Снежната кралица

как прегръдката на Гъндалийну става по-силна. Дъхът му се учести, а сърцето й неочаквано заби по- бързо.

— Искаш ли… да ми говориш на сандхи? — попита той нерешително.

— Да. — Тя се усмихна срамежливо. — Макар, че аз… не добре говоря…

— Зная. Словоредът е ужасен. — Той тихо се засмя.

— Твоят също! — Тя усети главата му на раменете си. Муун почеса гърба си с бавни, спокойни движения. Чу го да въздиша. Постепенно ръцете му се отпуснаха и той се отдели от нея. Вдигна глава и видя усмихнатото му, заспало лице до своето. Тя внимателно го сложи на леглото, повдигна краката му и го покри с одеяла. Целуна го нежно по устната, после легна на своята постелка на пода.

— Поправи ли го, а? Късметлия си, полицайче. — Бладуд спря пред леглото, вдигна далекомера, който Гъндалийну и Муун бяха поправили сутринта. Гласът й не можеше да прикрие искреното й облекчение. Гъндалийну обаче се намръщи.

— Ей, защо правиш това? — викна Бладуд на Муун.

Бели птици пърхаха с крила по раменете на Муун. Два старла се мушнаха под леглото й.

— Искам да им дам малко свобода — отговори Муун, по-уверена, отколкото се чувстваше.

— Ще избягат навън! Затова ги държа в клетки, защото… ще избягат, ако не са в клетка, глупави твари.

— Не, няма да избягат. — Муун протегна шепа, пълна с трохички. Птиците се завъртяха в кръг и кацнаха на ръката й, като се блъскаха за място. Тя погали гладките им пера. — Като ги държиш в клетка, няма да те заобичат. Не можеш да ги обичаш, ако мислиш, че никога не можеш да отвориш вратата.

Бладуд пристъпи навътре в стаята и птиците отново се разлетяха. Муун постави трохичките в нейната ръка. Но тя я стисна в юмрук и ги пусна на пода.

— Вземи си ги. Не ги искам. Искам приказка, полицай. — Тя отиде до Гъндалийну и седна на леглото до него — За старата империя, още нещо.

Той се отдръпна многозначително.

— Не зная повече приказки. Вече знаеш всичките.

— Не ме интересува, просто разкажи! — Тя разтърси ръката му. — Почети ми пак от онази книга. Чети и на нея, тя е сибила.

Муун вдигна поглед от птичките, които кълвяха трохи около краката й.

— Седни, сибила. — Бладуд направи заканителен жест. — Ще ти хареса. Разказва се за първата сибила, съществувала преди края на старата империя. Говори се за космически пирати и за изцяло изкуствена планети, й за извънземни, и за супероръжия, щрак! — Тя разстреля Муун с показалец, като се смееше.

— Наистина ли? — попита Муун и погледна Гъндалийну. — Наистина ли се разказва за първата сибила? — Той вдигна рамене.

— Той каза, че е вярно. — Ентусиазмът на Бладуд нарасна. — Хайде, полицай. Прочети онази част, където тя спасява нейния истински любовник от пиратите.

— Той спасява нея. — Гъндалийну се закашля от възмущение.

— Слушай, просто я прочети. — Бладуд се наведе, старловете се разбягаха уплашено с тракащи нокти когато тя почна да търси пипнешком под леглото. Накрая намери една оръфана книга и я подхвърли на Гъндалийну. — … И накрая тя мисли, че той умира, и той мисли, че тя е мъртва. Толкова е тъжно. — Тя се усмихна жестоко.

— Бладуд, аз ще ти разкажа една приказка — каза Муун, хващайки се внезапно за вдъхновението като за спасителен пояс, и седна на пода с кръстосани крака. Старловете дойдоха при нея, като разпръснаха птичките и сложиха острите си муцуни на скута й. — За мен… и моя истински любовник и за контрабандистите на техника, и за Карбънкъл. — И ти ще слушаш и ще разбереш.

