към Католическата Църква. По същия начин, много фракции на християнската вяра, такива като Евангелистките и Възродителните Църкви, считат Католиците за езичници, които почитат идоли. (Христос е обрисуван като образ, който е най-близък физиологически до индивида, който го почита и все пак, християните критикуват „езичниците“ за това, че почитат идоли). А евреите са били винаги наричани с името на Дявола.
Макар и богът във всички тези религии да е в основата си винаги един и същ, всяка счита пътя избран от другите за осъдителен и на всичкото отгоре, ревизионистите действително се МОЛЯТ едни за други! Те презират събратята си от пътя на дясната ръка, заради различните етикети на религиите си и тази враждебност трябва да се облекчи по някакъв начин. Какъв по-добър начин от този посредством „молитва“! Какъв по-престорено учтив начин да кажеш: „мразя те и в червата!“ Това е плитко скроеният способ, известен като молене за враговете. Да се молиш за собствения си враг не е нищо повече от долнопробен гняв с определено лошо и ниско качество!
Щом има толкова бурно несъгласие относно правилния начин за почитане на Бог, тогава, колко ли различни обяснения за Бог може да има — и кое е правилното? Всички набожни „белосветчовци“ са загрижени да се харесат на Бог, така че да може да им се отворят „перлени“ врати, когато умират. Въпреки това, ако човек не е живял според предписанията на вярата си, той може в последния момент да повика духовно лице до смъртния си одър за последно опрощение. И свещеникът или пасторът ще дотича незабавно за да „уреди всичко“ с Бог и да провери дали паспорта му за Царството Небесно е наред. (Йезидиите, една дяволопоклонническа секта, имат различно становище. Те вярват, че Бог е всемогъщ, но също така и всепрощаващ и следователно намират за необходимо да се харесват на Дявола, тъй като той се разпорежда с живота им докато са на земята. Те вярват толкова силно, че Бог ще им прости всички грехове след като им се отслужи заупокойна литургия, че не намират за необходимо да се интересуват от мнението на Бог за тях, докато са живи).
Заради всички тези противоречия в християнските писания, много хора понастоящем не могат рационално да приемат Християнството по начина, по който е било практикувано в миналото. Голям брой хора започват да се съмняват в съществуването на Бог, в установения християнски смисъл на думата. Затова, те са започнали да се наричат „Християнски атеисти“. Вярно е, че Християнската Библия представлява купища от противоречия, но какво би могло да е по-противоречиво от термина „християнски атеист“?
Ако изтъкнатите лидери на Християнската вяра отхвърлят предишното обяснение за Бог, тогава как може да се очаква от последователите им да се придържат към религиозната традиция от миналото?
След всички тези дебати дали Бог е мъртъв или не, ако не е, би било добре да се възползва от MEDICARE1!
БОГЪТ, НА КОЙТО СЕ МОЛИШ, МОЖЕ ДА СИ ТИ САМИЯТ
Всички религии от духовно естество са човешки измислици. Човек е създал цяла система от богове не с нещо друго, а със собствения си мозък от плът и кръв. Точно защото има едно его и не може да го приеме, то е трябвало да го овъншни, като някакъв велик духовен способ, който той нарича „Бог“.
Бог може да прави всичко, което на човек е забранено да прави — като това да убива хора, да извършва чудеса, за да удовлетворява волята си, да властва, без каквато и да била видима отговорност и т.н. Ако човек се нуждае от такъв Бог и приема такъв Бог, то той почита същество измислено от друго човешко същество. Следователно, ТОЙ ПОСРЕДСТВОМ ЗАМЕСТИТЕЛ ПОЧИТА ЧОВЕКА, КОЙТО Е ИЗМИСЛИЛ БОГА. Не е ли по-благоразумно да почита бог, който той самият е създал в съответствие със собствените си емоционални нужди — този, който най-добре представя самото плътско и физическо същество, което преди всичко притежава идеалната способност да измисля богове?
Ако човек продължава да упорства в овъншняването на истинското си аз във формата на „Бог“, тогава защо се страхува от истинското си аз, страхувайки се от „Бог“ — защо възхвалява истинското си аз, възхвалявайки „Бог“ — зашо остава извън „Бог“, ЗА ДА ИЗПЪЛНИ РИТУАЛ И РЕЛИГИОЗНА ЦЕРЕМОНИЯ В НЕГОВО ИМЕ?
