страхове, но вие трябва да се изправите, иначе никога няма отново да повярвате в себе си, никога няма да можете да използувате ценния дар, който ви е даден, никога няма да бъдете нещо. — Острият глас я прободе. Той скръсти ръце и се подпря на масичката.
Муун затвори очи и тъмнината я погълна цялата.
— Елзи, за мен това означава всичко. Аз няма да ви погубя.
— Разбира се, че няма, скъпа. — Едно леко поклащане на глава, една едва забележима усмивка. — Добре, ще го направим. Но К.Р. — тя вдигна поглед нагоре, — как ще се върнем без нея?
Усмивката му трепна от скрита вина.
— С фалшиви документи за самоличност, които аз ще приготвя. В хаоса на последното заминаване от Тийумат вие няма забелязани да сте, сигурен съм, дори… Силки.
— Е, К.Р., потаен грешнико! — Елзевир тихо се изсмя.
— Аз не смятам смешно това. — Лицето му остана сериозно. — Ако аз уча тази девойка всичко една сибила трябва да знае и после я върна на Тийумат, аз предателство ще извърша. Но като върши това, аз подчинявам се на по-висш закон дори от този на Хийгемъни.
— Прости ми. — Тя кимна смирено. — А какво ще кажеш за нашия кораб?
— Той подходящ паметник в пространство за невъзможните мечти на моя покоен брат ще бъде. Аз ти казах, че на теб никога нищо няма да липсва, Елзевир. Направи това и ти никога отново не трябва да контрабандираш.
— Благодаря ти. — В очите й просветна искрата на бунта. — Във всеки случай ние планирахме да се оттеглим, ако това пътуване не беше такова пълно поражение. Това ни дава възможност да доставим нашите стоки.
Аспунд се намръщи.
Крес с върховни усилия се изправи на крака, когато останалите се размърдаха. Муун погледна към него и видя, че тоя я наблюдава. Погледът му потърси очите на Елзевир. Той се усмихна пресилено.
— Предполагам Елзи, че си тръгваме.
— Крес…
— Считай това като компенсация на задължението, което имаме към теб, млада госпожице. — Той вдигна рамене.
Елзевир се обърна към Аспунд. Муун видя, че лицето му изразяваше несъгласие, преди още той да чуе въпроса.
— Няма да е трудно той друг кораб да намери, космически навигатори търсят се много във вашата… търговия, сигурен съм.
— Има контрабандисти и контрабандисти, К.Р. — каза Елзевир.
— Ти искаш да кажеш, човек търсен за убийство не всеки кораб желае да вземе? — иронично попита Аспунд.
Муун пусна ръкава на Крес. Крес почервеня.
— Самозащита! Така е регистрирано, самозащита! Записано е в полицейското сведение, самозащита.
— Един дрогиран минувач го извика на дуел, К.Р. Човекът щеше да го убие. Но наредбите не правят никакви изключения… Наистина допускаш ли, че аз ще бъда в кораб с убиец?
— Аз не мога дори представя си защо ти за моя брат ожени се. — Аспунд въздъхна. — Добре, Елзевир, макар че ти изстиска моето обещание. Предполагам, че някъде притежавам товарна линия, която може да вземе един космически навигатор.
— Наистина ли? О, богове… — Крес се закашля и се залюля като тръстика. — Благодаря ти, стари гос… гражданин! Няма да съжаляваш за това. — Той отправи към Елзевир искрящ поглед, изпълнен с благодарност.
— Надявам се — Аспунд мина покрай Крес и отиде при Муун. — И вие също няма да направите мен да съжалявам, нали?
Тя видя в очите му неумолимо отражение на онова, което би представлявал нейният неуспех.
— Не.
Той кимна.
— Тогава останете при мен няколко дни, докато бъде подготвен корабът, и нека вие да научите всичко една сибила трябва да знае.
— Добре. — Тя докосна татуировката на шията си.
— К.Р., трябва ли тя…
— За нейно добро е, Елзевир — и за ваше — аз нея тук държа. — Той леко повдигна глава.
— Да… разбира се. — Елзевир се усмихна. — Съвсем сте прав, разбира се. Муун, аз… — Тя потупа Муун по ръката и отново погледна настрани. — Е, няма значение. Това не е важно. Няма значение. — Тя тръгна към вратата, без да се обърне назад към Муун. Силки я последва мълчаливо.
— Е? — Крес се ухили не толкова на нея, колкото на краката си. — Щастие, млада госпожице. „Ти можеш да бъдеш кралица“. Ще им кажа, че разбрах това. — Той най-после улови погледа й. — Надявам се, че ще го намериш. Довиждане. — Той направи няколко крачки гърбом, после се обърна и тръгна след другите.
Муун гледаше към празния изход.
Муун седеше сама в градината и се люлееше, засилвайки се с крака. Над нея пееше вечерното небе — стотици цветни хорове, които се сливаха. Муун сложи глава на възглавниците и се заслуша. Ако затвореше очите си, щеше да се чува друга музика, сложните плетеници на кареумовското песенно изкуство се носеха през отворените врати на вътрешния двор, контрапунктът на птичките, които чирикаха в шубраците, пронизителните и гърлени ревове на странната сбирщина от същества, бродещи по градинските пътеки.
Бе прекарала този ден, както и предишните, в изпълнение на упражнения, които дисциплинираха ума и тялото й. Поглъщаше информационните лен ги, дадени й от К.Р. Аспунд, и с това научаваше всичко известно на Хийгемъни за природата на сибилите — какво са правили и какво значение са имали за хората от техния свят. Сибилите от този свят посещаваха формално училище, където получаваха подслон и защита докато се учеха как да контролират транса — както тя се бе научила на един самотен остров под открито небе.
Освен със строгите основни дисциплини Аспунд и другите сибили на Хийгемъни запознаваха новите със сложната мрежа, от която бяха част, с безграничния обхват на технологическото контра-заклинание на Старата империя срещу настъпващия мрак. Те разбираха, че небитието лежи в сърцето на машина, някъде по света, и това място дори една сибила не може да узнае къде е. Това знание им даваше сила да понасят ужасяващото му отсъствие, което едва не я унищожи чрез собствения й страх.
Сибилите учиха за природата на тяхната сила, имаха възможността не само да облекчават ежедневното бреме на живота, но и да го подобряват, да спомагат за социалния и технологическия растеж повече и от най-великите гении, защото те имаха достъп до акумулираната гениалност на човешката история, стига техният народ да притежава мъдрост и добра воля за използване на това знание.
Те изучаваха и природата на тяхната неестествена „инфекция“ — как да използуват нейните възможности за защита от беди, как да предпазват любимите хора от риск. Сибилата можеше дори да ражда. Изкуственият вирус не можеше да преминава през защитните филтри на плацентата. Раждат се деца, на които може да липсва темперамента на майка им, но които могат да имат по-големи шансове от много други да станат сибили на едно ново поколение. Да има дете,… да лежи в ръцете на единствения, когото обича, да знае, че могат да бъдат един за друг всичко онова, което са били преди.
Внезапен шум я изтръгна от нейния блян. Някой идваше към нея през вътрешния двор.
