Снежната кралица

болезнено мършаво, кожата му — опъната върху изпъкналите кости. Той продължаваше да спи. Тя протегна неуверено ръка, докосна го по лицето и бързо я отдръпна. Челото му гореше.

Муун подгъна крака и седна на студения под до леглото. Животните притихнаха, но тя чувстваше изплашените им очи върху себе си и тяхната мъка се предаде на нея. Опря глава на края на леглото и заплака, разтърсвана от силни ридания. Помогни ми, Богиньо, помогни ми… всичко, до което се докосна се руши.

— Какво… какво ти е? — Една трепереща ръка разроши косата й. Тя вдигна глава и сподави плача си. — За мен… ли плачеш? — Думите бяха на сандхи. Болният човек се помъчи да вдигне глава. Очите му бяха зачервени и гуреливи. Тя си помисли, че сигурно не може да я види.

— Да. — Гласът и беше толкова тих, колкото и неговият въпрос.

— Не е необходимо… — Той спря, задавен от пристъп на кашлица.

— Погледни това! Погледни го!

Муун се обърна назад, огледа се наоколо, когато Бладуд отново влезе в стаята, като влачеше със себе си едно по-голямо момиче.

— Помириши го! Казах ти да се грижиш за него докато ме няма!

— Аз се грижих… — изписка по-голямото момиче, когато Бладуд я хвана за плитката и я дръпна.

— Трябваше да ти натрия лицето с това, Фоса.

— Добре, добре! — По-голямото момиче се отдръпна към вратата, а по Лицето му се стичаха сълзи от болка. — Ти, подъл малък уорт!

— Почакай. Какво му е? — Бладуд посочи към чуждоземеца.

— Болен е. Опита се да избяга, когато го пуснахме да пикае. Знаеш ли, избяга точно по време на бурята. Тичаше в кръг и го намерихме наблизо навън. — Тя завъртя пръст на слепоочието си, за да покаже, че е полудял.

Бладуд прекоси стаята, коленичи до Муун и погледна лицето на болния.

— Ух! — Тя го хвана грубо за брадата, когато той се опита да извърти глава. — Защо направи това? — Той затвори очи.

— Мисля, че не те чува. — Муун хвана ръката му и леко стисна пръстите му. — Той се нуждае от лечител, Бладуд — промърмори тя.

— Ще умре ли? — Бладуд коленичи, опърничавостта изчезна от гласа й. — Тук няма лечител. Мама се занимава с това, но не е наред с главата. Тя не научи никой друг. Ти не можеш ли да му помогнеш?

Муун я погледна.

— Може би мога… — Тя започна да сплита косите си. — Имаш ли някакви чуждоземни лекарства? — Бладуд поклати глава. — А билки или нещо друго?

— Мога да открадна от мамините. Само че са стари… — Бладуд неочаквано се изправи.

— Тогава донеси. — Муун я наблюдаваше, смутена от нейната отзивчивост. Муун отново повдигна ръката на чуждоземеца и му опипа пулса. Дъхът й спря, когато видя вътрешната страна на ръката му, цялата нашарена от белези. Тя я гледаше, обхваната от мълчаливо недоверие, после спусна внимателно ръката му с китката надолу.

— Ето. — Бладуд най после се върна с един кожен вързоп, украсен с дребни кости и метални парчета. Тя го отвори, разстла го на пода между тях. — Неутронна активация — поясни Бладуд, като махна с ръка. — Мама винаги произнася магически думи. Ти казваш ли магически думи, сибила? — Във въпроса и нямаше никаква подигравка.

— Мисля, че да. — Муун вдигна вързопа с изсушени растения и помириса пластмасовите торби със семена и луковици. Надеждата й помръкна. — Тези не са ми познати.

— Е, а това?

Тя поклати глава.

— Искам да кажа, че не зная как да ги използувам. Някога на Старата империя са имали изследователска служба. Преди да открият нов свят за заселване, са засявали там лечебни растения, различни видове от различни екосистеми. Аз ще трябва да попитам, а ти ще трябва да ми помогнеш, да ме въведеш. Ще го направиш ли? — Бладуд кимна нетърпелива. — Задай ми въпрос за начина на тяхната употреба. — Муун вдигна ръка. — Запомни онова, което ще кажа… точно, иначе няма да има никаква полза. Ще можеш ли?

