— Кареумовци не съществуват в реалната вселена — каза Муун, като се намръщи. Тя свали парката си, издърпа ципа на непромокаемия си гащеризон и го съблече, като разтри възпалената си, одрана кожа на ръцете. Муун вършеше това пред него, чувстваше как той се опитва да не я гледа, а самата тя изпитваше някакво перверзно удоволствие от неговото неудобство. После наметна дебела туника върху оскъдното си бельо, обу подплатените с топла кожа ботуши и закопча широк, изрисуван кожен колан около кръста си. Опипа ръчно тъкания ширит на туниката. — Това е красиво… — Учудване замени нейната замисленост. Тя разбра неочаквано, че ширитът и облеклото бяха много стари. — Гъндалийну…
— Казвай ми Б.З. — Той превъзмогна своето неудобство. — Тук всички сме на малки имена — и посочи с ръка животните.
Тя кимна.
— Б.З., ние… — Муун спря да говори, щом чу някой да минава по коридора. Ключалката изщрака и вратата се отвори. Влезе Бладуд, следвана от едно малко, бузесто дете, което носеше кутия. Тя блъсна с крак вратата. Животните се размърдаха и се впериха в нея. Детето отиде при клетките и неочаквано седна на пода пред една от тях. Бладуд не му обърна никакво внимание и прекоси залата.
Муун погледна към Гъндалийну, видя как очите му помръкнаха и лицето му изгуби своята жизненост. Остана само едно мрачно възмущение. Но Бладуд сияеше и като остави кутията, застана пред него и го заоглежда като инквизитор.
— Не мога да повярвам. Той е съвсем добре! Виж… — Тя го хвана за ръкава и го задърпа. — Намерих ти истинска сибила да ти спаси живота, полицайче. — Той се дръпна от нея и седна. — Сега можеш да продължиш да ми четеш.
— Остави ме на мира. — Той провеси крака на края на леглото и се разкашля намусен.
Бладуд сви рамене. Погледна към Муун, като се чешеше по дългия си нос.
— Ти също си добре, нали? Мислех, че и двамата ще ви намеря мъртви тази сутрин. — В гласа й се промъкна нотка на уважение.
Муун кимна и като контролираше гласа си, внимателно подбра думите.
— Добре съм… Благодаря за дрехите, които ми донесе да облека. — Тя докосна предната част на туниката. — Това е много красиво. — Не можеше да скрие своята недоверчивост.
За момент небесносините очи на Бладуд се изпълниха с гордост. Тя сведе глава надолу.
— Това са стари дрехи. На баба ми са. Сега такива не се носят. И никой не знае как да ги прави. — Тя придърпа края на своята мръсна бяла парка, сякаш наистина я предпочиташе. После порови в кутията и извади един пластмасов куб, колкото юмрук. Неразбираем шум като дъжд изпълни стаята. Бладуд започна да тананика някаква мелодия и Муун разбра, че това е малко радио. — Приемането е отвратително в тази пещера. Разбира се, това не попречи на старчето да се опита да направи от него предавател. — Тя се обърна към него и направи гримаса. — Ето ти вечерята — каза тя и подхвърли една кутия на леглото. Зад тях се чу писък. Муун се обърна. Детето плачеше и размахваше ръце към клетките.
— Е, не си слагай там пръста, дявол да те вземе! Ето твоята.
Муун взе кутията, седна и я отвори. Беше далечно подобие на яхния. Тя гледаше как Гъндалийну започна да яде. Муун извърна глава към приближаващото се дете.
— Това… братче ли ти е? — попита тя Бладуд.
— Не. — Бладуд се отдалечи. Държеше една кутия с месо. Тя направи пълна обиколка и раздаде на всяко животно вечерната порция. Муун забеляза, че животните се стряскат от грубите й движения.
Бладуд се върна намръщена и седна с кутията в ръка. Малкото дете отиде при нея, дръпна я за якето и започна да хленчи.
— Не сега! Познаваш ли животните? — Бладуд погледна Муун.
— Тези не. — Муун отмести поглед от детето.
— Тогава днес ще направиш същото, което направи онзи ден, само че този път ще ми кажеш за животните. — Тя гледаше сърдито — очакваше отказ. — Мисля, че някои от тях също са болни. Аз… аз не зная как да се грижа за тях. — Сведе очи. — Искам да зная.
