във ваша полза. Това копче например?
— Господин Дюран, ние не търсим ползата, а истината… Ако търсехме ползата, изобщо нямаше да ви съобщим за това копче. Нима не разбирате, че става дума за много плоска диверсия?
— Значи, вие изобщо изключвате от играта младия митничар?
— Напълно! Той не може да бъде убиецът.
— Защо?
— Преди всичко той е секретар на комсомолската организация.
Дюран просто зяпна своя колега — полуучудено, с по-лунедоумение.
— Господин Димов, най-меко казано, това обяснение е неудовлетворително. Какво като е секретар?
— Ако беше свещеник, бихте ли казали: какво като е свещеник?
— Е! — Дюран, леко затруднен, вдигна рамене. — Все пак това е малко по-друга работа.
— Ама никак. И даже напротив. Но няма как да го разберете. Вие не познавате тая категория хора. А пък аз добре ги познавам.
— Добре, господин Димов, не съм дошъл да споря с вас! — каза любезно Дюран. — А да изясним истината. Вие бяхте откровен с нас, не скрихте нищо. Това ме предразполага да ви отвърна със същото… Ето един странен факт: След като получихме вашето изложение, ние, естествено, посетихме господин Кулон. Под най-благовиден предлог, разбира се. Попитахме го дали познава Периа. И изобщо дали го е виждал някога някъде по някакъв повод. Включително и на летището… Той категорично отказа.
— Предполагам, че не сте му казали за отпечатъците на пръстите?
— Не, разбира се… Но сега какво излиза? Или господин Кулон ни е излъгал, или вие тук нещо сте сбъркали. Това е всъщност найтважната причина за моето идване.
— Но как можем да сбъркаме? Чашата наистина беше намерена в стаята на Кулон… И ние сравнихме отпечатъците, които току-що бяхме взели от убития Периа. Както знаете, в това отношение грешка не може да има.
— Добре… Ще ви кажа откровено какво ме озадачава. Вие съобщихте, че сте намерили отпечатъци от дясната ръка на Периа. А той е бил левак… Всички бармани твърдят, че той винаги е поемал чашите с лявата си ръка.
Димов не отговори веднага.
— Разбирам вашата мисъл — каза той. — Вие искате д кажете, че отпечатъците са сложени върху чашата, след като Периа е бил убит… И след това чашата е била преместена в стаята на Кулон.
— Да, съществува у мене такова подозрение — призна Дюран. — Извинете, но мога ли да видя самата чаша?
— Да, разбира се… Както и отпечатъците на Периа. Предполагам, че и вие ги носите?
— Да, у мене са…
— А най-добре е да отидем на самото място… В хотела, искам да кажа… Така вие ще си съставите по- пълно впечатление и за обстановката, и за всички факти.
— Ще ви бъда много признателен — каза искрено Дюран.
Димов нареди на Ралчев да занесе веднага чашата в хотела. И да подреди всички вещи точно така, както са ги намерили, според документалната снимка.
— Погрижи се и Ничев да бъде там… Ще бъде полезно, ако ги срещнем.
— А Берберов?
— Няма да бъде излишно.
Дюран отново погледна всички снимки на местопроизшествието. Наистина той бе получил основните заедно с досието, но сега Димов му даде възможност да се запознае и с най-малките детайли. След това му показа и всички вещи, които бяха останали от убития. Както очакваше, Дюран не можа да направи във връзка с тях никаква нова забележка или някакво ново откритие.
— А сега да се върнем в хотела! — каза Димов.
Там ги посрещна любезен и учтив, както винаги, Берберов. Дюран отново го попита за реда, по който пътниците бяха дошли. И дали са дали вид, че се познават помежду си.
— Господин Кулон познаваше Периа! — отвърна администраторът. — Поне по име…
И той му разказа за последния си разговор с Кулон.
— Не виждам в това нищо странно — каза Дюран. — Аферата с диамантите беше доста шумна… А освен това, когато Периа излезе от затвора, всички вестници отбелязаха тоя факт. И доста живо го коментираха.
— И все пак Кулон е знаел, че Периа е в хотела… А когато сте го разпитвали, той е премълчал тоя факт.
— Може би просто го е забравил… Както и вие… Във вашето изложение не споменахте нищо по тоя въпрос.
— Аз го научих едва преди няколко дена — отвърна Димов. — Така ли беше, другарю Берберов?
— Точно така.
Берберов ги заведе в стаята, където беше извършено убийството. Но там, разбира се, нямаше вече нищо интересно за гледане.
— Коридорчето е доста тясно — измърмори замислено Дюран. — И изобщо защо Периа е тръгнал към вратата?
— Може би се е опитал да побегне… Или пък просто се е отправил към тоалета.
— И точно тогава вашият митничар му е забил ножа в гърба.
— По-добре е да изоставите тая мисъл — каза Димов. — Какво може да търси един митничар в стаята на някакъв чужденец? И защо Периа ще го пусне?
— Много просто защо? Митничарят му е направил някаква услуга. И е дошъл при Периа да получи хонорара си.
— Каква например?
— Всякаква. Открил е, да кажем, някакви опиати. И е бил така любезен да ги пропусне. Това си заслужава един добър бакшиш, господин Димов. Но митничарят може да е сметнал, че заслужава много повече.
— Добре, господин Дюран. Ще ви покажа и митничаря, пък след това ще говорим.
Те отидоха в стаята, където бе отседнал Кулон. Там вече ги чакаше Ралчев. Всички предмети на нощната масичка бяха наредени точно така, както ги бяха намерили на снимката. Дюран дълго и внимателно изследва чашата, сравни всички отпечатъци.
— Да — измърмори той най-сетне. — Макар и да не съм специалист, отпечатъците са несъмнени.
Той въздъхна и седна на едно от креслата. Димов остана прав.
— Но в същото време нищо не опровергава моето съмнение — каза Дюран. — Чашата би могла да бъде донесена в тая стая и допълнително. Дори сутринта, когато Кулон си е бил вече заминал.
— И защо, според вас?
— Много просто, да подведе следствието.
— Не ми се вижда много логично — отвърна Димов. — Най-напред убиецът подхвърля копчето, за да подведе следствието, че Периа е убит от митничаря… След това пък пренася чашата с отпечатъците на убития, за да го подведе, че е убит от Кулон.
— Още не съм се съгласил, че копчето е подхвърлено — каза строго Дюран. — И все още остава открит въпросът, защо Периа е държал чашата в дясната си ръка.
— Ами защото в момента лявата му ръка е била заета с нещо друго. Пура, да кажем… Или пък с кутията за енфие.
Дюран недоволно поклати глава:
— Всичко това са предположения.
— Да, разбира се… Както и вашите мнения.
— Ами тогава да видим митничаря! — отвърна Дюран с нескрита ирония. — Да видим тоя ваш млад социалистически ангел.
Димов се понамръщи.
— При всички случаи заслужава повече доверие от вашия изискан милионер — каза той сухо.
