тялото му.
Лежаха заедно и се докосваха почти свенливо, преоткривайки тайни радости, забравени в Лятото. Времето започна да се движи по спирала от безкрайност и нейното тяло стана център на вселената, докато той накара всяка частица от своето да съпреживее нейното удоволствие. С умение, което никога по-рано не бе притежавал, той я доведе до екстаз отвъд пределите на нейното очакване. Изгубена във времето, тя му отговаряше, шепнеше задъхана любовни думи, които изпълваха неговата инстинктивна реакция с отприщената енергия и страст на освободения й копнеж. И най-после те се сляха, изгоряха в огъня. Лежаха прегърнати, спокойни. Доволни от любовта, доволни един от друг, заспаха.
42
— Муун… Муун, събуди се.
Муун въздъхна.
— Още не. — Тя държеше очите си затворени, не смееше да ги отвори.
— Да. Трябва да се събудиш. — Гласът на Спаркс нежно наруши покоя й. — Не можем повече да останем тук. Приемът скоро ще свърши. Трябва да напуснем това място, преди Еъриенрод да дойде да ме потърси… — Страхът го стисна за гърлото.
— Зная. — Тя кимна, спомнила си изведнъж, че полицията също го търси. Докосна ръката му. — Ще намерим място, където можеш да останеш до Промяната.
— Промяната! — Тялото му настръхна под ръката й. — О-о, богове мои… о-о, богиньо моя! — Той се изправи, стиснал юмруци.
— Какво има? — Муун седна до него, разбудена и изплашена.
Той я погледна пребледнял от мъка.
— Няма да има никаква Промяна, ако Еъриенрод успее. Тя ще предизвика мор, от който ще измрат почти всички Летни хора в града.
Муун го погледна невярваща.
— Как? Защо?
— Тя е наела един чуждоземец да извърши това, един мъж на име Сорс. Той върши много от мръсната й работа. Той дори отрови стария командир на полицията. Днес му платих с водата на живота. — Той прехапа устни. — Тя желае да остане кралица и да запази тук завинаги Зимата.
Муун затвори ужасена очи.
— Ние трябва да го спрем!
— Зная. — Той отметна завивките. — Иди в полицията, Муун. Разкажи им всичко. Те могат да го спрат, ако вече не е много късно. — Той стисна завивките в юмруците си. — Очите на Майката! Как можах… — изруга Спаркс.
Паника обхвана Муун. Тя си спомни, че също не може да отиде в полицията.
— Спаркс, аз бях на друг свят. И те знаят това.
Той вдигна очи.
— Тогава те ще те депортират.
Тя кимна, като отметна назад коси.
— Но трябва да им се каже по някакъв начин.
— Тогава ще отидем двамата. Може би… ще ни разрешат да останем. — Той сложи ръка на гърба й.
Кожата й настръхна. Тя стана от леглото. Знаеше, че ако се колебае, отново няма да може да се отдели от него. Когато стана, отражението й я стресна. Нейното тяло и неговото бяха отразени до безкрайност в огледалните стени, сякаш в целия свят нямаше нищо друго освен тях. Изведнъж Муун си спомни, че Б.З. я чака. Затвори очи, заличавайки отраженията.
Облякоха се мълчаливо и напуснаха стаята. Движеха се бързо и тихо по празния коридор и скоро откриха, че приемната зала долу бе станала по-тиха и по-безлюдна. Муун забеляза, че лицето на Спаркс стана напрегнато и потайно.
— Спаркс… не забравяй, че ние по право трябва да сме тук! — Тя вдигна качулката си, отчасти прикривайки остатъците от разчорлената й фризура и се постара да направи движенията си царствени.
Той я погледна. Кимна, но новият му израз беше също толкова неспокоен. Те слязоха по стълбите, промъкнаха се незабелязано покрай приемната зала, където кръстосваха уморени прислужници, отнасящи остатъците от банкета. Най-после достигнаха до Залата на Ветровете.
— Как премина през Бездната? — Попита той шепнешком:
— С това. — Тя вдигна ръка и му показа контролната кутия.
Той зяпна от учудване.
— Само Еъриенрод…
— Хеън. Той ми показа как да я използувам.
— Хеън? — възкликна недоверчиво той. — Как?
— Ще ти кажа… всичко по-късно. — Споменът за заклинанието, когато премина през моста, се върна като жив. — Само ми помогни сега да минем… каквото и да се случи, не ме оставяй да спра. — Тя пое дълбоко дъх.
— Добре. — На лицето му се изписа безпокойство, но той не можа да разбере причината за нейната уплаха.
Тръгнаха по ръба на Бездната към моста. Муун почувства дъха на морето, студа и влагата по зачервеното си лице, когато вдигна ръка да натисне първото копче от тоналната поредица. Но Спаркс се обърна назад, вперил поглед в тъмното минало. Тя се протегна към него и съмнението й се усили, когато той се обърна.
Тогава неспокойният въздух се изпълни със светлина и залата се преобрази. Двамата се свиха и закриха очи с ръце.
— Еъриенрод! — Спаркс ахна. Муун видя една жена да стои там, където бяха стояли те на входа към залата, а около нея се тълпеше група от богато облечени сановници и стражата на двореца. Като погледна през рамо, тя видя още хора, които чакаха от другата страна на моста.
Спаркс не отговори. Не гледаше кралицата. Погледът му се мяташе от една страна на друга, търсеше спасение.
Еъриенрод спря пред тях и Муун забрави всичко освен обаянието, което свързваше ахатовите очи на кралицата и нейните. Но в погледа на кралицата липсваше нейното учудване. Тя имаше чувството, че Еъриенрод беше очаквала вечно този момент.
— Значи дойде най-после, Муун. Трябваше да зная, че ще оцелееш. Трябваше да зная, че нищо не ще може да те отклони от целта ти — Еъриенрод се усмихна. В усмивката й имаше гордост, любопитство и завист.
Муун срещна нейния безизразен поглед. Дълбоко в себе си тя почувства някакво смущение като гравитационно привличане на черно слънце, което наруши нейната ориентация.
— Да, ваше величество. Дойдох за Спаркс. — Тя отправи предизвикателството, защото знаеше, че това е нещо, което тази жена ще оцени.
Еъриенрод се засмя с висок, смях остър като вятър, който се отрази в стените със смущаващото ехо на нейния собствен смях.
— Ти дойде да ми отнемеш Спаркс? — Спаркс вдигна очи към нея и към очакващите сановници, когато тя разкри неговата тайна Но те бяха много далеч, за да могат да я чуят през стенанията на Бездната. — Е, ти си единствената, която може. — Муун отново почувства болката на тайна завист. — Но ти няма да го задържиш за дълго. Ти видя, че той се колебае. Ти всъщност не вярваш, че той ще бъде доволен в Лятото, след като е живял в Карбънкъл, нали? Ти не вярващ, че ще можеш да го задоволиш, след като ми е
