мистицизъм. Прекалено дълго по темата за Сатанинската магия и философия се е писало от разярени журналисти от пътя на дясната ръка.
Старата литература е вторичен продукт на мозъци, гноящи зт страх и пораженство, писали без да знаят, в помощ на тези, които действително управляват земята и които се смеят гръмогласно от Адските си престоли.
Пламъците на Ада стават все по-ярки от подпалките, които доставят тези томове с побеляла дезинформация и лъжепро-рочества.
Тук ще намерите и истина и фантазия. Всяка една от тях е необходима за съществуването на другата, но всяка от тях трябва да се приема за такава, каквато е. Това, което ще видите, не винаги може да ви е приятно, но
Това е Сатанинска мисъл от една истинска Сатанинска гледна точка.
ПРОЛОГ
Цяла епоха боговете от пътя на дясната ръка, се препираха и караха на земята. Всяко от тези божества и съответните им свещеници и служители се опитваха да намерят мъдрост в собствените си лъжи. Колкото и да е продължителен, леднико-вият период на религиозната мисъл разполага с ограничено време в голямата схема на човешкото съществуване. Боговете на заразените с мъдрост са имали своята дълга история и техният златен век е станал реалност. Всеки, със своя „Божествен път“ към рая, е осъдил този на другия като ерес и духовно, прегрешение. Пръстенът на Нибелунгите носи вечно проклятие, но само защото тези, които го търсят, мислят с езика на „доброто“ и „злото“ — като самите те са „добрите“ през цялото време. Боговете на миналото са станали като собствените си дяволи, за да оцелеят. Техните служители неохотно играят дяволската игра, за да напълнят параклисите си и да ипотекират храмовете си. Уви, твърде дълго са се учили да бъдат „праведни“ и могат да бъдат само жалки и некомпетентни дяволи. И така, те си подават ръце в „братско“ единство и в отчаянието си отиват във Валхала за последния си голям вселенски събор. „Мръква се и наближава Залезът на Боговете“. Гарваните на нощта са излетели да повикат Локи, който подпалва Валхала с обгарящия тризъбец на Ада. Мръква се. Заревото на нова светлина се ражда от нощта и Луцифер изгрява отново, за да възвести: „Това е ерата на Сатаната! Сатаната властва над Земята!“ Боговете на нечестивите са мъртви. Това е зората на магията и неосквернената мъдрост.
1. Сатаната представлява удовлетворяване, а не въздържане!
2. Сатаната представлява жизнерадостно съществуване, а не плачливи духовни блянове!
3. Сатаната представлява неосквернена мъдрост, а не лицемерна самоизмама!
4. Сатаната представлява доброта към тези, които я заслужават, а не любов прахосана за неблагодарници!
5. Сатаната представлява отмъщение, а не обръщане и на другата буза!
6. Сатаната представлява отговорност към отговорните, а не грижа за психически вампири!
7. Сатаната представлява човека просто като още едно животно, понякога по-добро, но често по-лошо от четириногите, което заради своето „божествено, духовно и интелектуално“ развитие е станало най- лошото от всички животни!
8. Сатаната представлява всички така наречени грехове, защото те водят до физическо, умствено и емоционално удовлетворение!
9. Сатаната винаги е бил най-добрият приятел на Църквата, защото й е създавал работа през цялото й съществуване!
/ОГЪН/
КНИГАТА НА САТАНАТА
Първата книга на Сатанинската Библия не е толкова опит за богохулство, колкото изявление, което може да се определи като „Диаболично възмущение“. Дяволът винаги е бил атакуван от хората на Бога, безмилостно и безрезервно. Принцът на Мрака, никога не е имал възможност, като изключим белетристиката, да се изкаже по същия начин като говорителите на Господа на Праведните. Оръдията на амвона от миналото са били свободни да определят „доброто“ и „злото“, както им е било угодно и са затривали с готовност всеки, който не се е съгласявал с лъжите им, както словесно, така понякога и физически. Техните приказки за „великодушие“ са се оказвали празна преструвка щом стане въпрос за Негово Адско Величество — а това е крайно нечестно, като се има предвид очевидния факт, че без техния Сатанински враг самите им религии биха рухнали. Колко жалко, че алегоричният персонаж, на който най- много се дължи успеха на духовните религии, е видял най-малко великодушие и най-последователна злоупотреба — и то от онези, които най-угоднически проповядват правилата на честната игра. Въпреки хулите, които е слушал през всички тези векове, Дяволът никога не е отвръщал на своите клеветници. Той си е оставал джентълмен през цялото време, докато тези които е поддържал, са вилнеели и беснеели. Самият той е показал, че може да бъде модел на поведение, но сега чувства, че е дошло времето да им отвърне. Сега не са нужни, вече, досадни правилници по лицемерие. Да си преговорите Закона на Джунглата ще ви помогне една малка, безскрупулна изобличителна реч. Всяка строфа е инферно. Всяка дума е огнен език. Пламъците на Ада горят свирепо… и пречистват. Четете и научете Закона.
КНИГАТА НА САТАНАТА
I
