в това, което определяше като „Законът на Трапецоида“ (Ла Вей се надсмива на настоящите маниаци, които „се мъчат с погрешния вид пирамиди“). Той ставаше все по-широко търсен като говорител, гост на радио и телевизионни предавания и продукции или многократно, като технически съветник на телевизионни постановчици и кинорежисьори, работещи по сатанински разкази на ужаса. Понякога той бе също и актьор, както социологът Клинтън Р. Сандърс подчертава: „… никой окултист не е имал такова директно въздействие върху стереотипното кинематографично представяне на сатанизма като Антон Шандор Ла Вей. Ритуалът и езотеричната символика са съществени елементи в Църквата на Ла Вей и филмите, в които той има пръст, съдържат подробни представяния на сатанински ритуали и са изпълнени с традиционна окултна символика. Наблягането върху ритуала в Църквата на Сатаната е предназначено да фокусира емоционалните сили във всеки индивид. По същия начин пищната ритуалност, която е съществена за филмите на Ла Вей, може основателно да се счита за механизъм, който включва и фокусира емоционалното преживяване на кино- публиката“.
Накрая Ла Вей решава да посвети ритуали и други организирани дейности на леговищата на Църквата на Сатаната по света и се отдава на писане, лектории, преподаване — и също така на семейството си: на жена си Даяна, красивата блондинка, която служи като Върховна Жрица на Църквата, на дъщеря си Карла, с гарваново черните коси, понастоящем в ранните си двадесет, специалист по криминология като баща си някога, прекарваща голяма част от времето си като изнася лекции върху Сатанизма в много университети в страната, и накрая на Зийна, запомнена от хората, които са виждали прочутата й снимка като мъничко детенце по време на кръщенето си в Сатанинската Църква, а сега великолепна тийнейджърка, привличаща нарастваща глутница от вълци — човешка мъжка разновидност.
От този относително спокоен период на Ла Вей произлизат неговите широко известни пионерски книги: на първо място,
Размахът на Ла Вей от организирана Църковна дейност до писането на книги за разпространение по цял свят, разбира се, доста разшири членството на Църквата на Сатаната. Нарастващата популярност на Сатанизма бе придружена по естествен път от създаващи паника истории от религиозни групировки, оплакващи се, че сега
„Хора, организации и нации правят милиони долари от нас. Какво биха правили без нас? Без Църквата на Сатаната те не биха имали срещу кого да беснеят и кого да обвиняват за гадните неща, които стават по света. Ако те наистина се усещаха, те не би трябвало да раздуват нещата за нас до пръсване. Вместо на това, нещото на което действително трябва да повярвате е, че шарлатаните са те, и че те наистина са доволни от това, че сме наоколо, за да могат да ни използват. Ние сме изключително ценна стока. Ние сме помагали на бизнеса, повдигали сме икономиката, и някои от милионите долари, които сме произвели, са се вливали на свой ред в Християнската Църква. Доказвали сме многократно Деветото Сатанинско Изявление, което гласи, че църквата и безчет индивиди не могат да съществуват без Дявола.“
Затова, Християнската Църква трябва да си плати. Събитията, които Ла Вей предсказа в първото издание на Сатанинската Библия се сбъднаха. Потиснатите хора са строшили оковите си. Сексът експлодира, колективното либидо се е отприщило във филмите и в литературата, по улиците и по домовете. Хората танцуват без горнище и долнище. Монахините са захвърлили традиционните си одеяния, показват краката си и танцуват „Missa Solemnis Rock“, която Ла Вей си мислеше, че създава на шега. Има едно непрестанно търсене на забавление, на хубави храни и вина, приключения, отдаване на тук-и-сега. Човечеството повече не желае да чака някакъв задгробен живот, който обещава да възнагради чистите и непорочните — в превод: аскетичните, еднообразните — духовните. Усеща се едно ново езическо, хедонистично настроение и от него е възникнало широко многообразие от ярко изявени индивиди: лекари, инженери, учители, писатели, борсови посредници, имуществени предприемачи, актьори и актриси, хора от масмедиите (цитираме няколко категории Сатанисти), които са заинтересовани в придаването на тържественост и прослава на тази всепроникваща религия или начин на живот.
Не е лесно да се възприеме такава религия в общество, управлявано толкова дълго от Пуританска етика. В тази религия няма фалшив алтруизъм или задължителна обичай-ближния-си постановка. Сатанизмът е безсрамно себична, брутална философия. Тя се основава на вярата, че човешките същества са присъщо себични и буйни създания, че животът е Дарвинова битка за оцеляване на най-годните, че само силните оцеляват, и че земята ще бъде управлявана от тези, които се борят за да победят в непрестанната надпревара, която съществува във всички джунгли — включително и тези на урбанизираното общество. Може да се отвратите от това брутално становище, ако искате — то се основава, както е било от векове, върху реалните условия, които съществуват в света, а не върху мистичните земи от мед и мляко, описани в Християнската Библия.
В Сатанинската Библия Антон Ла Вей е обяснил философията на Сатанизма по-задълбочено от всеки от своите предшественици в Царството на Мрака, описвайки подробно новаторските ритуали и декорации, които той бе изобретил, за да създаде Църква за реалисти. От първото издание стана ясно, че много хора искат да прочетат тази книга, за да се научат как да създадат Сатанински групировки и да ритуализират черна магия. Сатанинската Библия и „The Satanic Rituals“, са единствените книги, които демонстрират по един автентичен и истински свързан с традициите начин, как може да се направи всичко това. Имало е много имитатори, които никога не са посочвали извора си, и то с основание, защото при сравнение с пионерското творчество на Ла Вей, тяхната плагиатщина, дребнавост и повърхностност повече не могат да намерят пазар.
Доказателството е ясно за всеки, който желае да види архива: Антон Ла Вей извади Сатаната от килера и Църквата на Сатаната е първоизворът на съвременния Сатанизъм. Тази книга обобщава посланието и не само го предава, но и продължава да бъде еднакво предизвикателство и вдъхновение, толкова своевременно днес, колкото и тогава, когато бе написана.
ВСТЪПЛЕНИЕ
Тази книга бе написана, защото с много малки изключения, всеки трактат и книга, всеки „таен“ гримоар, всички „велики дела“ на тема магия, не са нищо повече от лицемерно-набожна измама — обременени с чувство за вина брътвежи и езотерични безсмислици от хроникьори на магическия фолклор, неспособни или нежелаещи да представят обективно становище по темата. Писател след писател, в усилията си да изложат принципите на „бялата“ и „черната“ магия, са успели вместо това, само така лошо да замъглят въпроса, че евентуалният изследовател на чародейството се оказва в положение на глупаво тикащ дъсчица за писане по дъската Уиджа, застанал в пентаграма, в очакване някой демон да се представи, вяло хвърлящ Ий Дзин стебла от бял равнец, подобни на много баяти солети, разбъркващ картончета, за да предскаже бъдеще — загубило всякакво значение, посещаващ семинари гарантиращи потискането на егото му — докато прави същото за портфейла си — и общо взето, ставайки пълен глупак в очите на тези, които знаят!
Истинският маг знае, че окултните лавици изобилстват от трошливи мощи на изплашени умове и стерилни тела, метафизически журнали на самоизмамата и страдащи от запек правилници на Източния
