Снежната кралица

бе възложила на Полакс да й избира дрехите. Неговата напълно безпристрастна преценка бе по-добра от собствения й несигурен вкус в избора на модели, които подчертаваха най-доброто от грозното й тяло. С перуката и сенките тя успя, както казваше Сорс, да прикрие своята неумолима грозота.

— Как обаче е възможно, някой да бъде сравняван с идеалното и да не страда от сравнението…? — Гласът й затихна, а той мълча няколко секунди, които й се сториха часове. Понякога, когато й беше разрешено да използува молив, върхът на който светеше с червена светлина, за да прочете някой списък с нареждания, тя бе успявала да зърне на бюрото му портрет на жена. Жена с поразяваща чуждоземна красота, с гъста коса с цвят на слонова кост. И тя бе разбрала със силно неудобство защо носеше същата прическа и защо нейните предшественички също я бяха носили. Беше изненадана, че човек като Сорс може да обича или дори да мрази една жена до такава степен, че да бъде пленен от нея Тръпки я побиваха, като си помислеше, че трябваше да бъде живото превъплъщение на гази натрапчива идея Но наградата бе достатъчно висока, за да се откаже.

— Как е бизнесът тази вечер?

— Наистина добре, господарю. Днес дават заплати на звездното летище и имаме много клиенти.

— Беше ли успешна последната сделка? Получи ли достатъчно богат асортимент, за да задоволиш вкусовете на специалните клиенти?

— Да, Кунабарабран беше точно там, където казахте, че ще бъде с всичко, което трябва. Тази вечер можем да осигурим всякакъв вид удоволствия. — Тор беше сигурна, че той знае отговорите на въпросите и затова винаги отговаряше честно. Той не настояваше тя да изпълнява всичките му изисквания, въпреки че нямаше нищо против доставката на дроги, защото така можеше да предпази себе си от евентуални неприятни последици. Сорс контролираше и се месеше в много незаконни сделки, някои от които тя не одобряваше. Но винаги се намираше някой друг, който да поеме нещата.

— Добре… Тази вечер очаквам особено важна посетителка. Погрижи се вътрешната стая за срещи да е свободна и да е подходящо подготвена. В полунощ тя ще бъде при страничния вход. Погрижи се да не чака.

— Да, господарю. — Тя? Всред подземния свят нямаше толкова много жени, които да се радват на такава дискретност от страна на Сорс.

— Това е всичко, Персийпион. А сега се върни при гостите си.

— Благодаря ви, господарю — каза тя сервилно. Вратата се отвори, тя излезе и премигна на ослепителната светлина. Въздъхна чак когато вратата се хлопна зад гърба й. Не се чувстваше обидена от това, че той я намираше за непривлекателна. Към него тя нямаше никакви амбиции и тайно в сърцето си много се страхуваше.

Еъриенрод вървеше след мрачната фигура на Персийпион през тайните входове към вътрешната зала за срещи на Сорс. През преграждащите стени се дочуваха слаби звуци от казиното като едно дълбоко тътнене, което беше повече вибрация, отколкото звук. То проникваше в гърдите й като ръка на смъртта. Беше повече от подходящо, мислеше си тя, безсърдечното веселие на тълпата да проявява истинската си природа тук, в тъмните зали на скритата мощ на Сорс. Персийпион спря пред една врата, която приличаше на другите, покрай които бяха минали. Тя пристъпи напред и Персийпион натисна едно копче на вратата — сигнал за пристигане. Тя кимна на Еъриенрод с безразличие и се отдалечи. Еъриенрод беше сигурна, че жената я беше разпознала, чудеше се, какво ли би си помислила, ако знаеше, че Тор Стархайкер (Персийпион) беше добре известна на кралицата като пионка на Спаркс Даунтрейдър.

