ухаеше, наситен с миризма на билки. До слуха й не достигаше никакъв звук и тя реши, че е късна нощ. Животните се размърдаха, когато Муун се изправи на крака, олюля се и прекоси стаята.
Чуждестранецът лежеше, повит като пеленаче. До главата му стоеше гърне, от което излизаше пара и остра миризма на настойка от билки. Тя коленичи до леглото и сложи ръка на челото му. „Върни се…“ — прошепна тя, почти като молитва.
— Ти за… мен ли се върна?
Тя вдигна очи, видя как чуждестранецът се мъчи да отвори очи.
— Аз… аз никога не съм те напускала. — Той се намръщи, поклати глава, сякаш това нямаше никакво значение. — Никога не съм си отивала. — Тя го повтори на сандхи.
— Ах. — Той я гледаше през дръпнатите си очи. — Сега страх не ме е. Кога… кога ще тръгваме?
— Кога? Скоро. — Тя поглади мократа му от пот коса и той се усмихна. — Кога ти по-силен станеш.
— Аз не очаквах ти толкова добра да бъдеш. Остани при мен… дотогава!
— Ще остана. — Погледна надолу и видя до коляното си недокоснатото лекарство. Вдигна го. — Ти трябва това пиеш. — Тя сложи ръка под мишницата му и го претърколи на една страна. Той покорно си помагаше с другата, но не можеше да държи чашата. Муун отново видя белезите по вътрешната страна на китката. Тя взе чашата и му помогна. Когато я изпи, той се разкашля, а гърдите му затропаха като торба с камъни. Пластмасовото канче се изплъзна от ръката й и се търкулна под леглото. Тя го хвана здраво, докато премине пристъпа.
— Ти… толкова истинска си. — Той въздъхна на рамото й. — Толкова добра…
Муун го положи отново на леглото и той скоро заспа. Дълго стоя и го наблюдава преди да положи глава на ръката си и да затвори очи.
„Ти си истинска!“
Когато се събуди, споменът от думите я накара да се усмихне. Тя надигна бавно глава от изтръпналата си ръка, изправи се и примигна.
Чуждоземецът се бе отпуснал до стената, подпрян на Сгънатите одеяла.
— Сънувах ли, или… ти наистина на мен сандхи говорила си?
— Да, наистина, — отговори тя на сандхи. Муун размърда пръсти, усети да я боцкат иглички, докато циркулацията в ръката й започна да се възстановява. — Аз… аз не мога това повярвам. Ти толкова болен беше. — Тя почувства как я изпълва някаква топлина.
— Аз мислех ти Детето-Лечител. Когато малък бях, моята дойка казваше — то така бледо като сияние на зора било… — Той се облегна по-тежко върху натрупаните одеяла. — Но ти дух не си. Ти да не си? — попита той, сякаш не се доверяваше напълно на своите сетива.
— Не. — Тя разтри с другата си ръка мускулите на врата си, като намигна. — Иначе нямаше толкова да боли.
— Ти тогава също затворник си. — Той леко се наклони напред и погледна изпод вежди. Очите му все още бяха възпалени. Тя кимна. — Твоето лице. Те не те измъчвали?
Тя поклати глава.
— Не. Те мен не нараниха. Те… от мен страхуват се досега.
— От теб страхуват се? — Той погледна към вратата. Далечният звук на един нов ден достигна до тях като ехо от друг свят.
Тя повдигна брадичка и видя неговата гримаса от татуировката на шията й.
— Сибила?
Муун отново наведе глава.
Той отново легна на една страна, разтърсен от пристъп на кашлица.
С крайчеца на окото си Муун долови, че нещо е променено. Тя се обърна и видя зад себе си маса, а върху нея кана и купа със сушено месо.
— Някой храна донесъл ни е. — Докато говореше, тя протегна ръце към храната. — Храна… — Не си спомняше откога не беше яла нищо.
— Бладуд. Преди часове. Аз преструвах се спя.
Муун отпи една дълга глътка от глинената кана. Синьо-бялата течност с дебел каймак се плъзгаше по изсъхналото й гърло като амброзия.
— О-о! — въздъхна от удоволствие тя и свали каната от устата си. Напълни пластмасовото канче и му го подаде.
— Не. — Той сложи ръка на устата си. — Не искам.
— Трябва да оздравееш, ти от сила нуждаеш се.
— Не. Не искам… — Той повдигна глава и я погледна. — Да… предполагам, че трябва. — Взе канчето в здравата си ръка. Муун видя белези и на нея. Той забеляза, че го гледа, вдигна канчето до устата си, без да каже нещо, и бавно го изпи.
Муун сдъвка парче изсушено месо, преглътна го и попита:
— Кой си ти? Как тук попадна?
— Кой аз съм? — Той погледна униформеното си палто, попипа го. На лицето му се появи учудване. — Гъндалийну, полицейският инспектор Б.З. Гъндалийну… от Кареумов. Те патрулния ми летателен апарат свалиха и плениха ме.
— Откога си тук?
— Вечно. — Той затвори очи, после отново ги отвори. — А ти? От звездното летище ли те отвлякоха? Откъде си? Биг Блю иди Самат?
— Не, Тийумат.
— Оттук? Но ти сибила си. — Той свали чашата от устата си. — Зимните хора не…
— Аз Летен човек съм. Муун Даунтрейдър Самър.
— А къде ти сандхи научи? — Нещо по-тъмно от любопитство хвърли сянка върху въпроса му.
Муун се намръщи неопределено.
— На Кареумов.
— Тогава извън закон обявена си! Как ти тук върна се? Гласът му стихна, твърде слаб, за да понесе тежестта на едно авторитарно33 питане.
— Както и заминах — с контрабандисти на техника. — Муун неусетно премина на своя език, изненадана от неговото възмущение. — Теб какво те засяга това, полицай? Искаш да ме арестуваш? Да ме депортираш? — Тя сложи ръка на уста да потисне възмущението си.
— И двете… ако мога да го сторя. — Той упорито следваше нейното преминаване от един език на друг. Но самодоволството му се изчерпи и след миг се отпусна безсилен на леглото. Засмя се с дрезгав, изпълнен с омраза глас. — Но не се тревожи. Проснат по корем… космическо нищожество, живеещо в бърлога… нямам никаква възможност.
Муун напълни канчето и отново му го подаде.
— Сибила, контрабандист. — Той внимателно отпиваше, като я наблюдаваше. — Мислех, че ти трябва да служиш на човечеството, а не на себе си. Или ти носиш тази татуировка само от лични съображения?
Муун отново почервеня от гняв.
— Това не е позволено!
— Както и контрабандата. Но се върши. — Той кихна силно и опръска с питието себе си и нея.
— Аз не съм контрабандист! — Тя отърси капчиците от парката си. — Но не защото смятам, че това е лошо. Вие сте тези, които са лоши, Гъндалийну, вие, полицаите… като разрешавате на вашите хора да идват тук и вземат онова, което искат, без да ни дават нищо в замяна.
Той се усмихна злорадо.
— Значи ти захапа тази най-елементарна стръв и се хвана на въдицата, така ли? Ако искаш… да видиш истинска алчност и експлоатация, иди на някой свят, където няма наши полицейски сили, които да поддържат ред. Хора като теб не бива да се връщат обратно и да създават проблеми, след като вече са били на друг свят.
