Сянката на Ендър

усъмнили, когато им разказах за теб? Те вече бяха забелязали, че на теб нещо ти има. Възрастните може и да не го забелязват, може и да се хващат на твоите подмазвачески номера, но не и ние. И тъй като току-що имахме такъв един случай, когато едно момче се опита да убие друго, никой не би се примирил отново с нещо подобно. Никой нямаше да те изчака да нападнеш пръв. Защото ето как стоят нещата: тук изобщо не ни дреме за честността. Ние сме войници. Войниците не отпускат на противника спортсменски шанс. Войниците застрелват в гръб, слагат капани и устройват засади, лъжат противника и гледат да превъзхождат числено другата гад винаги, когато е възможно. Но ти беше твърде самонадеян, тъп и твърде смахнат, за да го загрееш.

Ахил знаеше, че Бийн е прав. Много беше сбъркал в сметките. Беше забравил, че когато Бийн каза на Поук да го убие, той не само бе проявил уважение към Ахил. Бе настоял наистина да го убият.

Тази работа вървеше много накриво.

— Значи ти остават само два изхода от това. Единият е да си висиш там, а ние да се редуваме на вахта, за да сме сигурни, че не си намерил начин да се измъкнеш, докато не умреш — тогава ще можем да те зарежем и да си гледаме живота. Другият е да си признаеш всичко — и като ти казвам всичко, значи всичко, а не само онова, което си мислиш, че вече знам — и да го признаеш докрай. Пред учителите. Пред психиатрите, на които ще те изпратят. Признавай си, докато не те изпратят в лудница на Земята. Не ни пука коя точно ще си избереш. Важното е никога повече да не се разхождаш свободно по коридорите на Военното училище. Нито където и да било другаде. Е… какво избираш? Да изсъхнеш на кордата или да обясниш на учителите колко си откачен всъщност?

— Доведи учител. Ще призная.

— Ти не ме ли чу, като ти обяснявах, че никак не сме глупави? Ще си признаеш сега. Пред свидетели. Със записващо устройство. Няма да водим тук учители, да те гледат как висиш и да се размекват от жалост. Всеки учител, който влезе тук, ще знае точно какво представляваш, а освен това ще присъстват и към шестима морски пехотинци, които ще те укротяват и упояват — защото тук не си играем на игрички, Ахил. Тук не дават на никого шанс да избяга. Тук нямаш права. Връщат ти правата чак когато се върнеш на Земята. Това е последният ти шанс. Време е за признания.

Ахил едва се сдържа да не се изсмее гласно. Но беше важно Бийн да си мисли, че е победил. За момента наистина беше така. Ахил разбираше, че няма как да остане във Военното училище. Но на Бийн не му стигаше акъл да го убие и да го зареже. Не, Бийн напълно ненужно му позволяваше да остане жив. А докато Ахил беше жив, времето щеше да управлява всичко така, както искаше той. Вселената щеше да се огъва, докато някъде не се отвори врата и Ахил не излезе на свобода. И това щеше да се случи — по-скоро рано, отколкото късно.

Не биваше да ми оставяш вратички, Бийн. Защото някой ден аз ще те убия. Теб и всички останали, които ме видяха така безпомощен тук.

— Добре — рече Ахил. — Аз убих Поук. Удуших я и я хвърлих в реката.

— Продължавай.

— Какво още? Искаш да знаеш как тя се подмокри и се насра, докато умираше ли? И как очите й изхвръкнаха?

— Заради едно убийство няма да те затворят в психиатрия, Ахил. Знаеш, че си убивал и преди.

— Кое те кара да мислиш така?

— Убийството никак не те притесни.

Никога не го бе притеснявало — дори и първия път. Бийн просто не разбираше властта. Ако отнемането на живот те притеснява, значи си негоден за власт.

— Убих и Одисей, разбира се, но само защото беше досаден.

— И още?

— Аз не съм масов убиец, Бийн.

— Ти живееш, за да убиваш, Ахил. Хайде, изплюй всичко. А после ме убеди, че наистина е било всичко.

Всъщност Ахил просто отлагаше. Вече наистина бе решил да си каже всичко.

