болка.
Б.З. отстъпи назад. Муун стисна зъби, за да не заплаче. Но когато Тарендроу застана между тях, Гъндалийну замахна и го удари в гърлото.
Ударът не беше силен. Тарендроу хвана ръката му, изви я и го хвърли върху клетките. Гъндалийну се отблъсна от стената, но преди да успее да възстанови равновесието си, тежкият юмрук на Тарендроу се стовари върху коленете му и един ботуш го изрита в слабините. После Тарендроу се обърна към Муун и обви ръце около нея. Притисна устни към устата й. Муун изви лице и захапа устната му. Заби зъби и усети как кръвта му се смеси с нейната слюнка.
Той я отблъсна с вик на болка. Почти паднала, Муун се запрепъва, като се опитваше да се измъкне от него.
— Сега ти си прокълнат, Тарендроу! Сега си заразен със сибилската лудост и няма никаква надежда за теб! — Гласът й беше пронизителен.
— Бладуд! Бладуд! — Но ръката му се сключи около врата й. Тя отвори безмълвно уста, а гласът й секна, когато болката я парализира. Той я отблъсна.
Ненадейно един заби острите си нокти през плата на гамашите в крака му. После наведе бивни и ги заби в прасеца му. Тарендроу задърпа Муун из стаята, като риташе злобно, докато най-накрая успя да отхвърли животното. Но когато ръцете му отново се впиха в гърлото й, той неочаквано се препъна назад и загуби сили.
— Ти, кучко! — изфъфли той, изпълнен с ужас. После се хвана за главата, олюля се и рухна безжизнен на пода.
Муун се надвеси над него и промълви със суров глас:
— Най-после си напълно задоволен, невернико. — Тя прескочи безчувственото му тяло и отиде при Гъндалийну, който неуверено се изправи на крака. Опита се да го задържи с изтръпнали, натежали ръце. Видя нова синина да се издува на челото му.
— Б.З, добре ли си?
— Той я погледна недоверчиво.
— Дали съм добре? — Той закри лицето си с шепи. Мина един дълъг момент преди да я прегърне, да я притисне до сърцето си.
— Слава на боговете… слава на боговете, и двамата сме добре.
— Добре, какво мислите, че… правите? — Бладуд се втурна през вратата и спря при вида на проснатото на пода тяло на Тарендроу. Старловете обикаляха около него и ръмжаха заплашително. Тя погледна към Муун и Гъндалийну, които стояха прегърнати. Муун видя въпроса, който се появи в очите й, видя и отговора, който получи, без да пита.
— Ти… ти ли му стори това? — Беше изплашена.
Муун кимна.
Бладуд отвори уста.
— Мъртъв ли е?
— Не. Но когато утре се събуди, ще започне да полудява. Все повече и повече. — Муун неочаквано преглътна.
Бладуд погледна отпуснатото лице на Тарендроу. Вдигна очи и лицето й започва да се изпълва със странна смесица от емоции. Тя бръкна в парката си, извади револвер и го зареди. После се наведе и допря дулото до слепоочието на Тарендроу.
— Не, той няма да полудее — и натисна спусъка. Тялото му се разтресе.
Муун се сепна, усети как Гъндалийну трепери до нея. Но тя не чувстваше никакъв ужас или угризение.
— Добро избавление. — Бладуд прибра револвера. — Казвах му, че ще съжалява, ако се опита да те нарани. — Тя вдигна глава, погледна към тях с нещо по-дълбоко от собственическо чувство и по-силно от разочарование. — По дяволите, сега ти наистина го направи! Когато мама разбере какво се е случило, ще поиска жива да те одере. А тя постига онова, което пожелае, и аз не мога да я спра. Всички смятат, че тя е свещена, пък тя всъщност е само една луда. — Бладуд изтри носа си. — Добре! Добре, не ме гледайте така! Ще ви пусна.
Щом осъзна чутото, Муун се олюля и се свлече на колене.
Зъбатият студ преди зазоряване се впи в Муун през изолиращите дрехи и сиво-кафявата маска на лицето й. Снегът лежеше сребърен под пълнолунието, отвъд зейналата уста на пещерата.
— Никога не съм виждала такава красива нощ!
— Аз също. На никой свят. — Гъндалийну се размърда под термичните одеяла, легнал сред товара на шейната. — И никога няма да видя отново, дори и да доживея до новото хилядолетие. — Той пое дълбоко дъх. Разкашля се мъчително от студения въздух, който нахлу в болните му дробове.
— Млъкни, моля те. — Бладуд се появи отново зад тях за последен път. — Целия лагер ли искаш да събудиш? Ето. — Тя пъхна нещо в скута на Гъндалийну. Муун видя, че това бяха три малки преносими клетки с животни. — Занеси ги обратно на звездното летище. Болни са. Тук аз не мога да им помогна. — Гласът й беше напрегнат като стиснат юмрук. Гъндалийну сложи клетките под одеялата до себе си.
Бладуд отиде при другите клетки с животни, които беше наредила пред входа на пещерата. Тя взе първата и я отключи.
— Ще пусна всички тези диви животни, те не обичат дори
Бладуд отвори и последната клетка. Разтърси я. Малкият елфокс се изтърколи, като плюеше от възмущение. Тя го ритна с крак на снега.
— Хайде, дявол да те вземе! — Малкото животинче блееше от объркване. Украсената му в сребристо козина настръхна. То се надигна и се заклатушка обратно към топлото и заслона. Но намери крака на Бладуд и като скимтеше, запълзя но ботуша й.
Бладуд изруга, наведе се и го вдигна.
— Добре, тогава… — гласът й омекна. — Ще запазя останалите! — Тя погледна към Муун. — Сега обаче зная как да се грижа по-добре за тях. Те ще искат да останат с мен.
Муун кимна мълчаливо.
— Предполагам, че всичко сте взели. — Бладуд галеше несъзнателно животинчето по главата. — Взехте ли далекомера? Да се надяваме, че си го поправил както трябва, полицай.
— Какво ще правите сега? — попита Гъндалийну. — Вече няма кой да ви поправя нещата Вие забравихте да живеете като истински скотовъди и ловци. Престанете да водите друг живот освен живот на паразити.
— Аз не съм. — Бладуд отметна назад глава. — Аз зная и старите начини на живот. Мама няма да живее вечно, независимо какво си мисли. Аз ще мога да се грижа за себе си и всички други ще могат, когато се наложи. — Неочаквано тя сложи ръце на раменете на Муун. — Така че вие по-добре се измитайте оттук. По-добре идете да го намерите, преди да е станало късно.
Муун я прегърна. Всичко лошо беше забравено в този миг. Всичко лошо простено. Тя почувства животинчето помежду им да шава.
— Ще го намеря!
После заедно избутаха шейната на открито и Муун седна зад пулта за управление. Тя включи захранването, като следваше неохотно даваните от Гъндалийну указания.
— Хей, Бладуд! — Гъндалийну се обърна през рамо. — Вземи. — Той подхвърли оръфания роман. — Мисля, че повече няма да ми се чете.
— Аз също няма да мога да го чета. Написан е на вашия език.
— Това по-рано не ти пречеше.
— Измитайте се, дявол да ви вземе. — Тя гневно размаха книгата, но на лицето й се появи усмивка.
Муун включи фаровете и те започнаха своето последно пътуване на север.
