Сянката на Ендър

— Трябват двама души, така ли?

— За да стигнеш до мястото, където аз шпионирам учителите, се минава през една широка шахта. Там е тъмно като в рог. Аз не мога да сляза надолу. Трябва ми някой, който да ме смъкне и после пак да ме издърпа нагоре. Не знаех на кого от армия „Заек“ бих могъл да се доверя и тогава… се появи ти. Приятел от старите времена.

Отново се повтаряше същото. Вселената се подчиняваше на неговата воля. Двамата с Бийн щяха да останат сами. Никой нямаше да ги проследи. Никой нямаше да разбере какво е станало.

— Навит съм — рече Ахил.

— Вдигни ме — помоли го Бийн. — Ти си достатъчно висок и можеш да се изкачиш сам.

Бийн явно бе минавал оттук много пъти. Той напредваше бързо по канала, а стъпалата и задникът му лъщяха на ярката светлина на коридорните лампи. Ахил забеляза къде поставя ръцете и краката си и скоро започна да избира пътя си също толкова сръчно, колкото и Бийн. Всеки път, когато стъпеше на крака си, се чудеше как може да стъпва. Кракът му отиваше там, където той искаше да отиде, и беше достатъчно силен да го крепи. Доктор Деламар можеше и да е опитен хирург, но дори и тя бе казала, че никога досега не е виждала тяло, което да реагира на операциите като тялото на Ахил. Тялото му знаеше как да се запази цяло, очакваше да е силно. Цялото му минало, всички тези сакати години, бяха начинът, по който вселената учеше Ахил на непоносимост към безредието. А сега Ахил имаше съвършено тяло и бе готов да се залови с въдворяването на справедливостта.

Ахил много внимателно си отбелязваше маршрута, по който вървяха. Ако му се удадеше възможност, на връщане щеше да е сам. Не можеше да си позволи да се загуби или да се издаде. Никой нямаше да разбере, че е влизал във въздушната система. Стига да не им дадеше някакви основания, учителите никога нямаше да го заподозрат. Те знаеха само, че двамата с Бийн са приятели. И когато Ахил започнеше да скърби за детето, сълзите му щяха да са истински. Те винаги бяха истински, защото в трагичната смърт имаше някакво благородство. Величие — великата вселена осъществяваше волята си чрез преданите ръце на Ахил.

Пещите ревяха, когато стигнаха в едно помещение, където скелето на станцията се виждаше. Огънят беше хубаво нещо. Почти не оставяше останки. Хората умираха от случайно падане в огън. Непрекъснато се случваше. Бийн, който пълзи наоколо сам… Щеше да е хубаво да се приближат до пещите.

Вместо това Бийн отвори една врата, която отвеждаше в тъмното. Светлината от отвора осветяваше черно пространство и не стигаше много далеч навътре.

— Не престъпвай ръба — рече весело Бийн и вдигна от земята една макара с много фина корда. — Това е „линията на смъртта“. Осигурява безопасност. Държи работниците да не отплават в космоса, докато работят извън станцията. Двамата с Ендър я нагласихме — заметната е върху една греда горе и аз увисвам на нея в средата на шахтата. Не можеш да я стиснеш с ръце, защото веднага се врязва в кожата. Затова я завържи стегнато около тялото си — виждаш ли, не се хлъзга? — и я затегни. Гравитацията не е толкова силна и затова аз само отскачам. Измерихме я така, че спирам точно на равнището на отдушниците, които водят към учителските стаи.

— Не боли ли, когато спреш?

— Боли зверски — отвърна Бийн. — Но нали знаеш, няма ли болка, няма и резултат. Свалям кордата, закачам я на един болт и тя си стои там, докато се върна. Когато се върна, ще я дръпна три пъти. Тогава ще ме издърпаш. Но не с ръце. Ще излезеш през вратата. Когато стигнеш до мястото, откъдето влязохме, заобиколи гредата и продължавай, докато не докоснеш стената. Тогава чакай там, докато се залюлея и се приземя ето на този перваз. Тогава ще се развържа, ти се връщаш и оставяме кордата за другия път. Видя ли колко е просто?

— Ясно — отвърна Ахил.

