Бийн успя да прикрие изненадата си — макар и трудно, лицето му едва не трепна — но бе направо поразен. Аз? Приятел на Ендър? Не повече, отколкото всички останали в тази стая.
И тогава го проумя. В тази армия Ендър се ползваше с обичта и възхищението на всички. Те до един знаеха, че разполагат с неговото доверие. Но само Бийн бе приел навътре доверието на Ендър, когато той му възложи да организира специалния отряд. И когато Ендър искаше да спре с играта, той предаваше армията си на него. Бийн бе най-близкото нещо до приятел, което бяха виждали да има Ендър, откакто пое командването на армия „Дракон“.
Бийн погледна Николай, който се бе ухилил до уши. Николай му отдаде чест и изговори беззвучно „командире“.
Бийн също козирува на Николай, но не можеше да се усмихне — знаеше какво би причинил с това на Ендър. Кимна на Флай Моло, слезе от леглото и се упъти към вратата.
Ала не отиде направо в стаята на Ендър. Вместо това се насочи към стаята на Карн Карби. Никой не отговори на почукването му. Затова отиде до спалното на армия „Заек“, почука и попита:
— Къде е Карн?
— Дипломираха го — отвърна Иту, командирът на взвод „А“ от армия „Заек“. — Той го разбра преди половин час.
— По това време водехме сражение — обясни невежеството си Бийн.
— Знам, с две армии наведнъж. Вие победихте, нали?
Бийн кимна.
— Бас ловя, че не само Карн са дипломирали преждевременно.
— Много командири дипломираха — потвърди Иту. — Повече от половината.
— А Бонсо Мадрид? Него дипломираха ли го?
— Така пишеше в официалното съобщение — сви рамене Иту. — Всеки знае, че и без това щяха да го простудят. Та те дори не са обявили какво направление му дават. В графата пише само „Картагена“. Това е родният му град. Но дали това означава, че е простуден, кой знае? Нека учителите го наричат както си искат.
— Обзалагам се, че са се дипломирали всичко на всичко девет души — рече Бийн. — Така ли е?
— Аха — потвърди Иту. — Девет са. Значи и ти знаеш нещо?
— Новината май е лоша — отвърна Бийн и показа на Иту своята заповед за прехвърляне.
— Леле-мале — възкликна Иту и отдаде чест. Не саркастично, но не и въодушевено.
— Имаш ли нещо против да го съобщиш на останалите? Да им дадеш възможност да свикнат с идеята, докато не им се покажа? Трябва да поговоря с Ендър. Може би той вече знае, че току-що са взели целия му команден състав и са раздали армии на всички. Но ако не знае, аз трябва да му го съобщя.
—
— И всички заместници. — Помисли си дали да не добави и „Извинявайте, но мен ме натресоха на армия
Иту веднага го разбра.
— Човече, ама че ще е странно! Ендър ви е обучавал всичките, а сега ще трябва да се сражавате помежду си.
— Едно е сигурно — заяви Бийн. — Нямам намерение да превръщам армия „Заек“ в копие на Ендъровия „Дракон“. Ние не сме същите, нито ще се бием със същите противници. Армия „Заек“ е добра армия. Не сме длъжни да копираме никого.
Иту се ухили.
— Макар да са пълни дивотии, сър, това са си първокласни дивотии. Ще предам по веригата. — И козирува.
Бийн също козирува. После припна към стаята на Ендър.
Дюшекът, завивките и възглавницата на Ендър бяха изхвърлени в коридора. За миг Бийн се зачуди защо. После забеляза, че чаршафите и дюшекът все още са влажни и кървави. Водата от душа на Ендър. Кръвта от лицето на Бонсо. Очевидно Ендър не ги искаше в стаята си.
Бийн почука.
— Разкарай се — обади се тихичко Ендър.
Бийн пак почука. И пак.
— Влез — обади се Ендър.
Бийн постави длан на скенера и отвори вратата.
— Изчезвай, Бийн.
Бийн кимна. Разбираше чувствата на Ендър, но трябваше да предаде съобщението. Затова заби поглед в обувките си и зачака Ендър да го попита за какво е дошъл. Или да му се разкрещи. Да прави каквото си иска. Защото останалите взводни командири грешаха. Между Бийн и Ендър не съществуваха никакви по- близки отношения. Не и извън играта.
Ендър не каза нищо. Продължаваше да си мълчи.
Бийн вдигна поглед от пода и забеляза, че Ендър го гледа втренчено. Не сърдито. Просто… го гледаше. Какво ли вижда той в мен, зачуди се Бийн. Доколко добре ме познава? Какво ли мисли за мен? Каква стойност имам аз в очите му?
Това Бийн вероятно никога нямаше да разбере. А и бе дошъл тук с друга мисия. Време беше да я изпълни.
Той пристъпи към Ендър. Обърна ръката си така, че листчето да се вижда. Не му го подаде, но знаеше, че Ендър ще го види.
— Местят ли те? — попита Ендър. Гласът му прозвуча глухо. Сякаш го бе очаквал.
— В армия „Заек“ — отвърна Бийн.
Ендър кимна.
— Карн Карби е разбран човек. Надявам се, че е наясно колко струваш.
Думите стигнаха до Бийн като отдавна жадувана благословия. Той преглътна напиращите в него чувства. Не беше казал всичко, което имаше за казване.
— Карн Карби бе дипломиран днес — обясни Бийн. — Получи известие, докато ние се сражавахме.
— Тогава кой ще командва „Заек“? — попита Ендър. Сякаш изобщо не го интересуваше. От него се очакваше да зададе този въпрос и той го задаваше.
— Аз — отвърна Бийн. Беше му неловко. По устните му неволно се изписа усмивка.
Ендър се вторачи в тавана и кимна.
— Разбира се. Та ти си само с четири години по-малък от редовните командири.
— Не е смешно — заяви Бийн. — Изобщо не разбирам какво става тук. — Освен дето двигател на системата бе чистата паника. — Всичките тези промени в играта. А сега и това. Не съм и единственият, когото преместват. Дипломираха половината от командирите и преместиха мнозина от нашите момчета да командват армиите им.
— Кои момчета? — сега тонът на Ендър бе наистина заинтересован.
— Ами излиза, че местят всеки взводен и помощник-взводен.
— Разбира се. Щом са решили да унищожат армията ми, трябва да я сринат до основи. Каквото и да правят, правят го професионално.
— Въпреки всичко ти ще победиш, Ендър. Всички сме убедени в това. Ето какво рече Том Лудата глава: „Искате да кажете, че ще трябва да измисля как да победя армия «Дракон»? Правилно ли съм чул?“ Всички знаем, че ти си най-добрият. — Думите му прозвучаха кухо дори на самия него. Искаше да го насърчи, но знаеше, че не може да измами Ендър. Ала все пак продължи да дърдори: — Те не могат да те победят, каквото и да…
— Вече ме победиха.
Злоупотребиха с доверието ти, искаше да каже Бийн. Това не е същото.