— Да. — Бладуд се усмихна нахално. — Мога да изпея всяка една песен, която съм чула само един път по радиото.

Муун се опита да се усмихне.

— Тогава докажи го. Питай и аз ще ти отговоря. Вход…

Бладуд се окашля, изправи се.

— О-о, сибила! Кажи ми… ъх, как да използвам тези магически растения.

Муун взе китка, билки и почувства как потъва в бездната на небитието…

… Клавали. Отново влезе в светлина, за да намери едно лице, което познаваше, лицето на Клавали, зачервено и изненадано, с разрошена коса, с голи рамене, така близко до нея, както… Данаукий Лу. Тя видя как Клавали придърпа припряно едно одеяло, за да се покрие. Клавали, това е само Муун…

В ъгъла на широката уста на Клавали се появи колеблива усмивка, сякаш виждаше някаква тайна в очите на Данаукий Лу. Тя докосна нежно бузата му, като продължаваше да се усмихва и да чака.

„… Няма друг анализ!“ Муун се отпусна изтощена и почувства как бързите ръце на Бладуд я хванаха и я задържаха.

— Ти го направи! Ти не си лъжлива… — прозвуча гласът на Бладуд в ушите й. Тя сложи Муун до леглото, пусна я и извика злобно.

— Събуди се! Будна ли си? Къде беше отишла?

Муун кимна и положи глава на колене.

— Аз… бях при стари приятели. — Тя обхвана с ръце краката си, все още завладяна от спомена на преживяното.

— Сега познавам всички билки, сибила. — Гласът на Бладуд отново достигна до нея. — Ще ти покажа. Ще го излекуваш ли?

— Не. — Муун вдигна упорито глава и отвори очи. — Ще доведа истински лечител, който да използва тези билки. Ти обаче ще трябва да ми помогнеш, да ми дадеш онова, което ми е необходимо. — Бладуд кимна. Муун се приготви и знаеше, че ако има сили да започне, трансът ще й даде желаното. Тялото й се съпротивляваше, отказваше да поеме друго изпитание. Но ако сега се поддадеше на изтощението, може би щеше да бъде твърде късно за чужденеца. А тя не искаше да бъде свидетел на това как умира друг човек заради нея. Погледна го и съсредоточи цялото си внимание върху лицето му.

— Добре, питай ме как да го лекуваш. Вход! — И тя се гмурна… в белосана антигравитационна стая, където видя група хора, облечени в прозрачни и пастелни дрехи, да се движат безтегловно, привързани с въже към една маса. Чу ги как обсъждат някаква медицинска процедура. Зад тях, зад армираното стъкло на един широк прозорец, видя да висят дебели ледени шушулки, видя потоци от светлина да огряват поле, навято със сняг…

— … анализ! — Тя отново дойде на себе си. Усети по ръцете и по дрехите си остра миризма на половин дузина непознати билки и падна напред. Някаква мъгла скри от погледа й втораченото лице на Бладуд и отпуснатото, завито с одеяло, тяло на болния чуждестранец. Успокоена, тя отново почувства тялото си и пропълзя до нагревателя в центъра на стаята. Когато топлинният облак стана толкова силен, че тялото й не можеше повече да го понася, тя най-после легна и заспа.

Муун се събуди обзета от някакъв ужас и впери очи в стените, които я изненадаха. Каменни стени, а не безкрайната безутешност на небето над безжизнения, каменист бряг, където един екзекутор в черни дрехи носеше медал, така добре познат, както лицето на единствения й любим… Не, това не е вярно!

До ушите й достигна нежно пеене, което върна обратно съзнанието й към пещерата с каменни стени. Тя се вгледа в множеството клетки и почувства потока на времето, който я върна в настоящето. Някой я беше пренесъл върху одеяла. Животинската воня се беше разнесла, някой беше почистил клетките, а въздухът