Муун кимна, изяде остатъка от яхнията си и бавно се изправи.
— Откъде си взела всички тези животни?
— Повечето са откраднати от звездното летище. Някои са купени от търговци — елфоксът, сивите птици и питомните зайци. На останалите дори не зная имената.
Муун почувства, че Гъндалийну я гледа с неодобрение. Без да обръща внимание, тя отиде до най- близките животни, до тези, които бяха най-неприятни за гледане. Застана до първото, което наподобяваше трепереща маса от бръчки, клекнала над гнездо от суха трева. Животното плачеше и ломотеше противно, като показваше широката си уста. Потиснала своето отвращение, тя коленичи пред него, протегна ръка и му подаде шепа трошици.
След един безкраен момент животното се помъчи да се придвижи напред, сантиметър по сантиметър и докосна предпазливо ръката й с уста. Потрепери, побягна назад, после отново се върна и много внимателно пое трошиците, една по една, от ръката й. Муун се реши да го погали със свободната си ръка. Бръчките на кожата му бяха като мозъчни гънки, гладки и хладни. То стоеше доволно под ръката й и издаваше звук като пукане на мехурчета.
Муун бавно се отдалечи и отиде до съседната клетка с двойка месоядни животни. Ушите им бяха увиснали и бивните им се белееха на фона на черната им козина. Тя им подсвирна, възпроизвеждайки обертоновете. Дългите им пискюлести уши трепнаха и се завъртяха като радари. Животните пристъпиха към нея, привлечени от звука. Тя подаде ръката си да подушат пръстите й и почувства задоволство, когато една ебонитова буза се отърка о дланта й като жест на приятелство. Животните се промъкнаха боязливо покрай решетката и издавайки гърлени звуци търсеха допир.
Муун отиде по-уверено до едно хвъркато влечуго с остра глава, после до птицата с яркозелена перушина и червена качулка, която лежеше неподвижна в дъното на клетката си. Тя загуби представа за времето и изцяло се отдаде на общуването с животните. Когато най-сетне стигна до последното животно, видя, че малкото дете е заспало на коленете на Бладуд. Бладуд я погледна завистливо.
Муун отмести поглед.
— Аз… аз съм готова да започна транса, Бладуд, когато кажеш.
— Как направи това? — Думите на Бладуд я удариха като камшик. — Защо те идват при теб, а при мен не искат? Те са мои любими домашни животни. Аз ги храня и те трябва да ме обичат. — Детето се събуди от гневните й думи и започна да плаче.
— Това е очевидно — промърмори начумерено Гъндалийну. — Тя се отнася към животните като с човешки същества, а ти третираш човешките същества като животни.
Бладуд се изправи гневно и Гъндалийну настръхна.
— Бладуд… те се страхуват от теб, защото… — Муун се мъчеше да подбере по-меки думи за неприятната истина. — … защото ти се страхуваш от тях — завърши тя направо.
— Аз не се страхувам от тях! Ти се страхуваше от тях.
Муун поклати глава.
— Не в този смисъл. Искам да кажа, че се страхуваш да те видят как се грижиш за тях. — Тя отмести поглед от Бладуд и се обърна отново към клетките.
Надменността изчезна от лицето на Бладуд.
— Е, аз ги храня, правя всичко за тях! Какво друго трябва да правя?
— Да се научиш да бъдеш нежна с тях. Да се научиш, че добротата не е слабост.
Малкото момченце се покатери по крака на Бладуд. Тя го погледна и го погали нерешително с ръка.
Муун отново отиде при клетките, взе животното с бръчките в ръце и насочи цялото си внимание към него.
— Питай ме за тях.
Тя се намери седнала на пода, а чипоносата елфокс беше засмукала плитката й. Муун поглади нейната дебела бяла грива и измъкна плитката от устата й. После внимателно освободи острите й нокти от туниката си и я подаде с две ръце на Бладуд.
— Заповядай — прошепна тихо тя. — Вземи я.
Бладуд неуверено протегна ръце. Малкото животинче безропотно премина от Муун в протегнатите ръце