Човек се нуждае от ритуал и догма, но няма закон, който да гласи, че е нужен някакъв овъншнен „Бог“, за да се изпълнява ритуал и церемония в негово име! Когато празнината между него и неговия „Бог“ се запълни, няма ли да види той из-пълзяващия демон на гордостта — самото въплъщение на Луци-фер изникващо в него? Той вече няма да вижда в себе си две части, плътската и духовната, а ще ги види слети в едно и тогава за свой най-голям ужас ще открие, че това е само плътта — И ВИНАГИ Е БИЛА САМО ТЯ! Тогава той или ще почне да се мрази до смърт, ден след ден — или ще ликува, че е това, което е!
Ако се намрази, той ще търси нови и по-сложни духовни пътища за „просветление“, като се надява, че може да се раз-двои отново в търсене на по-силни и по-овъншнени богове, за да бичува с тях жалката и си и окаяна черупка. Ако приеме себе си, но признае, че ритуалът и церемонията са важни способи, които неговите измислени религии са оползотворили, за да подхранват вярата му в лъжата, то тогава СЪЩАТА ФОРМА НА РИТУАЛ ще подхранва неговата вяра в истината — примитивното зрелище, което ще придаде допълнителна стойност на осъзнаването му като царствено същество.
Тогава, когато цялата религиозна вяра избледнява, това означава, че човек е станал по-близо до себе си и по-далеч от „Бог“ — т.е. по-близо до „Дявола“. Ако това е Дяволът и човек живее живота си в дяволското капище, с плът движена от енергията на Сатаната, тогава той или избягва от врявата и злобата на праведниците, или застава гордо на тайните си места по земята и манипулира глупавите маси, чрез собствената си Сатанинска мощ до деня, в който може да се появи в своето величие и да възвести: „АЗ СЪМ САТАНИСТ! ПОКЛОНЕТЕ СЕ, ЗАЩОТО АЗ СЪМ НАЙ-ВИСШЕТО ВЪПЛЪЩЕНИЕ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ!“
ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА НОВА САТАНИНСКА ЕРА
Седемте смъртни гряха на Християнската Църква са: алчност, гордост, завист, гняв, лакомия, сладострастие и мързел. Сатанизмът одобрява отдаването на всеки един от тези „грехове“, тъй като всички те водят до физическо, умствено или емоционално удовлетворение.
Сатанистьт знае, че няма нищо лошо в това да е алчен, тъй като това означава само, че той просто иска повече, отколкото вече притежава. Завист е да гледаш одобрително на притежанията на другите и да желаеш да придобиеш подобни неща и за себе си. Завистта и алчността са двигателни сили на-амбицията, а без амбиция много малко съществени неща могат да бъдат постигнати.
Лакомията е просто да ядеш повече, отколкото ти е необходимо за да оцелееш. Когато преядеш до степен напълняване, един друг грях — гордост, ще те мотивира да си възвърнеш добрата форма, която ще ти възстанови самоуважението.
Всеки, който си купува дреха с цел по-различна от тази да покрие тялото си и да го предпази от стихиите, е съгрешил с гордост.
Сатанистите често се натъкват на подигравчии, които твърдят, че нямало нужда от етикети. На тези рушители на етикети, трябва да се изтъкне, че едната или многото дрехи, които те самите носят, не са необходими за да им е топло. Няма човек на тази земя, който да е лишен от украса. Сатанистьт изтъква, че всяка украса по тялото на подигравчията показва, че и той също съгрешава с гордост. Независимо от това, колко многословен може да е циникът в интелектуалното си описание на това колко е свободен, той все още носи елементите на гордостта.
Щом ставаш неохотно сутринта, значи съгрешаваш с мързел, а ако се излежаваш в леглото си достатъчно дълго, можеш да откриеш, че извършваш още един грях — сладострастие. И най-слабият порив за сексуално желание е съгрешаване със сладострастие. За да осигури размножението на човешкия род, природата е направила сладострастието втория най-могъщ инстинкт след самосъхранението. Осъзнавайки това Християнската Църква е направила от свободното сношение „първородния грях“. По този начин те са се подсигурили никой да не може да избегне греха. Самото ви състояние на съществуване е в резултат на грях — първородния грях.
Най-силният инстинкт във всяко живо нещо е самосъхранението, което ни води към последния от седемте смъртни грехове — гнева. Не се ли възбужда инстинктът ни за самосъхранение, когато някой ни наврежда и когато ставаме достатъчно гневни, за да се защитим от по-нататъшно нападение? Сатани-стът
