Сянката на Ендър

Граф.

— Изпитание ли? Когато освободих полковник Граф, си мислех, че това е краят и на гадничката му изпитателна програмка.

— Нямахме представа колко е опасен този Ахил. Предупредиха ни, че съществувала опасност, но… той изглеждаше такъв симпатяга… не обвинявам полковник Граф, разберете ме — той е нямало как да го знае.

— Какво да знае?

— Че Ахил е сериен убиец.

— Това би трябвало да накара Граф да се чувства щастлив. На сметката на Ендър са само двама.

— Не се шегувам, сър. Ахил носи отговорността за седем убийства.

— И е минал през ситото?

— Знаел е какви отговори да дава на психологическите тестове.

— Моля те, кажи ми, че никое от тези седем убийства не е станало във Военното училище

— Убийство номер осем щеше да се състои точно там. Но Бийн го накара да признае всичко.

— Да не би Бийн да е станал изповедник?

— Всъщност, стратегията му беше много хитра, сър. Той успя да надхитри Ахил — подмами го да влезе в засада, единственият изход от която бе, да си признае.

— Значи Ендър, възпитаното американско момченце от средната класа, убива хлапето, което иска да го пребие в банята. А Бийн, уличното хулиганче, предава сериен убиец на властите.

— По-важно за нашите цели е, че Ендър беше добър в изграждането на екипи, но се би с Бонсо в двубой, един срещу един. А Бийн пък, самотникът, който след цяла година, прекарана в училище, нямаше почти никакви приятели, надви Ахил, като събра екип от свои защитници и свидетели. Нямам представа дали Граф е предвидил и двата изхода, но резултатът бе, че неговите изпитания накараха всяко от момчетата не само да опровергае очакванията ни, но и да надвие собствените си наклонности.

— Наклонности ли?! Майор Андерсън!

— Ще опиша всичко в рапорта си.

— Опитайте се да го напишете, без да споменавате думата „наклонности“.

— Слушам, сър.

— Наредих бойният кораб „Кондор“ да вземе групата.

— Колко искате да бъдат, сър?

— Имаме нужда максимално от единайсет по всяко едно време. Карби, Бий и Мому вече пътуват към Тактическото училище, но Граф разправя, че от тези тримата само Карби вероятно би се сработил добре с Уигин. Наистина трябва да пазим мястото на Ендър, но няма да ни навреди, ако разполагаме и с резерва. Затова изпратете десет души.

— Кои десет?

— Откъде да знам, по дяволите? Ами… Бийн със сигурност. И още девет, които според вас биха се сработили най-добре или с Бийн, или с Ендър като техен командир — както се получи.

— Един списък и за двамата възможни командири?

— Като поставиш Ендър на първо място. Искаме всички те да тренират заедно. Да станат екип.

Заповедта дойде в 17:00. Бийн трябваше да се качи на „Кондор“ в 18:00. Не че имаше багаж за стягане. Един час беше повече време, отколкото отпуснаха на Ендър. Затова Бийн отиде и съобщи на армията си какво е станало и къде заминава.

— Изиграли сме само пет игри — оплака се Иту.

— Когато автобусът пристигне на спирката, трябва да го хванеш, нали? — попита Бийн.

— Аха — съгласи се Иту.

— Кой друг заминава? — попита Амбул.

— Не ми казаха. Разбрах само, че ме изпращат в Тактическото училище.

— Дори не знаем къде се намира то.

— Някъде в космоса — обади се Иту.

— Вярно ли, бе? — нескопосна шегичка, но се разсмяха. Сбогуването не се оказа чак толкова мъчително. Беше прекарал в армия „Заек“ едва осем дни.

— Съжалявам, че не спечелихме нито една битка за теб — рече Иту.

— Щяхме да спечелим, ако исках — отвърна Бийн.

Изгледаха го така, сякаш се бе побъркал.

— Аз предложих да се отървем от класациите и да спрем да се косим кой побеждава. На какво щеше да прилича след това аз да побеждавам всеки път?

— На това, че наистина ти е пукало за класирането — отвърна Иту.

— Не това ме притеснява — обади се друг от взводните. — Да не би да ни казваш, че сме губели нарочно?

— Не, казвам ви, че приоритетът ми беше друг. Какво научаваме, когато се побеждаваме взаимно? Нищо. На нас никога няма да ни се наложи да се сражаваме с човешки деца. Ние ще се сражаваме с бъгерите. Затова, какво трябва да научим? Как да координираме атаките си. Как да откликваме един на друг. Как да почувстваме хода на битката и да поемаме отговорността за всичко, дори и да не командваме ние. Ето какво отработвах с вас, момчета. И ако спечелехме, ако влезехме и ги разпердушинехме, прилагайки моята стратегия, на какво щеше да научи това вас? Вие вече сте работили под командването на добър командир. Оставаше ви само да се сработите и помежду си. Затова ви поставях в мъчни ситуации и накрая вие намирахте начин да се измъкнете един друг. Да се сработите.

— Така и не се сработихме достатъчно добре, че да победим.

— Аз не го измервам по този начин. Вие успяхте да се сработите. Когато бъгерите се върнат, те ще объркат нещата. Освен нормалните военни сблъсъци те ще ни сервират неща, които и през ум не могат да ни минат, защото те не са човеци и не мислят като нас. За какво са ни офанзивните планове в такъв случай? Вие се стараете, давате всичко от себе си, но най-важното е да знаете какво да правите, когато командването рухне. Тогава ще останете сами единствено с ескадрилата, с кораба си или с оределия ударен отряд, на когото са му останали само пет оръжия на осем кораба. Ето върху какво работех аз. А после отивах в офицерската столова и обяснявах на другите командири какво съм научил. Какво сте ми показали вие. И от тях също се учех. А по-късно обяснявах всичко онова, което съм научил на вас, разбирате ли?

— Е, можеше поне да ни кажеш, че се учиш от нас — рече Иту. Всички все още му бяха малко сърдити.

— Не беше нужно да ви го казвам. Вие го разбрахте.

— Поне да ни бе казал, че няма лошо, дето не побеждаваме.

— Не ви го казах, защото се налагаше да се стремите към победата — това е най-важното. Особено когато дойдат бъгерите. Тъкмо тогава ще проявите ум — когато загубата ще означава, че и вие, и всички, които някога сте обичали, и цялото човечество, ще загинат. Вижте, и без това не мислех, че ще сме дълго заедно. Затова използвах времето по най-добрия начин и за вас, и за мен. Вие сте готови да поемете командването на армии.

— А ти, Бийн? — попита Амбул. Усмихваше се, но в тона му се долавяше остра нотка. — Ти готов ли си да командваш флота?

— Не знам. Зависи дали те искат да победя — ухили се Бийн.

— Виж какво, Бийн — рече Амбул. — Войниците не обичат да губят.

— И точно затова — натърти Бийн — загубата е много по-могъщ учител от