мирис на диви животни и дървени стърготини, актови изпълнения, в които секунда невнимание означава нещастен случай или смърт, изпълнения, изискващи младост и сила и изхвърляне на тези, които остаряват, като миналогодишни дрехи, свят на физическа възбуда, който имал магическа привлекателност. От друга страна той работел с магията в тъмната страна на човешкия ум. Може би тази странна комбинация повлияла на начина, по който той започнал да гледа на човечеството докато свирел на орган за страничните атракции на карнавала.
„Събота през нощта“, спомняше си Ла Вей в един от нашите дълги разговори, „гледах как мъжете се задъхват от похот по полуголите момичета, танцуващи на карнавала, а неделя сутринта, когато свирех на тент-шоу евангелистите на другия край на карнавалния терен, виждах същите тежи мъже, седнали на пейките заедно със съпругите и децата си, молейки Бог да им прости и да ги пречисти от желанията на плътта. А следващата съботна нощ, те бяха отново на карнавала или на някое друго място за разпускане. Тогава разбрах, че Християнската Църква процъфтява върху лицемерие и че плътската природа на човека ще се проявява независимо от това, колко много е пречиствана и бичувана от някоя бело-светла религия“.
Макар и да не го съзнава тогава, Ла Вей бил на път да създаде една религия, която да послужи като антитеза на Християнството и неговата Юдейска бащиния. Това бе древна религия, по-стара от Християнството и Юдаизма. Тя, обаче, никога не е била формализирана и подредена като система на мисълта и ритуал. Това беше ролята на Ла Вей в цивилизацията на двадесетото столетие.
През 1951 година, след като самият Ла Вей става женен мъж на двадесет и една години, той напуска чудния свят на карнавала, за да се установи на кариера, по-подходяща за изграждане на домашно огнище. Записва се да учи за специалист по криминология в Сити — Колежа на Сан Франциско. Това го довежда до първата му конформистка работа — фотограф за Полицейското управление на Сан Франциско. Оказало се, че и тази работа, както и другите, допринася за неговото развиване на Сатанизма като начин на живот.
„Видях най-кървавата и най-отблъскващата страна на човешката природа“, разказваше Ла Вей по време на беседа относно миналото си. „Хора, застреляни от психопати; наръгани с нож от приятели; малки деца, смлени на кайма от неспиращи шофьори. Това бе отвратително и потискащо. Питах се: Къде е Бог? Започнах да презирам набожно-лицемерното отношение на хората спрямо насилието, казващи винаги: Такава е Божията воля“.
И така, след три години работа като криминален фотограф, той напуснал отвратен и се завърнал към свиренето на орган, този път в нощни клубове и театри, за да преживява, докато продължавал изучаването на любимия си предмет в живота — Черните изкуства. Веднъж седмично той води курсове по тайнствени теми: вселявания на духове, екстрасензорика, сънища, вампири, върколаци, гадаене, церемониална магия и т.н. Това привлякло много хора, които били или станали в последствие, прочути в науките и изкуствата и в света на бизнеса. Накрая от тази група се сформирал един „Магически кръг“.
Главната цел на Кръга била събиране за изпълняване на магически ритуали, които Ла Вей бил открил и изобретил. Той събрал цяла библиотека от произведения, които описвали Черната Меса и други скандални церемонии, провеждани в групи, такива като: Рицарите Тамплиери във Франция през XIV век, Клубът на Пъкления Огън и Златната Зора, съответно през XVIII и XIX век в Англия. Целта на някои от тези тайни ордени била да богохулстват и осмиват Християнската Църква, а самите те се обръщали към Дявола като към антропоморфно божество, което представлявало обратната страна на Бога. От гледна точка на Ла Вей, Дяволът не е точно това, а по-скоро тъмна, скрита сила в природата, която отговаря за земните неща, сила, за която нито науката, нито религията имат някакво обяснение. Сатаната на Ла Вей е „Духът на прогреса, вдъхновителят на всички велики движения, които допринасят за развитието на човечеството. Това е духът на бунта, който води към свобода, олицетворението на всички ереси, които освобождават“.
Последната нощ на април 1966 година — Валпургиевата нощ, най-важният празник във фолклора на магията и вещерството, Ла Вей ритуално си избръсва главата, съгласно магическата традиция и провъзгласява основаването на Църквата на Сатаната. За отличителен белег като неин служител, Ла Вей си сложил свещеническа якичка. С тази якичка той изглеждал почти като благочестивец, но неговата а-ла Чингиз Хан бръсната глава, Мефистофелската му брадичка и присвитите му очи му придавали необходимия демоничен вид за жреческия му сан в Църквата на Дявола върху Земята.
