по-бавно. Погледнете ме, а после погледнете Елзевир и си спомнете, че аз бях по-млад от Т.Дж. Муун, ако сега се върнете на Тийумат, вие ще сте отсъствала почти пет години.
— Не… не, не! — Тя се изправи на крака и се измъкна, когато Крес се опита да я задържи. Тя пресече стаята, отиде до прозореца и притиснала лице до стъклото, загледа градините и небето. От дъха й стъклото се покри със скреж, който закри гледката от очите й. — Няма да остана на този свят. Не можете да ме държите тук! — Тя стисна юмруци, кокалчетата на пръстите й затъркаха стъклото. — Как можахте да ми сторите това, щом сте знаели? — Тя се обърна разярена. — А аз ви вярвах! Проклетият ви кораб и всичките ви проклети богове!
Сега Аспунд стоеше до ниската масичка, бавно мина през стаята и отиде при нея.
— Погледнете ги, Муун. — Говореше спокойно. — Погледнете лицата им и ми кажете смятате ли, че са искали да съсипят живота ви.
Тя се насили да погледне към лицата на тримата, които стояха край масата — едно от тях неразгадаемо, другото наведено от срам, третото блестящо от горчиви сълзи. Муун не отговори, но това беше достатъчно. Той я заведе обратно до масата.
— Муун, моля те да разбереш, моля те да ми повярваш… Държа толкова много на твоето щастие, че не можах да се реша да ти кажа. — Гласът на Елзевир беше тих и уморен. — И защото исках да останеш.
Муун стоеше мълчалива, а лицето й беше сурово и студено като маска. Елзевир отвърна поглед от него.
— Съжалявам.
— Зная — промълви Муун през стиснати зъби. Тя седна на възглавниците напълно изтощена.
— Лошото е сторено, сестричке — каза Аспунд. — Остава въпросът какво ще направите, за да го поправите?
— Всичко, което е по силите ми.
— По нашите сили — каза Крес.
— Тогава върнете ме, Елзевир!
— Не мога. Всичките причини, които ти изброих, са верни. Много късно е. Но ние можем да ти дадем нов живот.
— Пет години, Муун — допълни Крес. — Какъв ще го намериш ти след пет години?
— Не зная. — Тя събра юмруците си един до друг. — Но аз трябва да се върна на Тийумат! Нищо още не е свършено. Чувствам го, не е свършено! — Нещо резонираше в глъбините на нейния ум, някакъв далечен звънец. — Ако вие не можете да ме закарате, трябва да има кораб, който ще може. Помогнете ми да намеря кораб.
— Той също няма да може да те закара. — Крес се намести сред възглавниците. — Забранено е. След като напуснеш Тийумат, законите не ти позволяват да се върнеш. Ти си обявена извън закона.
— Те не могат… — Муун почувства, че яростта й нараства.
— Могат, младичката ми. — Аспунд протегна ръка. — Само ми кажете какво имахте предвид, като казахте „не е свършено“? Откъде знаете?
— Аз… аз не зная. — Тя наведе глава смутено.
— Просто не искате да повярвате, че е свършено.
— Не, зная! — Изведнъж се почувства страхотно сигурна. — Просто не зная… как.
— Разбирам. — Той се намръщи, но повече от изненада, отколкото от неодобрение.
— Тя не може да знае — промърмори Крес, като гледаше към него. — Може ли?
— Понякога се случва. — Аспунд изглеждаше натъжен. — Ние сме в ръцете на сибилската машина. Понякога тя ни манипулира в името на свои цели. Мисля, че трябва поне да се опитаме да научим дали нейното напускане е предизвикало някакви различия.
Муун, както и останалите, го гледаше недоумяващо.
Крес се изсмя нервно.
— Искаш да кажеш, че тя действа по свое усмотрение? Защо? Как?
— Това е една ох схемите, която се опитваме да разберем. Тя може да бъде адски неразбираема, както може би се досещате. Но всяко нещо, което може да изпълнява, всичките й функции ще трябва да са изградени върху някаква система.
Муун седеше нетърпеливо, наполовина слушаше, наполовина разбираше.
— Как мога да науча… дали трябва да се върна?
— Вие имате ключа за това, сибила. Позволете ми да ви попитам.
— Искаш да кажеш… Не, не мога. Не мога. — Тя се намръщи.
Той застана на колене, като приглаждаше твърдата си посребрена коса.
— Тогава питайте. Ще ви отговоря. Вход… — Очите му помръкнаха и изпадна в транс.
Муун преглътна смутено и промълви като в безсъзнание:
— Кажи ми какво… какво ще се случи, ако аз, Муун Даунтрейдър, никога не се върна на Тийумат?
Тя видя как очите му примигнаха от изненада, огледаха изпъстрените със светлина ъгълчета на стаята и се спряха върху лицето й:
— Вие, Муун Даунтрейдър, сибилата, ли питате това? Вие сте онази. Същата онази… но не същата. Вие можете да бъдете кралицата… Той ви обича, но сега обича нея, същата, но не същата. Върнете се, вашата загуба представлява рана, която превръща здравото в болно, тук, в сърцето на града… една незаздравяваща рана… Миналото се превръща в непрекъснато бъдеще, освен ако не прекъснете Промяната…
— Изглежда, че там сега е нощ. — Той отпи от питието си. Лицата в стаята му се сториха непознати.
Муун вдигна чашата си и пи, за да отпусне стегнатото си гърло.
— Какво казах? — Аспунд погледна към нея с вече избистрени очи, но лицето му бе изсушено и измъчено.
Тя му каза със заекване:
— Но аз не разбирам това…
„Ти можеш да бъдеш кралица“, беше казал Аспунд. „Твоята загуба представлява незарастваща рана. Аз мисля, че ти имаш вярна интуиция… твоята роля в една по-голяма игра остава неизпълнена. Създадено е неравенство“.
— Но това вече е станало — каза бавно Елзевир. — Не означава ли това, че е било предвидено да се случи?
Той се усмихна и поклати глава.
— Не претендирам да зная. Аз съм технократ, а не философ. Тълкуванието не е моя работа, слава на боговете. Дали е свършено или не, зависи от Муун.
Муун настръхна.
— Искате да кажете… че има начин да се върна на Тийумат?
— Да, мисля, че е така. Елзевир ще ви върне, ако все още държите на това.
— К. Р., това е невъзможно.
— Ако тръгнете веднага и използувате адаптерите, които ще ви дам, ще минете безопасно през портата, преди Тийумат да бъде затворен завинаги.
— Но ние нямаме космически навигатор. — Елзевир се наведе. — Крес не е достатъчно здрав.
— Имате космически навигатор. — Той премести поглед.
Дъхът на Муун секна, когато очите му се спряха на нея.
— Не!
— Не, К.Р. — извика Елзевир, като се намръщи. — Ти не можеш да искаш от нея да изживее това още веднъж. Тя не би могла, дори и да иска.
— Тя може… ако иска достатъчно силно. — Аспунд докосна трилиственика си. — Аз мога да ви помогна, Муун. Този път няма да сте неподготвена. Ако желаете да върнете стария си живот и силата си като сибила, вие можете… вие трябва… да направите това нещо. Ние не можем да се изправим пред всичките си нощни