Вратата пред нея се отвори в тъмнината и тя забрави всичко друго. Еъриенрод свали качулката на тъмната си пелерина и тръгна смело напред, без да чака да бъде поканена. Когато прекрачи прага, вратата отново се затвори и тя се оказа в абсолютна тъмнина. Отново изпита силен страх, какъвто изпитваше при всяко посещение. Беше й трудно да повярва, че се намира в безмилостната неизвестност на междузвездна престъпна мрежа, извън света, който познаваше, и контролираше. Нейните механични шпиони надзъртаха във всяко кътче на града, но не можеха да проникнат в тази сграда. Тя беше охранявана от още по-мощна и съвършена техника — тази всеобхващаща тъмнина, която се опитваше да задуши нейната воля и да погълне самообладанието й. Тя стоеше скована, докато премина момента на вцепенение, и постепенно си възвърна самоувереността. Тъмнина… това е адски добър трик. Как не можах да се сетя за него?

— Ваше величество, вие почетохте моя скромен дом. — Съкрушеният глас на Сорс (глас на мъртвец или и това беше ефект?) изсъска приветствието със странен акцент. — Моля седнете, настанете се удобно. Не бих желал да държа господарката права.

Еъриенрод отбеляза добре обмислената игра на думи, загатване за нейния варварски произход. Не отговори, а само пристъпи напред, за да седне на стола до масата пред него. След първата им среща, когато бе принудена унизително да се ориентира пипнешком, тя винаги си слагаше контактни лещи за усилване на светлината, преди да се яви пред него. Така можеше да се ориентира по формите на предметите в стаята и да добие несигурна представа за фигурата на самия Сорс. Но колкото и да се напрягаше, не можеше да добие представа за чертите на лицето му.

— Какво желаете, ваше величество? Мога да ви предложа всякакво сетивно удоволствие, което бихте пожелали.

— Не тази вечер. — Тя отказа да го назове с титлата, която той изискваше от другите си клиенти. — Никога не съчетавам работата с удоволствието, освен ако това не е абсолютно необходимо. — Тя почувства как другите й сетива се подсилиха в тъмната стая и как нейното непълноценно зрение се напъваше да ги измести.

Дрезгав смях.

— Колко жалко! Каква жертва! Никога ли не ви минава през ум какво можете да пропуснете?

— Напротив — отговори тя, като не допусна да бъде унижена. — Затова съм кралица на този свят. И затова съм тук. Аз възнамерявам да остана кралица на Тийумат и след като вие и другите чуждестранни паразити отново го напуснете. Но за да сторя това, съм принудена да използувам вашите съмнителни услуги в много по-голям мащаб, отколкото в миналото.

— Представяте нещата толкова деликатно. Как може човек да ви откаже нещо? — Гласът му прозвъня като желязо, ударило на камък. — Какво имате предвид, ваше величество?

Тя подпря ръка върху облегалката на стола си, която сякаш й отнемаше чувствителността. Като плът. Чувствам я като плът.

— Искам нещо да се случи по време на Фестивала, нещо, което да причини хаос — за сметка на Летните хора.

— Може би имате предвид нещо от рода на злополуката, която постигна бившия командир на полицията. Само че в много по-голям мащаб, разбира се. — Гласът му не издаде въобще никакво учудване, а това за нея беше едновременно и успокояващо, и тревожно. — Може би дроги във водопроводната мрежа.

Защо трябва това да ме тревожи? Идеята беше моя.

— Не, не дроги. Това би засегнало и моите хора, а аз искам те да останат невредими. Ние трябва да съхраним способността си за контрол. Имам предвид някоя епидемия, срещу която повечето Зимни хора са ваксинирани, а Летните хора не са защитени.

— Разбирам. — Последва трудно забележимо кимване. — Да, може да се уреди. Макар че ако ви дам средства да запазите властта си, ще предам Хийгемъни. В наш интерес е, когато си заминем, да оставим на власт диваците.

— Най-добрите интереси на Хийгемъни едва ли съвпадат с вашите — прекъсна го тя. — Вие не сте по- лоялен от мен. — Миризмата на тамян във въздуха беше прекалено силна, сякаш целеше да прикрие нещо.

— Нашите интереси съвпадат по въпроса за водата на живота. — Тя усети, че той се усмихна.

— Тогава кажете си цената. Нямам време за губене за дреболии. — Тя повиши глас в знак на протест срещу неговата неопределеност.

— Искам уловът от три хайки. Целият.

— Три! — Тя се засмя, без да си дава сметка, че всъщност цената не е повече от тази, която бе очаквала той да поиска.

— Каква е цената за откупа на една кралица, ваше величество? — Тъмнината около тях се съсредоточи