— Последна беше доктор Вивиан Деламар — рече той. — Казах й да не ме оперира под пълна упойка. Помолих я да ме остави в съзнание, обясних й, че бих понесъл дори болката. Но тя искаше да контролира всичко. Е, щом толкова обичаше да контролира всичко, защо се обърна с гръб към мен? И защо беше толкова тъпа, та наистина повярва, че имам пистолет? Притиснах тила й толкова силно, че дори не усети как забих иглата точно до мястото, където я ръчкаше уредът за натискане на езика. Умря от инфаркт в кабинета си. Никой не разбра, че съм бил там. Още ли искаш?

— Искам да си кажеш всичко, Ахил.

Отне двайсет минути, но Ахил им издекламира цялата хроника — всичките седем пъти, когато бе налагал справедливост. На него всъщност му харесваше да разказва. Досега никога не му се бе удавала възможност да покаже на някой колко е могъщ. Жадуваше да види лицата им — само това му липсваше. Искаше да види отвращението, което щеше да разкрие тяхната слабост, неспособността да погледнат властта в очите. Макиавели го е разбирал. Ако искаш да управляваш, не трябва да страниш от убийството. Саддам Хюсеин го е знаел — трябва да си склонен да убиваш със собствените си ръце. Не можеш вечно да се дърпаш и да оставяш другите да го вършат вместо теб. Сталин също го е разбирал — никога не можеш да бъдеш верен на никого, защото това само те прави слаб. Ленин се е държал добре със Сталин, дал му е шанс, издигнал го е от нищото до пазител на портата на властта. Но това не е попречило на Сталин да хвърли Ленин в затвора и после да го убие. Тъкмо това тези глупаци никога нямаше да разберат. Всичките военни историци бяха просто дървени философи. Цялата тази военна история… в по-голямата си част беше безполезна. Войната беше само едно от средствата, което великите мъже използваха, за да се сдобият с власт и да я запазят. Можеше да спреш един велик мъж единствено ако постъпиш като Брут.

Бийн, ти не си Брут.

Запали лампите. Нека видя лицата им.

Но лампите не светнаха. Когато свърши, те си тръгнаха и остана само светлината от вратата, която очерта силуетите им. Петима. До един голи — но мъкнеха записващото устройство. Дори го пробваха, за да се уверят, че са записали признанието на Ахил. Той чу собствения си глас — силен и непоколебим. Горд от делата си. Това щеше да докаже на ония слабаци, че е „умопобъркан“. Щяха да го оставят да живее. Докато вселената отново не се подчинеше на волята му и не го освободеше, за да властва сред кръв и ужас на Земята. Те не му бяха позволили да види лицата им, затова той нямаше избор. Когато заграбеше в ръцете си цялата власт, щеше да се наложи да убие всички, които по това време са учили във Военното училище. И без това идеята си я биваше. Тъй като всички блестящи военни умове на века са били събрани тук по едно или друго време, бе ясно, че ако иска да управлява, без никой да го застрашава, Ахил трябва да се отърве от всички, чиито имена фигурират в списъците на Военното училище. Тогава нямаше да има съперници. След това, до края на живота си щеше да подлага на тестове деца, за да открива и най-малката искрица на военен талант. Ирод е знаел как се пази власт.

ШЕСТА ЧАСТПОБЕДИТЕЛ

21ДОГАДКИ

— Повече няма да чакаме полковник Граф да поправя злото, което е сторил на Ендър Уигин. За да се справи със своята задача, Уигин няма нужда да посещава Тактическото училище. А ние се нуждаем от незабавно преместване на другите там. Те трябва да усетят какво могат старите кораби, преди да ги доведем тук и да ги напъхаме в симулаторите. А това изисква и време.

— Те са изиграли само няколко игри.

— Не биваше да им отпускам чак толкова много време. МЗС се намира само на два месеца път от вас, а когато те приключат с Тактическото, пътят оттам до ФлотКом ще отнеме четири месеца. Това им оставя само три месеца в Тактическото, преди да ги отведем в командирското училище. Три месеца, в които трябва някак да сбутаме тригодишна програма за обучение.

— Трябва да ви кажа, че Бийн май издържа последното изпитание на