Муун отново разказа историята си, като премахна бариерите, които задържаха емоциите й. И не пропусна нищо от онова, което беше видяла и беше направила.

— Искаш да кажеш, че не си знаела, че ще ти трябват пет години, за да стигнеш до Кареумов? Ти наистина си била глупава!

— Уча се.

— Искаш да кажеш, че той е Старбък?! — Прошепна Бладуд, обхваната от страхопочитание. — Свещена глупост! Твоят собствен истински любовник, убиец на нимфи. И ти още го обичаш?

Муун кимна мълчаливо. Устата й трепереше. Да върви всичко по дяволите, още го обичам! Тя задържа дъха си. Опитваше се да се овладее. Опитваше се да оцени реакцията на Бладуд.

Бладуд скришом избърса очите си и се почеса по главата. Късо подстриганата й коса стърчеше като слама.

— О-о… това не е справедливо. Сега той ще умре и никога няма да узнае.

— Какво? — Муун настръхна.

— Промяната — каза Гъндалийну. — Последният Фестивал, краят на Зимата. Краят на Снежната кралица… и на Старбък. Те ще се удавят заедно. Това е краят на всичко… — Той я погледна с мълчаливо разбиране.

Муун застана на колене, разгони старловете и наруши магията, приковала Бладуд.

— Майко на всички нас… почти нямаме време! Бладуд, ти трябва да ни пуснеш да го намерим, ние трябва да пристигнем в Карбънкъл преди Промяната.

Бладуд се изправи. Лицето й отново стана строго.

— Няма нищо да правя. Ти измисли всичко това, за да ви пусна да си вървите. Е, аз обаче няма да ви пусна.

— Не е лъжа! Старбък е Спаркс и той ще умре! Не може да съм изминала целия този път, за да допусна това! — Тя се бореше с обземащата я паника, губеше битката. — Ако мога да отида в Карбънкъл, Б.З. ще ми помогне да намеря Спаркс навреме. А ако Б.З. не се върне навреме там, неговият собствен народ ще замине и ще го остави. Остават по-малко от четиринадесет дни!…

— Тогава след четиринадесет дни всичко ще свърши и вас двамата това повече няма да ви интересува. Така че вие ще можете да останете тук с мен, завинаги. — Бладуд скръсти ръце, а очите й гневно искряха.

Муун стана, чувстваше как каменните стени я притискат.

— Моля те, моля те, Бладуд! Помогни ни!

— Не искам да зная дали това е вярно или не! Вас не ви е грижа за мен. Защо тогава мен трябва да ме е грижа за вас? — Бладуд сграбчи ръкава на туниката на Муун и съдра половината от него. После рязко излезе, като затръшна вратата зад себе си.

— Не разбирам това — промърмори Б.З. полуиронично, полуотчаяно. — Приказките, които аз й разказвах, имаха винаги щастлив край.

Беше късна нощ, а Муун все още не можеше да заспи, когато старловете до нея внезапно се разбудиха. Тя се заслуша, и дочу нечии стъпки. Стана, като примигваше на светлината на нагревателя. Б.З. също се изправи, седнал в леглото си. О, Богиньо, тя е променила намеренията си!…

Вратата се отвори. Но лицето, което влезе, не беше Бладуд. Муун чуваше притаения дъх на Гъндалийну. Тя стоеше като парализирана и не смееше да мръдне.

— Събуди се, малка сибило. Дойдох да науча някои от твоите трикове… и да ти покажа някои от моите. — Тарендроу прекоси стаята, като разкършваше рамене.

Муун се изправи на крака и пристъпи бавно. Той не вярва… Майко, моля те, майко, нека се събудя! Тя се запрепъва назад. Почувства как Гъндалийну я хвана за раменете и я притегли към себе си.

— Остави я на мира, кучи сине, ако не искаш да загубиш и малкото ум, който ти е останал.

Тарендроу се засмя.

— И ти като мен не вярваш в това! Не се меси, полицай, ако не искаш да ти покажа какво значи