1. В тази сива пустош от камък и стомана, аз надигам своя глас за да ме чуете. Правя знак на Изток и на Запад. На Север и на Юг аз правя знак и възвестявам: смърт на слабаците и благополучие за силните!
2. Отворете си очите за да видите, о хора, с плесенясали умове! Чуйте ме, смутени милиони!
3. Защото се възправям за да отправя предизвикателство към мъдростта на света — да поставя под въпрос „законите“ на човека и на „Бога“!
4. Искам доводи за златното ви правило и искам да знам причината за десетте ви заповеди.
5. Пред никой от печатните ви идоли аз не ще се поклоня с примирение и който каже ми „ти трябва да се пре-клониш“, става моят смъртен враг!
6. Потапям показалеца си във воднистата кръв на импотентния ви луд спасител и написвам върху изподраното му от тръни чело: ИСТИНСКИЯТ Принц на Злото — Царят на Робите!
7. Никаква беловласа лъжа не ще бъде истина за мен — никаква потискаща догма не ще екове перото ми!
8. Отхвърлям всякакви условности, които не довеждат до земния ми успех и щастие.
9. В неумолимо нашествие, аз развявам знамето на силните!
10. Взирам се в стъкленото око на страховития ви Йехова и му отскубвам брадата — замахвам с бойната си секира и разцепвам проядения му от червеи череп!
11. Помитам аз противното доволство на лицемерни философи и избухвам в сардоничен смях!
II
1. Вижте разпятието — на какво е символ то? Бледен негодник окачен на дърво.
2. Аз поставям всичко под въпрос. Заставайки пред гноящата и лъскава фасада на най-надутите ви морални догми, аз написвам върху нея с букви от пламтящо презрение: Ето виж, всичко това лъжа е!
3. Съберете се около мен, о, вий презиращи смъртта и земята ще бъде ваша за да я имате и владеете!
4. Прекалено дълго беше позволявано на мъртвата ръка да обезплодява живата мисъл!
5. Твърде дълго правилното и погрешното, доброто и злото бяха изопачавани от лъжепророци!
6. Никаква вяра не трябва да се приема въз основа на „Божествена природа“. Религиите трябва под въпрос да се поставят. Никаква морална догма не трябва да се приема, като дадена — никакво мерило обожествявано. Няма никаква присъща святост в моралните кодекси. Подобно дървените идоли от миналото, те са дело на ръка човешка, а каквото е човек създал, човек може да го разруши!
7. Този, който бавно би повярвал в нещо или във всичко, притежава мъдрост голяма, защото вярата в едно измамно правило е началото на всяка глупост.
8. Главен дълг на всяка нова ера е да издигне нови хора, свободите й да определят, да я водят към материален успех — да разкъсват ръждивите катинари и вериги на мъртвата традиция, които винаги са спъвали здравословната експанзия. Теориите и идеите, които може да са означавали живот, надежда и свобода за нашите предци, може да означават сега разруха, робство и позор за нас!
9. С промяната на околната среда не остава вечен никакъв идеал човешки!
10. Затова, всеки път когато една лъжа си изгражда трон, нека бъде атакувана без милост и пощада, защото под господството на една нелепа измама, никой не ще успее.
11. Нека установените софизми бъдат повалени, изкоренени, изгорени и унищожени, защото са постоянна заплаха за всяко истинско благородство на мисълта и действието!
12. Щом някоя мнима „истина“ се окаже празна измислица, нека бъде захвърлена безцеремонно във външната тъмнина, всред мъртвите богове, мъртвите империи, мъртвите философии и други безполезни вехтории и отломки!
13. Най-опасната от всички короновани лъжи е святата, осветената, привилегированата лъжа — лъжата, която всеки приема като шаблонна истина. Тя е плодовитата майка на всички общоизвестни заблуди и измами. Това е хидроглавото дърво на безумието с хиляди корени. Това е един социален тумор!
14. Лъжата, която е позната като лъжа, е наполовина изкоренена, но лъжата която дори интелигентните хора приемат като факт — лъжата, която се насажда в едно малко дете още в майчиния му скут — е по- опасна от промъкваща се чума!
15. Общоприетите лъжи са винаги били най-могъщи врагове на личната свобода. Един е само начинът да се справите с тях. Изрежете ги до самата им сърцевина, също като тумори. Изтръгнете корените и разклоненията им. Унищожете ги, или те нас ще унищожат!
III
1. „Обичайте се един друг“ се счита за върховния закон, но по силата на какво е станал той такъв? На какво разумно основание почива евангелието на любовта? Защо да не мразя враговете си — ако ги „обичам“, това няма ли да ме остави на тяхната милост?
2. Естествено е враговете да си правят добро един на друг — но КАКВО Е ДОБРО?
3. Може ли разкъсаната и кървяща жертва „да обича“ сплесканите с кръв челюсти, които я разкъсват къс по къс?
4. Не сме ли всички хищници по инстинкт. Ако хората напълно престанат да се дебнат един друг, дали ще продължат да съществуват?
5. „Страст и плътско желание“, не е ли по-верен израз от „любов“, ако става дума за продължаване на расата? „Любовта“ от раболепните писания, не е ли проста дума-заместител за сексуалната дейност? Или е „Великият учител“, възхвалител на евнуси?
6. Обичай враговете си и прави добро на тези, които те мразят и използват — не е ли това жалката философия на кокер-шпаньола, който се търкаля по гръб, когато го ритат?
7. Мрази враговете си от все сърце и ако, някой те удари по едната буза, РАЗМАЖИ му другата! Удари го безпощадно, защото самосъхранението е най-висшият закон!
8. Този, който обръща и другата си буза е страхливо псе!
9. Удар за удар, присмех за присмех, присъда за присъда — с прибавен, по избор, задълбочен интерес! Око за око, зъб за зъб, винаги четворно, даже и стократно! Превърни се в ужас за врага си и когато намери своя път, ще се е научил по-мъдро да размишлява. Така ще бъдеш уважаван във всички пътеки на живота. А твоят дух, твоят безсмъртен дух, ще живее, не в неосезаем рай, а в мозъците и мускулите на тези, чието уважение си спечелил.
IV
1. Животът е голямото удовлетворяване — а смъртта, голямото въздържане. За това, възползвай се максимално от живота — ТУК И СЕГА!
2. Няма рай, яркоблестящ и няма ад, където грешниците се пекат. Тук и сега е нашият ден на мъчение! Тук и сега е нашият ден на радостта! Тук и сега е нашата възможност! Изберете този ден, този час, защото няма никакъв спасител!
3. Кажи на сърцето си: „Аз съм моят собствен спасител“.
4. Попречи на тези, които биха те преследвали. Нека тези, които замислят твоето нещастие, бъдат запратени в бъркотия и позор. Нека бъдат като слама пред циклон и щом бъдат повалени, ликувай в собственото си спасение.
5. Тогава всичките ти кости ще кажат гордо „Кой е като мен? Не бях ли твърде силен за враговете си? Не съм ли избавил СЕБЕ СИ чрез собствения си мозък и тяло?“
V
1. Благословени да са силните, защото те ще владеят земята — проклети да са слабите, защото те ще наследят ярема!
2. Благословени да са способните, защото те ще бъдат уважавани сред хората — проклети да са
