на Бладуд. Тя го притисна до корема си, като го държеше срамежливо. Бладуд се засмя, когато то се промъкна през разтворената й парка и Се настани на топло. Момченцето седеше на краката й, засмукало палеца на едната си ръка. С другата се пресегна към животинчето.
— Нали ти казах… — Муун се намери сред транса в магазин за вносни любими домашни животни от друг свят.
— Лисоп, старл, батуинг… — Бладуд заизрежда имената на животните. — Предполагам, че вече зная какво им е на онези — каза тя, като посочи с пръст. — Нямам подходяща храна за тях.
— Лицето й помръкна. — Но ти постъпи добре.
— Тя погледна към Муун, като се постара гласът й да прозвучи одобрително. — Не е ли така, полицай?
Гъндалийну се усмихна и отправи присмехулен поздрав.
— Тя е благородна… — Той млъкна.
Вратата се отвори и влезе един мъж с едро брадато лице. Животните се свиха до стените.
— Какво искаш, Тарендроу? — Лицето на Бладуд отново се начумери.
— Шаманката иска това да се поправи. — Той подаде някакъв чуплив на вид инструмент, който Муун не можа да разпознае. — Кажи на техника да си направи труда, за да си заслужи храната.
— Той е много болен — отговори Бладуд.
— Той е жив. — Тарендроу се усмихна и насочи поглед към Муун. — Какво ще кажеш за едно посещение в моята палатка, малка сибило? — Една груба ръка погали ожулената й буза, с което й причини болка.
Муун се отдръпна, изпълнена с отвращение. Той се изсмя и мина покрай нея.
— Слушай, лайно такова — каза Бладуд, — да не си посмял да я закачаш! Тя наистина е сибила!
Той се озъби.
— Тогава какво прави тук? Ти не вярваш в тези суеверни глупости, нали, техник? — Той сложи пред Гъндалийну разваления предмет и комплект инструменти. — Само без шеги, защото ако това нещо до утре не проработи, ще те накарам да го изядеш. — Той перна с пръст потъмнелия отличителен знак на яката на Гъндалийну. Муун видя как слабото лице на Гъндалийну посивя и настръхна.
Тарендроу се отдалечи, мърморейки, и излезе.
Бладуд направи неприличен знак зад гърба му.
— О-о, богове, как мразя това копеле! — Тя трепна, когато малката елфокс се събуди и започна да скимти и да дращи. — Той се мисли за премиер-министър или нещо от този род, само защото е любимец на мама. Роден е в Карбънкъл и е адски горд от това. Затова мама толкова го обича.
Муун наблюдаваше как Гъндалийну се изтегна на леглото и се обърна с лице към стената, без да каже нищо.
Бладуд измъкна животинчето от парката си и го хвърли в клетката ядосана. Муун почувства, че Бладуд търси нещо, което бе изчезнало Тя продължаваше да гледа Гъндалийну. Бладуд пусна момченцето и излезе от стаята.
Муун отиде при Гъндалийну и коленичи.
— Б.З.? — Знаеше, че той не желае да го безпокоят и знаеше, че беше длъжна да го повика Докосна рамото му. Почувства как цялото му тяло трепери. — Б.З.
— Остави ме на мира.
— Не.
— За Бога, аз не съм едно от нейните любими домашни животни!
— Аз също! — Тя стисна рамото му.
Той се обърна по гръб и погледна нагоре с безрадостен поглед.
— Мисля, че по-лошо от това не може да стане.
Муун кимна.
— Тогава може би нещата ще започнат да се оправят?
— Няма. — Той поклати глава. — Недей да ми казваш, че има някаква надежда, някакво бъдеще. Не мога да понасям да гледам по-далеч от утрешния ден.
Муун видя разваления инструмент, който Тарендроу беше оставил на пода.
— Можеш ли да го поправиш?
— Със затворени очи — отговори той с кисела усмивка. Вдигна ръце. — Ако имах две здрави ръце. Но нямам.
— Имаш три. — Муун стисна ръцете си като за молитва. — Гъндалийну пое дълбоко дъх и се изправи.
— Тарендроу… — Той преглътна — Тарендроу ме хвана, когато преправях радиото на Бладуд. След като ме обработи, два дни не можех да ходя. — Той прекара ръка през косата си. Муун видя, че отново трепна. — Не зная какво е вършил, докато е бил в града… но на това беше добър.
Муун потрепери, като си спомни как Тарендроу я докосна по лицето.
— За… това ли? — Тя погледна ръцете му, които бяха целите в белези.
— За всичко. — Той поклати глава. — Аз съм от аристократичен произход, техник, кареумовец! А съм третиран като роб от тези диваци… по-лошо от роб! Никой, който има и най-малко достойнство, няма да приеме такъв живот: без чест, без надежда. Ето защо се опитах да направя единственото достойно нещо. — Той каза това съвършено равнодушно. — Но Бладуд ме спипа, преди да бях… свършил.
— Тя е спасила живота ти?
— Да. — Муун долови в отговорът му омраза. — Какъв е смисълът да се унижава един труп? — Той погледна осакатената си ръка. — Отказах да се храня, но тя ми каза, че ще накара Тарендроу да ме храни. За петнайсет минути той можеше да ме накара да ям дори изпражнения. — Опита се да стане, падна, разкашля се, а в очите му се появиха сълзи.
Като се страхуваше, че не е разбрала, тя попита:
— А сега?
— Сега всичко се промени. Аз… трябва отново Да мисля не само за себе си. — Тя не знаеше дали се радва, или му се сърди.
— Радвам се, че не си успял. — Тя погледна към него. — Ние ще отидем в Карбънкъл, Б.З. Зная, че ще отидем. — Нищо
Той поклати глава.
— За мен това вече няма значение. Много е късно, много дълго съм тук. — Той повдигна брадичката й с пръст. — Но заради теб и аз ще се надявам.
— Не е много късно.
— Ти не разбираш. — Той дръпна значката на униформеното си палто. — Тук съм от месеци и всичко е свършено! Фестивалът, Промяната, последното заминаване… вече всички са заминали, оставили са ме. Завинаги. — Мършавото му лице се изкриви от мъка. — В сънищата си чувам родината да ме зове, а не мога да й отговоря…
— Но те не са! Всичко това още не е станало.
Той погледна втрещен, сякаш го бе ударила. После я придърпа на леглото до себе си и я разтърси.
— Наистина ли? Още колко? Кажи ми още колко? О, богове, кажете ми, че е истина!
— Истина е! — Тя кимна. — Но не зная още колко… искам да кажа, че не съм сигурна дали остават една или две седмици до празненството.
— Една седмица? — Той я пусна и отново се подпря на стената. — Муун дявол да те вземе, не зная дали си благодат или проклятие. Една седмица! — Той потри уста. — Но мисля, че си благодат — и я прегърна, кратко, скромно, с обърнато настрани лице.
Тя протегна ръце, когато той се оттегли, хвана го и с неочаквана благодарност прошепна:
— Не, недей. Малко по-дълго. Моля те, Б.З. Искам малко по-дълго. Подръж ме…
Гъндалийну се смая. Но я прегърна почти механично и отново я притисна до себе си.