„Първо на първо“, обясняваше самият Ла Вей, „наричайки това Църква, ми позволи да приложа магическата формула за едната част нарушение и деветте части благоприличие, която е необходима за успеха. Но главната цел бе да събера група от индивиди със сходни умове, заради предимството на съчетаните им енергии при призоваване на тъмната сила в природата, която се нарича Сатана“.
Както Ла Вей изтъкваше, всички останали църкви са базирани върху почитането на духа и отричането на плътта и интелекта. Той виждаше нуждата от Църква, която да възстанови човешкия ум и желанията на плътта като обекти на почит. Рационалното користолюбие би трябвало да се поощрява, а здравословното его да се защитава.
Той започваше да осъзнава, че старата концепция за Черната Меса като сатира срещу Християнското богослужение, бе станала старомодна или както той се изрази „На умряло куче нож да вадиш“. Ла Вей въведе в Църквата на Сатаната някои освежителни психодрами, вместо самоунизително християнско богослужение, екзорцирайки репресиите и задръжките, подхранвани от бело-светлите религии.
Имаше революция в самата Християнска Църква срещу ортодоксалните обреди и традиции. Бе станало популярно да се обявява, че „Бог е мъртъв“. Затова алтернативните ритуали, разработени от Ла Вей, от една страна все още запазваха някои от декорациите на древните церемонии, но от друга страна бяха променени от негативна пародия в позитивни форми на празненства и пречиствания: Сатанински венчавки, освещаващи радостите на плътта; погребения, лишени от набожно-лицемерни баналности; ритуали за страст, помагащи на индивидите да осъществят сексуалните си желания; ритуали за унищожение, даващи възможност на членовете на Сатанинската Църква да тържествуват над враговете си.
При специални случаи, такива като кръщенета, венчавки и погребения в името на Дявола, отразяването им от пресата, макар и не търсено, бе феноменално. През 1967 година вестниците, които бяха изпратили репортери да пишат за Църквата на Сатаната се бяха разпространили от Сан Франциско през Тихия океан до Токио и през Атлантика до Париж. Една снимка на гола жена, наполовина наметната с леопардова кожа, служеща за олтар на Сатаната в скроена от Ла Вей венчална церемония, се предаваше от главните телеграфни агенции на всички всекидневници и навсякъде — появи се и на първата страница на такива крепости на медията като Лос Анджелиския „Таймс“. В резултат на тази публичност леговищата (grottos — съответствията на Ла Вей за ковъни — вещерските сборища), клоновете на Църквата на Сатаната, се разпространиха по целия свят, като доказаха едно от главните послания на Ла Вей: „Дяволът е жив и се радва на голяма известност, сред адски много хора“.
Разбира се, Ла Вей изтъкваше на всеки, който би го чул, че Дяволът за него и последователите му не е шаблонният тип с червено трико, рога, опашка и вила, а по-скоро тъмните сили в природата, които човек едва сега започва да долавя. Как самият Ла Вей съчетаваше това обяснение със собствената си външност, загърнат в черен плащ с качулка с рога? Той отговаряше: „Хората се нуждаят от ритуал, със символи като тези, които виждате в бейзболните игри, или църковните служби, или войните, като средство за изразходване на емоциите, от които не могат да се освободят или дори да разберат по свой собствен начин“. Въпреки всичко това, самият Ла Вей скоро се измори от тези игри.
Имаше и временни неудачи. Първо, някои съседи на Ла Вей започнаха да се оплакват заради възрастния лъв, който той държеше като домашно животно и накрая голямата котка бе подарена на местния зоопарк. След това една от неговите най-предани вещици, Джейн Менсфийлд, умря от проклятието, което той бе стоварил върху нейния ухажор, адвоката Сам Броуди, поради редица причини, които съм обяснил в „The Devil’s Avenger“ — Ла Вей настойчиво я беше предупреждавал за Броуди и се почувства депресиран от смъртта й. Това бе втората трагична смърт на холивудска секс-звезда през шейсетте, с която той бе тясно свързан. Другата бе Мерилин Монро, любовница на Ла Вей за кратък, но критичен период през 1948 година, когато той напуска карнавала и започва да свири на орган за стриптийзьорки в района на Лос Анжелис.
Освен всичко това, Ла Вей се беше изморил да организира забавления и пречиствания за членовете на своята Църква. Той бе влязъл в контакт с последните живи останки от окултните братства на предвоенна Европа и усърдно усвояваше техните философии и тайни ритуали, останали от пред-Хитлеровата ера. Нуждаеше се от време за изследване, писане и разработване на нови принципи. Той отдавна експериментираше с принципите на геометричните пространствени концепции и намираше приложението им