Вместо да отиде до стената, беше елементарно просто да продължи. А Бийн да се рее във въздуха и да не може да се залови за нищо. Тогава щеше да има много време да се помотае из онази тъмна стая. Сред рева на пещите и вентилаторите никой нямаше да чуе виковете на Бийн за помощ. А Ахил щеше да има време да огледа всичко. Да открие как се влиза в пещите. Щеше да залюлее Бийн обратно, да го удуши и да метне тялото в огъня. И да спусне кордата вътре в шахтата. Никой нямаше да я намери. По всяка вероятност нямаше да намерят и Бийн, а дори и да го намереха, меките му тъкани щяха да са изпепелени. Всички доказателства за удушване щяха да са унищожени. Чиста работа. Щеше да му се наложи да вкара и известна импровизация, но така беше винаги. Ахил можеше да се справя с дребните проблеми в движение.

Ахил направи примка, пъхна се в нея и я затегна под мишниците си, а Бийн се пъхна в примката в другия край.

— Готово — обади се Ахил.

— Провери дали е стегната, защото ако е отпусната, ще те среже, когато стигна дъното.

— Да, обтегната е.

Но Бийн трябваше да провери. Той пипна с пръст кордата.

— Обтегни я още — рече той.

Ахил я обтегна.

— Така е добре — рече Бийн. — Това е. Давай.

„Давай“ ли? Това беше работа на Бийн!

После кордата се обтегна и краката на Ахил се отлепиха от пода. С още няколко издърпвания той увисна във въздуха в тъмната шахта. Кордата се впи болезнено в кожата му.

Когато Бийн каза „Давай“, той говореше на някой друг. Някой, който вече беше там, и ги причакваше. Предателчето му с предателче!

Ала Ахил не каза нищо. Той се пресегна, за да провери дали достига гредата над него, ала не можеше да я достигне. Нито пък можеше да се изкатери по кордата — не и с голи ръце, когато собствената тежест на тялото му я обтягаше.

Той се загърчи в примката — мъчеше се да се залюлее. Но без значение докъде стигна и в двете посоки, така и не докосна нищо. Нито стена, нито нещо, на което би могъл да се залови.

Време беше да проговори.

— Какво правиш, Бийн?!

— Заради Поук е — отвърна Бийн.

— Тя е мъртва, Бийн.

— Ти я целуна. А после я уби. Хвърли я в реката.

Ахил усети как кръвта приижда към лицето му. Никой не беше видял това. Бийн гадаеше. Но… откъде знаеше, че Ахил първо я е целунал, освен ако не бе видял?

— Грешиш — рече Ахил.

— Много жалко, ако е така. Тогава заради престъплението ще загине невинен човек.

— Да загине ли? Хайде, Бийн, дръж се сериозно. От тебе убиец не става.

— Но горещият сух въздух в шахтата ще го стори вместо мен. Ще изсъхнеш за един ден. Устата ти е вече леко пресъхнала, нали? И после ще си висиш там и ще се мумифицираш. Това е системата за всмукване, така че в нея въздухът се филтрира и пречиства. Дори и тялото ти да засмърди, никой няма да го подуши. Никой няма да те види — ти се намираш точно над мястото, което се осветява при отваряне на вратата. Не, изчезването на Ахил ще бъде мистерията на Военното училище. Ще разказват истории за призрака Ахил и ще плашат с тях новобранците.

— Бийн, не съм виновен аз.

— Нещастен глупак! Аз те видях, Ахил! Не ме интересува какво ще ми кажеш — видях те! Но не съм и предполагал, че някога ще ми се удаде възможност да те накарам да си платиш за онова, което й стори. От Поук си видял само добро. Аз й казах да те убие, ала тя те пожали. Направи те крал на улиците. А за благодарност ти я уби.

— Не съм я убил.

— Чакай да ти обясня, Ахил, защото ти явно си твърде тъп и не разбираш в какво положение се намираш. Първо на първо, забрави откъде идваш. На Земята ти бе свикнал да си много по-умен от всички около теб. Но тук, във Военното училище, всички са умни поне колкото теб, а повечето сме и по-умни. Смяташ, че Амбул не е забелязал как го гледаш ли? Вярваш ли, че не подозира как си го набелязал за убиване, след като ти се е присмял? Мислиш, че другите войници от армия „Заек“ са се