Някои от момчетата понечиха да го последват и направиха няколко крачки подире му. Но Горещата супа сграбчи двама от тях за яките на бойните костюми и заяви:
— Оставете го на мира. Не виждате ли, че иска да остане сам?
Разбира се, че иска да остане сам, помисли си Бийн. Днес той уби едно момче и макар да не му е известен изходът от боя, знае какъв е бил залогът. Тези учители бяха склонни да го изправят пред смъртта, без да си правят труда да му помагат. Защо да играе по свирката им? Браво, Ендър!
Това не е толкова добре за нас, останалите, но ти все пак не си ни баща! По-скоро си ни брат, а при братята всеки се редува да пази другия. Понякога се налага да седнеш и да бъдеш онзи брат, когото пазят.
Флай Моло ги поведе обратно към спалнята. Бийн го последва — искаше му се да може да тръгне с Ендър, да му поговори, да го увери, че е напълно съгласен с него и как всичко разбира. Но това бе жалко, осъзна той. Защо на Ендър да му пука дали
Бийн се покатери на леглото си и видя оставено върху него едно листче.
Това беше армията на Карн Карби. Свалят Карн от командирския пост? Той е свястно момче — не е велик командир, но защо не го изчакат поне да се дипломира?
Защото вече приключват с това училище, затова. Изтласкват напред всеки, който според тях има нужда от малко командирски опит и дипломират останалите, за да се отворят места. Може да получа армия „Заек“, но бас ловя, че няма да е задълго.
Той извади чина си — имаше намерение да влезе като ^Граф и да провери списъците. Да разбере какво става с всеки един. Но името и паролата на тази самоличност се оказаха невалидни. Очевидно вече не смятаха за полезно да позволяват на Бийн достъп до вътрешната информация.
В дъното на стаята по-големите момчета вдигаха врява. Бийн чу как гласът на Лудата глава се откроява над останалите:
— Искате да кажете, че ще трябва да измисля как да победя армия „Дракон“?
Изведнъж всички се умълчаха. Флай Моло поведе останалите взводни командири покрай леглата към вратата. Разбира се — трябваше да кажат на Ендър какво са му сторили учителите.
Но за изненада на Бийн Флай спря до неговото легло, погледна го, а после се извърна към останалите взводни командири зад гърба му.
— Бийн, някой трябва да каже на Ендър.
Бийн кимна.
— Та си рекохме… Нали си му приятел…
